Учени откриха фрагмент от еламски надпис в рамките на проект за класифициране и документиране на предмети в складовете на музея на Персеполис, Иран. Надписът повтаря по-ранен староперсийски текст.
Глинените таблички, изписани предимно на еламски език, са артефакти, които се изучават от близо век. Голям брой такива плочки са открити от експедиция на археолози от Чикагския университет през 30-те години на миналия век при разкопки на руините на Персеполис, древен персийски град, разположен в югозападен Иран и включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Артефактите отишли в САЩ, но се върнали в Иран през 2019 г. като част от разширяването на контактите между учени от двете страни.
Сега иранският археолог Сохели Делшад казва, че е открил фрагмент на еламски език на една от табличките. Текстът до голяма степен следва староперсийския надпис на ахеменидския цар Дарий I от двете страни на входа на гробницата в Нагш-е Ростам, древен некропол на персийски царе, разположен на два километра от Персеполис.
Снимка: Persepolis Museum
Еламският език е изчезнал език, говорен от жителите на древната държава Елам, включвала региона от Месопотамската равнина до Иранските планини.
Най-ранните намерени предмети датират от III хилядолетие пр.н.е., така наречения еламски период. След това тук са погребвани владетелите на Ахеменидското царство (550-330 г. пр.н.е.). Последните находки датират от периода на Сасанидската империя (221-656 г. сл.Хр.).
Надписът, издълбан на входа на гробницата, е един от първите ахеменидски надписи, проучени и публикувани от ирански учени. Оригиналният текст датира от управлението на Дарий I (522-486 г. пр.н.е.), докато неговото еламско копие се отнася до периода, когато начело на Ахеменидската държава е бил Ксеркс I (486-465 г. пр.н.е.).
Военни кладенци на фараоните са открити в Египет
Днес се смята, че древната персийска писменост е една от най-древните. Логично е, че по-ранният надпис е направен на староперсийски, а по-късният – на еламски. Но Ксеркс I е син на Дарий I и го наследява на царския трон – тоест не минава толкова много време, за да се промени езикът. Очевидно тази промяна се е случила по-рано.
По това време самата държава Елам не е съществувала отдавна: асирийският владетел Ашурбанипал е приключил с нея. Но езикът продължава да се използва наравно със староперсийския. След това, приблизително по времето на управлението на Дарий, еламският започва да измества староперсийския – поне това състояние на нещата е отразено в източниците, същите тези глинени плочки. Повечето от тях са изпълнени с надписи на еламски.
Сравнение на еламски клинопис със староперсийски и вавилонски. Immanuel Giel / CC BY-SA 3.0
Тези записи са основно обичайната бюрократична документация: платежни ведомости, заповеди, дипломатическа кореспонденция. Тоест еламският език е бил разбираем за повечето жители на държавата на Ахеменидите. Някои таблички съдържат например инструкции за ръководителите на строителството на долното ниво на Персеполис. С други думи, всеки работник е говорил или четял еламски език.
Въз основа на това учените предполагат, че еламският език, по времето на управлението на Дарий, а след това и на неговия син Ксеркс, всъщност заменя древния персийски от ежедневната употреба. Но, съдейки по надписа на входа на гробницата, последният остава свещен език, езикът на обредите и ритуалите.
Разглежданите глинени таблички се разделят на две групи според мястото на откриване и съдържание. Първите са открити в района на военните укрепления в североизточната част на Персеполис, откъдето идва и името им – "фортификационни таблички на Персеполис".
Учените разбраха откъде е родом най-известната палеолитна Венера
Находката се състои от повече от 30 хиляди таблички, цели или фрагментарни, от които 2120 текста вече са прочетени, а останалите остават неразгадани. Тези документи са датирани към 509-494 г. пр.н.е. Въпреки че всички те се намирали в Персеполис, мнозина попаднали там от други части на империята, като Суза.
Втората група глинени плочи е открита в съкровищницата на Ксеркс, поради което условно се наричат „Таблички от съкровищницата на Персеполис“. Те са датирани към 492-458 г. пр.н.е. (тоест от края на управлението на Дарий до възкачването на трона на неговия внук Артаксеркс I). Открити са общо 753 плочки и фрагменти, от които до момента са разшифровани 128. Много от фрагментите са твърде износени или счупени, за да образуват свързан текст.
Табличките от първата група включват множество записи за сделки (главно свързани с разпределение на продоволствие, управлението на стада, осигуряване на работници и пътешественици) в покрайнините на империята.
Археолози частично разшифроваха мистериозно послание на сапотеките
Делата, съставени в провинциите, се изпращали в централната, както бихме казали сега, администрация в столицата. Втората група съдържа предимно текстове, отнасящи се до живота на самия Персеполис.
