Временен мораториум върху появата на нови болници и болнични легла. Това планират от Здравното министерство. Така ще се направи опит да се намали доплащането от страна на пациента, което е близо 45 на 100. Сега финансовият ресурс, който разпределя Здравната каса, е един, а болниците стават все повече.
Още: Нова идея: Всички ваксинации да бъдат вписани в електронните досиета на пациентите
Още: Чудо преди Великден: Мъж получи шанс за живот след чернодробна трансплантация
Според здравния министър мораториумът трябва да продължи, докато не се направи нова здравна карта, която да показва какви са нуждите от лечебни заведения в различните региони на страната. Сега разпределението е неравномерно. С най-много легла на човек са Плевен, Пловдив и Смолян, а с най-малко - Добрич, Видин и Ямбол. Последните данни в края на 2022 година показват, че у нас има 314 болници, като малко над 100 от тях са частни.
Поне веднъж в месеца на Иван Иванов му се налага да пътува от Благоевград до София за лечение на карцином в белия дроб. „Понякога пътуваме и по два-три пъти на месец. Правим една имунотерапия, която е много скъпа. Правим я в ИСУЛ, защото в Благоевград изобщо я няма”, посочи той пред Нова телевизия.
Ако има повече специализирани болници и в по-малките градове, пациентът твърди, че ще му излиза сметката - не само финансово, но и логистично. „Да е така профилирана, че да поема всичко. В София лекувам онкология, а в Благоевград лекувам щитовидна жлеза”, заяви Иванов.
Още: Д-р Аспарух Илиев: Няма голяма опасност от големи епидемии
Още: Ваксинация на бременни срещу опасна за бебета болест: Държавен план
От Министерството на здравеопазването казват, че сега „няма яснота колко договора може да сключи Здравната каса с изпълнителите на медицинска помощ в дадена област”, затова трябва „обективен анализ колко реално лечебни заведения и легла са необходими за населението”.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: СЗО се готви за нови пандемии
Още: Д-р Алина Десимирова: Натурална формула елиминира усещанията за безпокойство, стрес и “бърнаут“
Пациентски организации също смятат, че болниците у нас не трябва да се увеличават. Против са обаче евентуално закриване на лечебни заведения в случай, че анализът покаже, че са в повече за нуждите на дадена област.
„Най-големият проблем е ако направим някакъв мораториум или спрем лечебните заведения - каква алтернатива ще предложим на хората. Нямаше да има толкова болници, ако хората имаха алтернатива на добро, качествено здравеопазване, достъпно, със специалисти и изследвания в извънболничната помощ”, коментира д-р Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация.
Бившият директор на „Пирогов” Спас Спасков е категоричен, че нито един мораториум не може да е положителен за пациентите. „Мораториумът ще работи в полза на това Здравната каса да намали плащанията. Това пък става за сметка на ограничаване на гражданите в ползване на този тип разплащания. Само говоренето за мораториум в здравеопазването е достатъчно да изгони инвеститорите. Ние няма да можем да ползваме конкретни новости в здравеопазването”, посочи Спасков.
Още: Безплатни консултации с неврохирург - проф. д-р Зафер Токташ
Още: Последното действащо общинско детско отделение в София остава без педиатри
От Здравното министерство не дадоха подробности кога се очаква да бъде въведен мораториумът и за какъв срок.
