Очаквам при оптимистичен вариант да достигнем колективен имунитет към края на годината. Toва заяви вирусологът проф. Радостина Александрова в сутрешния блок на БНТ. То е в противовес с изказванията на здравния министър в оставка проф. Костадин Ангелов и премиера в оставка Бойко Борисов, че през лятото можем да "направим" колективен имунитет.
От думите на вирусолога стана ясно, че тя не е много оптимистично настроена заради темпа на ваксинация. Според нея, най-напредналите западни държави в това отношение - Великобритания и САЩ, може да постигнат колективен имунитет през третото тримесечие на годината т.е. есента! Александрова коментира, че все още не е напълно изяснено в световен мащаб как може да се постигне колективен имунитет, но с новите варианти на COVID-19 и с това, че не може да се случи толкова бързо ваксинацията - това са доста сериозни препъни камъни.
Проф. д-р Мариана Мурджева също се изказа предпазливо кога да чакаме колективен имунитет, като единствено каза "няколко месеца".
Може би една такава комбинация между векторна ваксина с РНК ваксина може да доведе до по-добър клетъчен имунен отговор, каза проф. Александрова, цитирайки обаче проучване при мишки. Експериментално е, да, съгласи се и проф. д-р Мариана Мурджева пред Нова телевизия, която изрично подчерта, че няма научни данни за безопасността и ефекта от смесване на различни видове ваксини. Хората трябва да бъдат спокойни, че могат да постъпят така, както им диктува сърцето, изтъкна проф. Александрова. И двата вида ваксини съотношенията, с които дават имунен отговор е един също, но е важно и разстоянието между двете дози, поясни проф. Александрова.
По думите ѝ, ваксината на "Джонсън и Джонсън" е изпитвана в една доза и идеята е да се види дали втората доза няма да доведе до допълнителен плюс. Затова текат проучвания, за да се проучи дали няма да доведе до същия проблем, който има с ваксината на AstraZeneca. Това, че се е появил такъв проблем при векторните ваксини, не означава, че трябва да се прехвърли проблемът при всички останали ваксини, подчерта проф. Александрова.
Тя обясни, че личните лекари най-добре познават състоянието на конкретния пациент и те трябва да ги посъветват каква ваксина да използват. В момента се извършват много интензивни проучвания и да бъде потвърдена връзката с нежеланите реакции, но по-важното е какви биха могли да бъдат уязвимите групи, което ще ни подскаже какви стъпки могат да бъдат предприети, уточни проф. Александрова. Жените, които имат повишен риск от тромботични реакции, трябва да се допитат до личните си лекари, призова тя.
След като човек е минал през първата доза на AstraZeneca и е нямало сериозни странични реакции, трябва да има по-голяма увереност към втората доза, посочи вирусологът. Проф. Мурджева даде същата препоръка - който се е ваксинирал на първа доза с AstraZeneca, да направи и втората, ако не е имал сериозни странични реакции. Проф. Александрова посочи, че няма данни от клинични проучвания, за да може да каже каква ще бъде ситуацията, но тъй като се следи доста усилено какво се случва с имунния отговор, така че дори да няма резултати от клиничните проучвания, специалистите имат такава информация.
Прочетете още по темата: Д-р Стоян Монев: Колективен имунитет в България - в края на октомври
