Израелски учен дешифрира частично запазен надпис, открит на гърлото на делва, който датира от построяването на Първия храм в Йерусалим.
Статия на Даниел Вайнщуб в Jerusalem Journal of Archaeology твърди, че неразбираем за учените надпис, смятан за ханаански, се отнася за друг език. И това е езикът на едно съвсем различно царство, чиито връзки с Йерусалим са отбелязани в Библията, но все още не са доказани с археологически свидетелства.
Преди около десет години, по време на разкопки близо до Храмовия хълм в Йерусалим, археолозите открили останките от седем големи делви. Те били датирани от Х век пр.н.е. Това е периодът на царуването на Соломон, последния от тримата царе на обединеното Давидово царство. При него то достига най-големия си разцвет, при него е построен и Йерусалимският храм.
Библейски градове, изгубени във времето
На една от делвите се е съхранила част от надпис. Учените решили, че той ханаански, на базата на който е разработено еврейското писмо, използвано в епохата на Първия храм. През последните десет години повече от десет изследователи са предложили различни варианти за разчитане, но така и не са стигнали до единно мнение.
Авторът на новия труд погледнал въпроса по-широко и се обърнал към други семитски езици. Той определил, че шрифтът е древен южноарабски, т.е. използван е в югозападната част на Арабския полуостров (територията на съвременен Йемен), където по това време господства Савското (Сабейското) царство. Жителите на тази държава използвали сабейския език, който, подобно на древноеврейския, се отнася към семитското езиково семейство, но към съвсем различна негова подгрупа.
Фрагмент от делвата с надписа Daniel Vainstub
Според съвременните представи сабейската цивилизация се е формирала в края на II хилядолетие пр.н.е. Столицата на царството е бил Мариб, един от най-древните градове в Азия. Това царство също било и родното място на библейската Савска царица, за която знаем много неща, с изключение на нейното име.
Уникален ръкопис на Птолемей е открит в средновековен палимпсест
Тази владетелка се споменава за първи път в Първа и Втора книга на царете и Хрониките на Библията. Старият завет разказва за нейното посещение при цар Соломон със злато, скъпоценни камъни и камили с тамян. Савската царица искала да провери дали нейният колега е толкова мъдър, колкото се казва. Според Библията царицата била потресена от мъдростта и величието на Соломон, както и от храма, който току-що бил построил. Тя се върнала у дома, възхвалявайки както царя, така и Израел.
Уви, тази красива история, подобно на много библейски разкази, досега не е била надеждно потвърдена от археологически материали. Не имало никакви свидетелства, че Соломоновото царство е свързано по някакъв начин със Савското. Сега д-р Вайнщуб смята, че е намерил такова свидетелство.
Според новото изследване, ако се приеме, че надписът върху делвата не е на ханаански, а на сабейско писмо, той става съвсем ясен. Такъв набор от символи е известен и обозначава съставка за приготвяне на благовония. А в Първия и Втория храм била приготвяна специална смес от благовония, състояща се от четири елемента. Очевидно един от тях е бил съхраняван в делвата.
Изгубеният Град на цезарите: в търсене на легендата
Савското царство в онези дни било най-големият производител и износител на благовония. По-рано учените предполагаха, че са стигнали до Йерусалим по пътя на така да се каже паралелен експорт, тъй като пряката търговия на чужденци в Соломоновото царство е била доста строго регламентирана (не в полза на чужденците).
Но изследването на керамиката, от която е направена делвата, показало, че тя е изработена в Йерусалим, в голяма местна работилница. И надписът също е направен там – на разбираем за производителите на стоката език. Може би той е написан от човек, който се е занимавал с доставка на благовония. Това демонстрира ясна връзка между Йерусалим по времето на цар Соломон и Савското царство.
„Разшифроването на надписа върху тази делва говори не само за присъствието на носител на сабейски език в Израел по времето на цар Соломон, но и за системата на геополитически отношения в нашия регион по това време. Това е свидетелство за широките търговски и културни връзки, съществували между Израел от времето на цар Соломон и Савското царство“, се казва в изследването.
