Проф. Иво Петров е медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център. Преподавател, иноватор и пионер в областта на ендоваскуларната терапия в България. Има три специалности - вътрешни болести, интервенционална кардиология и ангиология.
- Проф. Петров, много хора изследват нивата на холестерол в кръвта си, но дори да са високи, не посещават лекар, не предприемат никакви действия. Каква е причината?
- За съжаление, хората не са наясно с проблемите, които могат да се появят, ако имат високи нива на „лош“ холестерол. Той е една от предпоставките за възпаление и бързо развитие на атеросклерозата. Тоест „лошият“ холестерол е един от най-големите рискови фактори за възникване на сърдечносъдови инциденти на нашето съвремие. Ето защо трябва да обърнем сериозно внимание на този проблем, тъй като повишаването на нивата на холестерола е тенденция, която се забелязва в световен мащаб. А България до такава степен е засегната от сърдечносъдови заболявания, че нямаме право да седим и да наблюдаваме какво се случва без да направим нещо. Трябва да се борим активно с проблема.
- Често се говори за „добър“ и „лош“ холестерол. Каква е разликата и защо резултатите от тестовете винаги трябва да се обсъдят с лекар?
- Ключово е хората да знаят, че когато говорим за холестерол, трябва да се вземе предвид съотношението между HDL – „добрия“ и LDL – „лошия“ холестерол.. Именно поради тази причина резултатите от кръвните изследвания, които човек си прави, трябва да бъдат интерпретирани от специалист. Те не са нито заболяване, нито присъда, но ако има проблем, с помощта на лекар ще се вземат необходимите мерки, за да може това съотношение между HDL и LDL холестерола да се контролира по определен начин – чрез промяна на някои ежедневни навици, прием на медикаменти или комбинация от медикаменти. Тук трябва да се подчертае, че не всички липиди са вредни, дори напротив някои от тях са с ключово значение, за да се поддържа организма здрав. Хората трябва да знаят, че едно изследване не е достатъчно и дори резултатите да влизат в посочените от лабораториите граници, това не е гаранция, че всичко е наред. Има множество сценарии, които трябва да се обсъдят с лекар и той да прецени дали стойностите на „добрия“ и „лошия“ холестерол са в норма.
- Не са малко пациентите, които прибягват до диета или природни средства за намаляване на нивата на „лошия“ холестерол. Има ли смисъл от този метод на лечение?
- Смисълът от тези т.нар. „диети“ не е много голям. Важно е да знаем, че около 75% от холестерола, който циркулира в нашата кръв, се произвежда от черния дроб, тоест чрез диета може да контролираме не повече от 25% от холестеролното съдържание. Това означава, че ако хипотетично един човек се храни много нездравословно (това не важи напълно за България, тъй като у нас няма прекалено много хора, които да имат чак толкова неправилен хранителен режим), и ако такъв човек рязко премине към веганско меню, най-вероятно той може да редуцира нивата на холестерол в кръвта си с до 25%. А това не е много. Тук на помощ идват медикаментите. Голяма част от хората с висок холестерол имат генетична предизпозиция или страдат от т.нар. фамилна хиперхолестеролемия (ФХ). Хората с тази болест нямат никакъв друг шанс да си намалят риска от сърдечно-съдов инцидент освен да вземат правилните, доказани от клиничните ръководства медикаменти.
- Защо пациентите с веднъж прекаран сърдечносъдов инцидент са изложени на огромен риск от втори?
- Това е един от най-актуалните въпроси, който вълнува кардиолозите. Известно е много отдавна, че възпалението и липидите са двата компонента за развитие и за дестабилизиране на атеросклеротичен процес, който води до инциденти като миокарден инфаркт и мозъчен инсулт. Има много проучвания, включително проучвания с образни методики, които показват, че при един пациент, който е получил миокарден инфаркт, причинен от конкретна лезия, предизвикала тромбоза на артерията, при него има множество други плаки с белези за възпаление. Тоест пациенти, преживели един сърдечносъдов инцидент, са уязвими именно поради факта, че при тях се наблюдават множество дестабилизирани от възпалението плаки, които във всеки един следващ момент могат да причинят последващ инцидент. Неслучайно един от най-големите предиктори за миокарден инфаркт е вече възникнал в миналото миокарден инфаркт. Хората, които имат такива нестабилни атеросклеротични събития, са изключително податливи за последващи. И затова при тези пациенти нивата на холестерол трябва да се коригират внимателно с медикаменти като статините например. Ако е необходимо, лекарят може да изпише и терапия за намаляване на възпалението и така да се овладеят и двете предпоставки за дестабилизиране на плаките, за да се предотврати повторен сърдечносъдов инцидент.
- Хората, преживели инфаркт или инсулт, трябва по-внимателно да следят нивата на холестерол в кръвта си. Защо е необходимо това?
- Нашите изисквания при хората, преживели един сърдечносъдов инцидент, са много по-строги що се отнася до нивата на холестерола. Не случайно в европейските и американските ръководства по кардиология пациентите се категоризират в зависимост от това пред каква опасност са изправени от последващ сърдечносъдов инцидент. В зависимост от този риск се определят и изискванията за контрол на рисковите фактори. Колкото повече и по-големи са рисковите фактори (като преживян сърдечносъдов инцидент), толкова по-голям е рисковият профил, толкова по-строги са критериите за допълнителен контрол на нивата на холестерол. Колкото „по-рисков“ е пациентът, толкова по-ниски трябва да са нивата на холестерол.
- Ако лекарят предпише терапия за намаляване на „лошия“ холестерол на човек, преживял сърдечносъдов инцидент, колко дълго трябва да я спазва пациентът?
- Ние, лекарите, се скандализираме от пациенти, които сами спират терапията си, защото смятат, че са излекувани. В действителност тя просто им е повлияла много добре и предпоставките за втори, трети миокарден ифракт или мозъчен инсулт са намалели. Но ако лечението се прекрати, опасността може да се завърне. Както вече казах, нивата на холестерол се влияят от метаболизма, който е генетично обусловен – тоест човек не може да избяга от него. Комбинираната терапия със статини, фибрати, новите биологични терапии, които са базирани на антитела или РНК молекули, е продължителна. Често не може да кажем, че пациентът е излекуван, а че се чувства добре и рискът от сърдечносъдов инцидент е намалял именно, защото приема тези медикаменти.
- Какво бихте посъветвал пациентите с преживян инфаркт или инсулт?
- Важно е лекуващият лекар да контролира редовно състоянието на тези пациенти и най-малко два пъти годишно да се прави строг анализ на рисковите фактори. Има проучвания, които доказват, че комбинацията от рискови фактори увеличава опасността от сърдечносъдов инцидент експоненциално. Тоест, когато се съберат два рискови фактора, опасността от миокарден инфаркт или мозъчен инсулт, не се сумира, а се умножава. С други думи рискът вече не е двоен, а четворен. Ето защо трябва много внимателно да контролираме всичко – нивата на холестерола, на кръвното налягане, на кръвната захар, тютюнопушенето, стреса.
Материалът е с подкрепата на Амджен България
BGR-NP-0924-80001
