Временен мораториум върху появата на нови болници и болнични легла. Това планират от Здравното министерство. Така ще се направи опит да се намали доплащането от страна на пациента, което е близо 45 на 100. Сега финансовият ресурс, който разпределя Здравната каса, е един, а болниците стават все повече.
Според здравния министър мораториумът трябва да продължи, докато не се направи нова здравна карта, която да показва какви са нуждите от лечебни заведения в различните региони на страната. Сега разпределението е неравномерно. С най-много легла на човек са Плевен, Пловдив и Смолян, а с най-малко - Добрич, Видин и Ямбол. Последните данни в края на 2022 година показват, че у нас има 314 болници, като малко над 100 от тях са частни.
Поне веднъж в месеца на Иван Иванов му се налага да пътува от Благоевград до София за лечение на карцином в белия дроб. „Понякога пътуваме и по два-три пъти на месец. Правим една имунотерапия, която е много скъпа. Правим я в ИСУЛ, защото в Благоевград изобщо я няма”, посочи той пред Нова телевизия.
Ако има повече специализирани болници и в по-малките градове, пациентът твърди, че ще му излиза сметката - не само финансово, но и логистично. „Да е така профилирана, че да поема всичко. В София лекувам онкология, а в Благоевград лекувам щитовидна жлеза”, заяви Иванов.
От Министерството на здравеопазването казват, че сега „няма яснота колко договора може да сключи Здравната каса с изпълнителите на медицинска помощ в дадена област”, затова трябва „обективен анализ колко реално лечебни заведения и легла са необходими за населението”.
Пациентски организации също смятат, че болниците у нас не трябва да се увеличават. Против са обаче евентуално закриване на лечебни заведения в случай, че анализът покаже, че са в повече за нуждите на дадена област.
„Най-големият проблем е ако направим някакъв мораториум или спрем лечебните заведения - каква алтернатива ще предложим на хората. Нямаше да има толкова болници, ако хората имаха алтернатива на добро, качествено здравеопазване, достъпно, със специалисти и изследвания в извънболничната помощ”, коментира д-р Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация.
Бившият директор на „Пирогов” Спас Спасков е категоричен, че нито един мораториум не може да е положителен за пациентите. „Мораториумът ще работи в полза на това Здравната каса да намали плащанията. Това пък става за сметка на ограничаване на гражданите в ползване на този тип разплащания. Само говоренето за мораториум в здравеопазването е достатъчно да изгони инвеститорите. Ние няма да можем да ползваме конкретни новости в здравеопазването”, посочи Спасков.
От Здравното министерство не дадоха подробности кога се очаква да бъде въведен мораториумът и за какъв срок.
