Осигуряване на своевременност на обслужването при спешната помощ – до 30 минути на повече от 95% от пациентите, както и намаляване на детската смъртност до средните нива на страните от ЕС предвижда разглежданата днес в Здравната комисия на Народното събрание Национална здравна стратегия 2014-2020.
Целта на Националната здравна стратегия е подобряване на здравето, безопасността и благосъстоянието на населението до средните нива на ЕС, както и увеличаване на броя на българите, които са здрави във всеки етап от живота. Отделно се цели преустановяване негативната тенденция на снижаване на раждаемостта. Предвижда се да се въведе здравна карта, електронно здравеопазване, увеличаване на очакваната продължителност на живота в добро здраве с 2 години, намаляване на детската смъртност с 30%, намаляване на неравенствата с 30%. И като цяло - повишаване на икономическото и социално благополучие на индивидите, семействата и общините, пише БГНЕС.
Приоритетите на здравната стратегия на България 2014-2020 г. са ориентирани към гарантиране на всеки български гражданин на надеждна система на здравно осигуряване, достъп до качествена медицинска помощ и здравно обслужване. Те са:
- въвеждане на единна интегрирана информационна система чрез развитие на електронното здравеопазване с цел пълна прозрачност и ефективно използване на наличните ресурси.
- рационализиране на системите за финансово управление и контрол в здравеопазването.
- укрепване и модернизиране на системата за спешна медицинска помощ.
- регионална политика със специално внимание върху подкрепата на лечебните заведения в отдалечените и малки региони на страната.
Заложено е ефективно функциониране на майчиното, детското и училищно здравеопазване, както и устойчиво развитие на човешките ресурси с акцент специализацията на медицинските кадри и продължителното обучение. Здравната система се преориентира към профилактиката и предотвратяването на социално-значимите заболявания. Очертава лидерската роля на Министерството на здравеопазването, но същевременно здравната политика е адресирана към всички министри на правителствения кабинет, като ги ангажира: "Всеки министър да бъде здравен министър!". Предвижда се общественото участие с представители на НПО и на цялото гражданско общество.
В стратегията са констатирани и ред неблагоприятни тенденции: в държавите-членки на ЕС здравето на хората като цяло се подобрява, но в България то остава на крайно незадоволително ниво. Все повече хора умират и все по-малко се раждат. Хората мигрират към големите градове и емигрират в чужбина. Все повече възрастни хора живеят в страната, а хроничните незаразни болести доминират в болестното бреме. Сърдечно-съдовите заболявания и депресията са водещи причини за загубените години в добър живот. Инфекциозните болести (HIV, TB) остават проблем, подлежащ на контрол. Възникват организми, резистентни на антибиотици. Разходите в здравната система постоянно нарастват. Нереформираният болничен сектор стимулира количеството, а не качеството на услугите.
Демографската картина
В сферата на здравно-демографски показатели се констатира, че населението на България нараства до 8,8 милиона през 1990 г., след което преживява имплозия и намалява до 7 282 041 души през 2012 г. Коефициентът на раждаемост за България е 9.5‰, България е с най-високата обща смъртност (15.0‰) през 2012 г. в ЕС. На този фон очакваната продължителност на живота в България е 74.02 години, което е с около 6 години по-ниска от тази в Европейския съюз (79.86 години). Населението бързо застарява, като относителният дял на хората над 65 години е 19.1%. Населението в България представлява пирамида през 1950 г., сфера през 2010 г., а през 2050 г. се очаква да бъде обърната пирамида.
Националната здравна стратегия включва гарантиране къстомизацията на здравните услуги (определяне на лечението според индивидуалните биологични и личностни особености на пациента - бел. ред), както и преминаване от сегашната традиционна медицинска практика на лечение на болестите към транслационна и персонализирана медицина. Предвижда се нарастване на публичните разходи за здравеопазване с разнообразни източници на финансиране. Заложена е и демонополизация на здравноосигурителния модел, на НЗОК за постигане на по-голям подбор и свободен достъп на гражданите до повече от една здравноосигурителна каса. Посочено е и увеличаване на трудовите възнаграждения на медицинския персонал до средноевропейски нива.
