Ще се установява дали договорите са сключени не само законосъобразно, но и доколко са били изгодни за съответните лечебни заведения, заяви при посещението си в Шумен Румяна Арнаудова, говорител на главния прокурор, относно проверките за злоупотреби в лечебни заведения, предаде "Фокус".
„Сега започва събирането на доказателства за седемте болници, за които обявихме. Ловешката болница също е предмет на наше разследване, както и Врачанската болница. Към този момент няма нова информация по тази тема, очакваме до края на месец март да приключи изцяло проверката, разпоредена на здравното министерство и когато тя приключи, ще имаме повече информация, вероятно повече досъдебни производство, тъй като се установява според нас, че се касае за трайна тенденция, която е продължила седем години“, каза Арнаудова.
„Започваме само с оглед безстопанственост, но ще се разглежда дори и дейността на длъжностните лица от съответната РЗОК или министър или заместник-министър, които са дали разрешение за осъществяване на медицински дейности при дублиращи функции с тези, с които се занимават общинските болнични заведения“, каза Арнаудова.
Тя посочи, че ще се установява дали договорите са сключени законосъобразно. Също и доколко са били изгодни за съответните лечебни заведения, тъй като се установява тежко финансово състояние на много болници. По думите на Арнаудова финансовото състояние на тези болници вероятно се дължи не само на безстопанственост, но и на неизгодни сделки, които са били сключвани. Ако длъжностните лица са дали в нарушение на закона разрешение да се осъществява една медицинска дейност, те ще носят наказателна отговорност. Периодът, който е инкриминиран е от 14 декември 2010 година до настоящия момент в зависимост от етапа на разследването, от датата, на която е дадено съответното разрешение.
„Ще установим и ще съобщим кои ще бъдат обвинените лица“, каза Арнаудова. „Обществената опасност от това престъпление е изключително голяма и засяга много хора. Всички сме свидетели на това, че непрекъснато се увеличават разходите за здравеопазване, но българските граждани не получават по-качествена услуга“, каза Арнаудова.
