Изследователи от съвместна перуанско-японска археологическа експедиция са открили необичайно място за погребение в археологическия обект Пакопампа, съобщава перуанското министерство на културата. Тази експедиция провежда разкопки вече седемнадесети сезон.
Погребалната камера представлява конична дупка с диаметър един метър, запечатана с голямо парче естествена скала, тежащо повече от половин тон. Предварителната датировка е около 1000 г. пр.н.е. В гробницата е погребан мъж, починал на възраст между 25 и 35 години.
Самото погребално съоръжение (особено сложният начин на запечатването му) подсказва, че погребаният не е бил обикновен човек. Това се потвърждава и от богатите погребални дарове: много различни украшения, направени както от евтин материал (раковини), така и от полускъпоценни камъни – например малахит.
Сред предметите, принадлежали на този човек, археолозите открили няколко путуто (pututo) – духови музикални инструменти, направени от големи морски рковини (Strombus sp.) от брега на залива Гуаякил.
За първи път путуто е открит в Чавин де Уантар. Това е комплекс от паметници, останали от така наречената Чавинска археологическа култура. Културата Чавин е датирана около 900 – 200 г. пр.н.е., нейните представители са живели в северната част на съвременно Перу, в планините – над три километра надморско равнище.
Часкуи (човек, който носи съобщения) свири на путуто. XVI век. Public Domain
По-рано учените забелязали следи от влиянието на културата Чавин в Пакопампа, макар че според датирането последната се е появила по-рано, около 1200 г. пр.н.е., и е просъществувала до 500 г. пр.н.е. Тоест въпросното путуто, намерено в гробницата в Пакопампа, е по-старо от Чавинската култура.
Изследователите смятат, че човекът, погребан по такъв необичаен начин, не е бил просто благороден човек (както се вижда от погребалните дарове). Според тях той е бил жрец, който е използвал путуто в своите ритуали.
На съвременниците може да изглежда, че морските раковини не са много ценни предмети. Но за жителите на андските планини всичко е било различно. Трябва да се разходите до Гуаякил, близо до морския бряг – тоест да слезете от планината, да издържите аклиматизацията, да се откажете от обичайната си храна (храната на хората, които са живели в Андите на различни височини, се е различавала значително и е влияела на ежедневието им).
Раковините били толкова ценени, че много по-късно се появил техен евтин аналог – подобни музикални инструменти започнаха да се правят от рогата на едър рогат добитък. Путуто остава ритуален музикален инструмент по време на империята на инките – и дори след пристигането на европейците в Новия свят.
Предположението, че починалият е бил жрец, се базира на самото място, където е бил погребан. Пакопампа не е обикновено селище, а церемониален комплекс, който очевидно е бил използван от представители на различни култури.
Историята на комплекса е разделена на три части. Първата от тях (Пакопампа I, 1200 – 900 г. пр.н.е.) е най-загадъчна. Тогава се появяват и първите здания, в които първите жреци извършват своите ритуали. Но кои са тези хора, все още не е ясно. След това се отделя така нареченият период Пакопампа II (900 – 500 г. пр.н.е.), когато възникват и се разпространяват признаци на културата Чавин, чиито носители са били главно предшествениците на кечуа (основната част от населението на бъдещата империя на инките). Последният период е Пакопампа III (500 – 100 г. пр.н.е.), времето на появата на хората, носители на културата Кахамарка.
Пакопампа се състои от тераси, най-горната от които според учените се смята за най-престижното място както за ритуали, така и за погребения. Въпреки че иманяри са ограбвали паметника от векове, археолозите са открили значителен брой артефакти и погребения.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Не са извънземните. Археолози разбраха как са строени пирамидите в Гиза
