На 2 юни 2018 г. в големите български градове ще се проведе национален протест срещу задължителния статут на ваксините в България. Протестът е част от международния, който ще се проведе в различни страни по света. Събитието се осъществява и по случай Международния ден на пострадалите от ваксини, отбелязван на 3-ти юни.
Още: Експерт: Употребата на имуностимулатори без нужда е „отворена врата” към автоимунните заболявания
Още: ПП-ДБ: Министърът да вземе мерки срещу напрежението в болниците
Основното искане е ваксините в България да станат по избор, както е в повечето европейски страни, като за целта да бъде променен Закона за здравето в чл. 58, за да се приложи законово принципът на информираното съгласие.
Протестът ще се проведе в следните градове:
София
Още: Здравният министър: НЗОК да каже как ще плати 146 млн. лв. надлимитна дейност на болниците
Още: Лекари: Опитват се да унищожат кардиологичната болница
От 15:00 ч. – площад „Народно събрание“
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: В България лекари убийци няма, те дават здраве: Д-р Брънзалов за оставките в Сандански
Още: След напускането на десетки медици: БЛС с позиция за случая в Сандански
Пловдив
От 11:00 ч. – община Пловдив
Варна
Още: Вълшебното лекарство Ozempic нарушава зрението? ЕС започна разследване (СНИМКИ)
Още: След смъртта на бебе: 29 лекари в болницата в Сандански напускат
От 15:00 ч. – входа на Морската градина. Колонадата
Бургас
От 16:00 ч. – Пантеона
Русе
От 15:00 ч. – Младежки парк
Едно от основните искания е избор за поставянето на ваксини, както и създаването на Фонд за обезщетение за пострадали от ваксини, каквито има в редица европейски държави, САЩ и Канада. Страната ни е с един от най-натоварените имунизационни календари, а нежеланите реакции от ваксини (описани в листовките на всяка една от тях от самите производители) се пренебрегват от здравните власти. Така родителите на деца, пострадали от ваксини, изпълнили изискванията на държавата да ваксинират, са оставени сами да се справят с лечението на децата си.
Неведнъж самите представители на здравните власти у нас са признавали, че нежеланите реакции у нас не се докладват.
В края на май 2017 година професор Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести и национален консултант по микробиология заяви:
"Страничните нежелани реакции по закон в нашата страна се описват от лекарите и трябва да бъдат докладвани на три места: в Националния център по заразни и паразитни болести, в Изпълнителната агенция по лекарствата и във фирмата-производител на дадената ваксина", посочи Кантарджиев тогава. Всяка година Центърът изготвя доклад за имунизационното състояние на нацията, който включва броят поставени ваксини, и какви странични нежелани реакции са докладвани. Той даде за пример 2016-а година и ваксината за морбили, паротит и рубеола, за която са описани само две нежелани реакции.
"За мен това е силно намалена цифра. То значи, че лекарите нямат практиката да докладват нежеланите реакции, а трябва да се докладват. Защото когато лекари – привърженици на антиимунизационните движения, кажат: "Ах, колко реакции съм наблюдавал“, аз го питам простичко: "Колко си докладвал?"– "Ами, не съм докладвал."
Година по рано на 29 март 2016 година проф. Пилософ също призна публично, че нежеланите реакции редовно просто не се съобщават от лекарите. Именно поради това сред родителите се надигна недоволство. Често личните лекари поставят повече от една ваксина на детето, а между тях трябва да има поне месец, именно за да може да се проследи евентуална нежелана реакция.
Как е по света?
По данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2011 г., 19 държави имат действащи програми за компенсации на увреждания от ваксини. Началото на тези програми е поставено през 1953 г., когато Германския върховен съд постановява, че хората, които са пострадали вследствие на задължителна ваксинация (в конкретния случай вариола), следва да бъдат компенсирани. Германия създава компенсационна програма през 1961 г. Франция изпълнява подобна схема през 60-те. През 70-те загрижеността за нежеланите реакции вследствие извършени имунизации против дифтерит-тетанус-коклюш, води до установяване на компенсационни програми в Австрия, Дания, Япония, Нова Зеландия, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия. През 1980 г. Тайван, Финландия, САЩ и Квебек (Канада) въвеждат такива програми. През 1988 г. Испания създава своята компенсационна схема (Programa de compensación por lesiones causadas por vacunas). Италия, Норвегия и Република Корея правят същото през 90-те. Последно създадени са компенсационните схеми в Унгария (2005), Исландия и Словения. Установен е значим обществен натиск в други държави, включително Австралия, Канада и Ирландия, да се основат подобни схеми. Към този момент няма програми, които да покриват развиващите се държави.
Информирано съгласие и право на избор
Правото на информиран избор и не на последно място отговорността на родителя дали да постави или не дадена ваксина на детето си е именно това, което ни прави правова държава.
Единственият известен валиден аргумент, с който българската държава е оправдала използването на задължителната ваксинация с чл. 8 ал. 2 на Конвенцията за правата на човека и биомедицината е, че неваксинираните хора представляват заплаха за здравето на другите хора и за обществото като цяло. Тази презумпция е грешна, защото заразоносител и евентуално опасен за обществото човек би бил единствено в момента, в който боледува от тежка инфекциозна болест и това се установи клинично и/или лабораторно. Настъпване на бъдещо несигурно събитие, каквото е потенциалното заболяване на който и да е член на обществото от каквато и да е болест, не е причина на гражданите да им бъде отказан информиран избор относно ваксинациите.
Европейският съд по правата на човека намира, че задължителната имунизация попада именно в чл. 8, ал. 1 с решението си по делото Salvetty v. Italy (appl. no. 42197/98):
"Съдът счита, че задължителните ваксинации като недоброволна медицинска манипулация представляват вмешателство в правото на зачитане на личния живот, гарантирано от Член 8, § 1"
Друг аргумент има в Конвенцията за правата на човека и биомедицината, която е влязла в сила за Република България (Обн., ДВ, бр. 32 от 12.04.2005 г.). Ето какво гласи чл. 5 от тази Конвенция:
"Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове." В §34 обяснителния доклад към Конвенцията е посочено:
"34. Този член се отнася до съгласието и утвърждава на международно ниво вече добре установено правило, което гласи, че никой не може да бъде принуждаван по принцип да се подлага на интервенция без неговото съгласие. От гледна точка на правната наука извършването на медицинска интервенция без съгласието на пациента би следвало да се счита за телесна повреда. Това е възприето в правната доктрина на някои държави („Медицинско право”, доц. Дарина Зиновиева, изд. Сиела, София, 2004, стр. 149). Имунизацията не прави изключение.
Историите
На снимката е Филип, който от години е в будна кома след поставяне на ваксина срещу морбили, паротит и рубеола. Осъдени за състоянието му - няма. Семейството само се справя с отглеждането и лечението му. Повече за историята на Филип може да прочетете ТУК.
Семейството на Светльо от няколко месеца е в чужбина, за да получи адекватна помощ за детето си. Светльо остава парализиран след поставянето на Пентаксим.
"Код черно! Преди 20 години родих третото си дете здраво, Гого. До две години всичко беше наред, но след поставяне на реимунизация - полиомиелит, системата го уби! Гого, след всичко което му се случи оживя и сега е на 20 год. и системата пак го убива! Колко пъти трябва системата да го убие, че да го погреба и да не е в тежест на държавата?" Това пита майката на Гого - Юлия Старчева, която също се е доверила на лекарите, поставяйки задължителните имунизации по календар. Нейната история може да прочетете ТУК.
Семейството на малкия Младен от Варна от месеци се бори състоянието на детето да се подобри след поставянето на задължителната Пентаксим.
Това са само част от случаите на пострадали от ваксини у нас. Колко още са - държавата не отчита официално и не поема отговорност.
Задължителни ваксини и право на избор
В България имунизациите са задължителни, което е регламентирано с чл. 58. ал. 1 от Закона за здравето. Страната ни е от малкото държави, в които началото на ваксинацията започва още в първите 24 часа от раждането на детето, имунизациите започват да се правят по-рано и в кратък интервал от време има прием на много ваксини. Всички ваксинации в имунизационния календар са препоръчителни в Германия, Великобритания, Русия, Ирландия, Австрия, Испания, Португалия, Швейцария, Люксембург, Исландия, Холандия, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Гърция, Кипър, Естония, Беларус, Литва.
От 2017 година Италия въведе задължителни ваксини, което предизвика нестихващи масови протести в страната и създаването на редица информационни канали относно ваксините.
В края на 2017 година носителят на Нобелова награда за медицина проф. Люк Монтание и "спасител" на българските медици в Либия гостува в страната ни. Тогава в интервю за bTV той заяви: "Трябва да бъдем разумни. Антибиотиците и ваксините са много важен път за превенция на заболяванията, но не трябва да се мисли, че тези сегашни ваксини нямат нежелани въздействия по няколко причини. Те използват една субстанция, която увеличава имунната мощ срещу микробите, но такива добавки обикновено съдържат алуминий. И този алуминий, чрез ваксината, преминава и влиза в нашия мозък, което може да бъде вредно. Някои тежки неврологични заболявания, аутизмът по-специално, може би и Алцхаймер, също се влияят от съдържанието на алуминий. Така че такива ваксини трябва да се избягват."
Според него не бива, както навремето, ваксинациите да бъдат задължителни в демократични държави, където хората могат да правят избор. "Трябва да се знае, че такива неприятни заразявания могат да бъдат избягвани и с други средства, не само с ваксини", посочи Люк Монтание.
На въпрос какъв съвет би дал, ако негов близък го попита дали да ваксинира детето си, той отговори, че зависи от случая. "Има някои ваксинации, които са без никакво нежелателно въздействие, като ваксините за тетанус, за дифтерит и за полиомиелит. Но ако се правят ваксини с няколко различни вируса или бактерии, аз лично не бих дал съвет да се използват такива ваксини", подчерта Люк Монтание.
"Понякога дори има и смъртни случаи, внезапна смърт на кърмачета. Трябва да си задаваме въпроси - макар да не е сигурно, да няма никакви доказателства, особено когато такава внезапна смърт настъпи няколко часа след ваксинирането", смята той.
"Преди няколко десетилетия, през XX век, беше прието, че този риск може да се приеме, тъй като осигурява защита на голяма маса от хора. Вече не сме в XX век. Аз съм лекар и моята етика не ми позволява да причинявам смърт или заболявания с моите медицински дейности. Ако дадена ваксина причинява смърт, аз отказвам да я прилагам, макар тя да не води до смърт всички, а да става дума само за единични случаи", каза още Люк Монтание.
Фактите сочат, че не са и малко случаите, в които напълно ваксинирани развиват заболяването. Последният документиран случай е от болница в Португалия, където от 96 потвърдени случая 67 (69.8%) заболяването се е развило при хора, ваксинирани с две дози от ваксина срещу морбили, паротит и рубеола.
