Световен ден за борба с глаукомата: Най-важните въпроси и отговори за това заболяване

12 март 2025, 11:48 часа • 493 | прочитания

На 12 март отбелязваме Световния ден за борба с глаукомата, втората най-честа причина за слепота в световен мащаб. По този повод доцент Дида Казакова, дм, офталмолог от Болница ВИТА отговаря на най-важните въпроси, свързани с това заболяване. 

Доцент Казакова, глаукомата е сред основните причини за слепота в световен мащаб, но какво представлява заболяването само по себе си?

Според дефиницията на Европейската Глаукомна Асоциация (EGS) глаукомата обхваща група заболявания, водещи до дегенеративна оптикопатия и свързаните с това атрофични изменения в зрителния нерв и зрителното поле. Основен рисков фактор на глаукомата е повишеното вътреочно налягане, но невинаги е задължителен симптом. В 30% от пациентите може да се развие глаукома и без повишени стойности на вътреочно налягане. В тези случаи атрофичните изменения в зрителния нерв са свързани със съдова дисрегулация, вазоспастичен синдром, оксидативен стрес. Промените в съдовата перфузия на папилата на зрителния нерв могат да доведат до повишаване на свободни радикали, а това да доведе до атрофия на зрителния нерв. Мигрена, хипо- и хипертония, атеросклероза играят роля при глаукомата и по-специално при глаукома с ниско налягане. Глаукомата е втората причина за необратима слепотата в света.

Снимка: iStock

Кои са рисковите групи пациенти, предразположени към това заболяване или има предразполагащи фактори?

Рисковите фактори за прогресия на глаукомното увреждане са: стойностите на вътреочно налягане и значението на денонощната му флуктуация. Стойностите на вътреочното налягане показват 24 часова цикличност с максимални флуктуации между 8 и 12 часа и минимум между 24 и 2 часа. При установяване на по-големи отклонения от 5 mmHg се подозира глаукомно заболяване. Възраст, раса, тънка роговица /норма 545 милимикрона/, късогледство, както и съдови фактори като системна хипотония и ниско перфузионно налягане са рискови фактори за глаукома. Наследствеността е също рисков фактор за глаукомно заболяване. В 50% от глаукомно болните е установена семейна предразположеност в анамнезата. Доказани са автозомнодоминантен, автозомнорецесивен и Х-свързан рецесивен начин на унаследяване.

В повечето случаи процесът протича бавно и неусетно, без болка и особена симптоматика, но има ли все пак макар и минимални признаци, по които може да се ориентираме?

Откритоъгълната глаукома протича безсимптомно и затова се нарича "тихият крадец на зрение". В световен мащаб има 90 милиона глаукомно болни и 8 милиона са с двустранна слепота от глаукома. За съжаление 60% от болните са недиагностицирани. Но статистиката показва, че 50% от лекуваните нямат глаукома. Единственото средство за преодоляване на необратимата слепота от глаукома е ранната диагностика и съответно лечение.

Снимка: iStock

Кои са видовете глаукома?

Глаукомите се делят на "първични" и "вторични". Вторичните са 20% от първичните. Конгениталните и детски глаукоми са в още по-малък процент, но това не намалява значението им, поради дългата продължителност на живот на страдащите и негативите, които оказва слепотата върху пациентите и обществото. Първичните глаукоми не са свързани с други очни и системни заболявания, които да причиняват повишеното съпротивление на оттока на вътреочна течност. Вторичните глаукоми са свързани с други очни и системни заболявания, водещи до понижение на оттока на вътреочно налягане. Повечето класификации разделят глаукомите на конгенитални, първични и вторични, като последните от своя страна се делят на откритоъгълни и закритоъгълни. За да се обособят, отделните групи се базират на следните фактори: анатомични (откритоъгълни, закритоъгълни, псевдоексфолиативна, пигментна) и функционални (базирани върху изследване на зрително поле, ескавация, степен на прогресия).

Как диагностицирате това заболяване?

Възможностите за диагностиката на глаукомата се разшириха значително в последните години и вече включват множество съвременни и високо-технологични методи и процедури, като: изследване на камерен ъгъл с гониоскоп и с оптична кохерентна томография; тонометрия по Goldmann; безконтактна, пневматична тонометрия, както и портативна апланационна и транспалпебрална тонометрия. Наред с автоматичната компютърна периметрия се въведоха редица периметрични методи за изследване на най-ранни глаукомни увреждания на магноцелуларните клетки. Бележи напредък и генната диагностика с Ocu Gene test c Myocilin, Optineurin.

Снимка: iStock

Кой е бил най-тежкият случай, с който сте се сблъсквала в дългогодишната Ви практика?

За всеки лекар и за мен най-тежко е да се срещаш с пациенти с терминален стадий на глаукома. Това не е само лична драма за пациента, което води до тежка инвалидизация на индивида. Това е сложен социален проблем и за обществото. Единственото средство за преодоляване на необратимата слепота от глаукома е ранната диагностика и съответно лечение. Защото само навременна диагноза може да подобри прогнозата на пациенти, страдащи от това заболяване.

Колко често е нужно да се правят профилактични прегледи и как протичат те?

Пациенти след 45-годишна възраст е необходимо веднъж в годината да правят профилактичен преглед, който включва изследване на зрителна острота, тонометрия, пахиметрия, офталмоскопия. При съмнения за глаукомен процес се извършва изследване на зрително поле и Оптична кохерентна томография на зрителния нерв. Подобряване на диагностичните възможности при глаукома е важна предпоставка за успешна борба с болестта и намаляване броя на ослепените от нея.

Яна Баярова
Яна Баярова Отговорен редактор
Новините днес