Европейският център за ядрени изследвания (CERN) разработва планове за спиране на ускорителите на частици по време на пиковите часове на натоварвания на електрическата мрежа. Това значи, че Големият адронен колайдер може да спре, ако има прекъсване на електрозахранването в цяла Европа. Това съобщава The Wall Street Journal, позовавайки се на ръководителя на комисията по управление на енергията в CERN Серж Клод.
Още: Разплетоха загадка, свързана с древните кенгура
Още: Да доживееш до 124 години - китайка споделя тайните на дълголетието
"Наистина сме загрижени за стабилността на електрическата мрежа, защото правим всичко възможно, за да предотвратим спирането на тока в нашия регион", каза Клод, според БГНЕС.
CERN се намира в обширен комплекс на границата на Франция и Швейцария и е един от най-големите потребители на електроенергия във Франция. По време на пиковите часове той консумира около 200 мегавата електроенергия: само три пъти по-малко от близкия град Женева.
Центърът се опитва да поддържа работата на колайдера и да избегне внезапно прекъсване на електрозахранването, което може да извади от строя машина на стойност 4,4 милиарда долара, каза Клод. Големият адронен колайдер е един от осемте ускорителя на комплекса, а отделно има и два модератора на частици, които позволяват на учените да изследват антиматерията.
Още: Как мравките могат да помогнат в проблема със задръстванията
Още: Лицето на "човека дракон": сензационна реконструкция на древния хоминид
Центърът преговаря със своя доставчик на електроенергия, който се контролира от френския енергиен гигант EDF SA, за да получи предварително предупреждение кога да използва по-малко електроенергия. По този начин CERN ще даде приоритет на спирането на други ускорители и ще намали консумацията на електроенергия с цели 25%.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Иглата на Клеопатра: истината зад подвеждащото име
Още: Наистина ли гробницата на Александър Велики е скрита в базиликата „Сан Марко“ във Венеция?
На 5 юли Големият адронен колайдер започна денонощна работа след тригодишно прекъсване. Очакваше се да работи четири години при рекордна енергия от 13,6 трилиона електронволта.
