Проф. д-р Иван Груев е изтъкнат кардиолог с дългогодишен опит, специализиран в превантивната и спортната кардиология. Завършил медицина в София, той е защитил докторска степен с дисертация за връзката между хроничното възпаление и атеросклерозата и има експертно ниво по ехокардиография.
Член на УС на ДКБ и избран за бъдещ председател за мандат 2026-2028г.
Като професор и автор на над 100 научни публикации, включително международни, проф. Груев активно участва в разработването на Европейските ръководства за сърдечносъдова превенция, диабет и ССЗ и спортна кардиология и физическа активност – като национален редактор. Той е член на водещи медицински организации и на Медицинската комисия на Българския футболен съюз.
Фокусира се върху превенцията на сърдечносъдовите заболявания чрез ранна диагностика и работа с рискови фактори като хипертония, дислипидемия, диабет и обездвижване.
Проф. Груев, Вие, лекарите съветвате периодично да правим профилактични прегледи и изследвания, сред които е тестът, определящ нивата на холестерол в кръвта. Защо е толкова важно да знаем тези резултати?
Повишеният LDL холестерол е един от основните рискови фактори за възникване на сърдечносъдово заболяване и е предпоставка за появата на исхимичната болест на сърцето, както и нейното усложнение, а именно миокардния инфаркт. Познаването на нивата на холестерол, но не само LDL, а и HDL, триглицеридите, е от огромно значение за определяне на общото здраве на човек. Важно е всеки от нас периодично да изследва липидния си профил и по този начин да се определи нивото на риск от сърдечносъдов инцидент. Повишеният LDL холестерол е един от четирите основни рискови фактори за появата на сърдечносъдово събитие. Той обаче играе огромна роля и за появата на ИБС, както и на периферно съдова болест и мозъчен инсулт. Ето защо всички мъже над 40-годишна възраст и всички жени над 50-годишна възраст трябва редовно да изследват нивата на холестерол в кръвта си. Пациентите, които в семейството си имат роднини, преживели сърдечносъдов инцидент, трябва да се наблюдават изключително стриктно. Те могат да страдат от наследствено заболяване, наречено фамилна хиперхолестеролемия, което далеч не е толкова рядко, колкото хората си мислят. Статистиката сочи, че в Европа броят на хетерозиготните пациентите е между 1 на 500 и 1 на 250. Заболяването се характеризира със силно повишени нива на холестерол в кръвта и ранни сърдечносъдови инциденти като инфаркт и инсулт.
Колко често трябва човек да изследва нивото на холестерол?
Ако човек няма други рискови фактори, веднъж годишно е достатъчно да направи това изследване. Когато обаче лекарят открие проблем и се наложи медикаментозно лечение, пациентът трябва да изследва липидния си профил по-често. Всичко зависи от конкретния случай и е по преценка на медицинския специалист.
Много хора изследват своя холестерол, но когато видят, че нивата му са в норма, не търсят лекар, за да коментират резултатите. Смятате ли, че това е най-правилното решение?
Референтните стойности в лабораториите обикновено важат за млад, здрав човек, без никакви други рискови фактори. Ако един пациент обаче има високо кръвно налягане, бъбречни проблеми, диабет, в семейството му някой е починал от инфаркт, пуши или е с наднормено тегло, тогава тези референтни стойности не са валидни. В случай, че човек е с нисък риск от сърдечносъдово заболяване, тогава неговият LDL холестерол трябва да е под 3. За пациентите с умерен сърдечносъдов риск – стойностите трябва да са под 2.6, за тези с висок риск – под 1.8, а хората с много висок риск и вече преживян инцидент – под 1.4 mmol/l.
Тоест определяйки нивото на сърдечносъдов риск, лекарят определя и каква е границата, в която може да се „движи“ холестеролът. Ето защо резултатите от едно лабораторно изследване винаги трябва да се интерпретират от медицински специалист в контекста на индивидуалните особености на човека.
Говорим много за сърдечносъдов риск, но какво точно представлява той?
Сърдечносъдовият риск се определя от възрастта, пола, нивото на артериалното налягане, нивата, както на LDL, така и на HDL холестерол и други фактори. През 2021г. Европейското кардиологично дружество раздели Европа на различни региони въз основа на сърдечносъдовата опасност. За жалост България попада сред държавите с най-висок риск от сърдечен инцидент. Ето защо и лекарите, и пациентите трябва да се стремим към много по-стриктен контрол на холестерола и да положим усилия за понижаване на нивото му до и под таргетните стойности. Така може да избегнем инциденти и да удължим живота на човек.
Често хората проверяват нивото на холестерол, виждат, че е високо, но решават, че може да се справят с този проблем като променят диетата си. Възможно ли е това?
За съжаление намаляването нивата на LDL холестерола само с режим на хранене е много трудно. Не е невъзможно, но това означава тотална промяна на начина на живот на човек и то не за кратък период от време. Този подход би бил подходящ за хора, чиито стойности са съвсем малко над нормата и са с нисък или умерен сърдечносъдов риск. При тях намалението би било възможно, ако стриктно спазват определен хранителен и двигателен режим и то постоянно. При пациентите, при които целим сериозно намаляване нивата на холестерол с 50% и над 50%, промяната на хранене не е достатъчна. Само благодарение на медикаментозната терапия ще могат да стигнат до таргетните нива от по-малко от 1.8 – 1.4 mmol/l. Те трябва да спазват здравословен начин на живот, но това няма да е достатъчно. Обикновено при тези хора винаги започваме със статините, които са най-доказаните, използваните и проучваните лекарства, ако е необходимо се добавят и езитимиб и/или PCSK9 инхибитори. Следваме стъпаловиден подход, като надграждаме терапията. За щастие вече имаме много възможности за справяне с високия холестерол. Проблемът възниква, когато болните не следват стриктно терапията си или, когато достигнат до таргетните нива решават сами да я спрат. Това е сериозна грешка, която за съжаление допускат не само страдащите, но и някои лекари. След като сме постигнали добри резултати с приема на дадено лекарство, трябва да направим всичко възможно, за да ги задържим. А това може да стане със стриктно лабораторно проследяване и спазване на терапията. Наблюдавали сме случаи, при които само месец, след като пациентът е спрял лечението, той вече има стойности на холестерола, каквито са били в началото, а понякога дори по-високи.
Хората с преживян инфаркт или инсулт трябва да следят внимателно нивата на холестерол. Защо е така? Каква е опасността от втори инцидент?
През последните десетилетия лечението на миокардния инфаркт напредна. Смъртността в добрите лечебни заведения драстично спадна от 20-25% на около 6% от случаите. Тоест ние спасяваме живота на огромен брой пациенти, но това не означава, че се справяме с болестта – а именно атеросклерозата. За да предпазим пациента от втори инцидент, трябва да се справим с натрупването на LDL холестерола в кръвоносните съдове и развитието на атеросклероза. Ето защо хората, преживели инфаркт или инсулт, трябва изключително внимателно да следят нивата на LDL холестерола и да ги поддържат ниски (под 1.4 mmol/l). Само така може да сме сигурни, че сме свели опасността от втори инцидент до минимум. Разбира се, не бива да пренебрегваме и другите рискови фактори и да се опитаме до контролираме и тях.
Колко често един пациент с преживян инфаркт трябва да прави консултация при кардиолог?
В месеца след инцидента болният има право на два прегледа при специалист, в болничното заведение, където е лекуван, които се заплащат от Националната здравноосигурителна каса. Добре е след това състоянието му да се проследи в рамките на третия, шестия месец и на първата година. Но всичко е строго индивидуално. Приемаме, че след третия месец пациентът може да се натоварва повече, да започне по-интензивна рехабилитация, ако нещата са под контрол, няма симптоми, приема необходимите лекарства.
Проф. Груев, какво бихте препоръчали на всички, които ще прочетат това интервю?
Здравите да продължат да водят здравословен начин на живот, да се хранят пълноценно, да спортуват, категорично да не пушат, ако не приемат алкохол, изобщо да не започват, да спят достатъчно и да се справят със стреса. Те трябва да следят за всички рискови фактори, да се изследват поне веднъж годишно и да правят своя профилактичен преглед и да се запознаят с фамилната си анамнеза. По този начин опасността от сърдечносъдови инциденти ще е минимална.
Хората, преживели инфаркт или инсулт, трябва да са изключително внимателни без да изпадат в паника. Нека бъдат отговорни за своето здраве, да спазват стриктно препоръките на лекаря си, да се стремят към здравословен начин на живот, да приемат редовно своите лекарства, да познават таргетните стойности на холестерола, кръвното налягане, кръвната захар. Нека да се консултират със специалист винаги, когато възникне някакъв проблем, защото ние сме партньори и целта ни е една – да удължим живота.
