Съществува огромен брой недиагностицираните пациенти и съответно те не се лекуват и не контролират заболяването си. По данни на Световния диабетен атлас реалният брой на диабетно болните в България е 520 хиляди души. Официалните статистически данни на Диабетния регистър сочат, че броят на заболелите от диабет в България надвишава 460 хиляди души.
Тези данни приведоха организациите Сдружение „Диабет и предиабет”; Сдружение „За инсулиновите помпи”; Асоциация „Диабет тип 2”; Пациентски организации „Заедно с теб“ по повод Световния ден за борба с диабета, който се отбелязва на 14 ноември.
Пациентските организации у нас отново акцентират върху необходимостта от създаване на цялостна политика по отношение на заболяването захарен диабет, която да засегне няколко определени проблема.
Те настояват за подобряване на достъпа до скрининг и диагностика на диабета.
Към момента в България не съществува цялостна програма, която да решава проблемите, свързани с: липсата на ежегодни скринингови програми, обхващащи всички рискови групи; липса на специалисти в малките населени места и труднодостъпни региони, липса на достатъчно ресурси за профилактика, пише още в официално писмо до медиите.
Това е причина за ненавременното лечение и настъпване на диабетни усложнения. Това допринася за допълнителна бюджетна тежест и необходимост от прилагане на скъпоструващи терапии за лечение на диабета и усложненията от него, подчертават организациите.
Сред главните проблеми у нас е затруднен достъп до качествена медицинска помощ в някои райони в страната, както и липсата на програми за обучение на всички диагностицирани пациенти, които да подобрят придържането към терапията и контрола на кръвната захар. Подобряване на достъпа до контрол на диабета
Естеството на заболяването е такова, че при пациентите с диагностициран диабет от особена значение за доброто контролиране на заболяването е начина на живот и храненето. Но също така и непрекъснатия контрол на кръвнага захар. А само 73 000 диабетици получават лентички за глюкомери, реимбурсирани по НЗОК. При всички останали контролът е слаб или напълно липсва.
България е една от малкото държави в ЕС, която не реимбурсира напълно сензорите и консумативите за тях. Сензорите са най-модерният способ за контрол на диабета, както при деца, бременни и тежко увредени възрастни пациенти, така и при всички останали.
"Ние настояваме лечението на всички диабетици да се следи от ендокринолог, без значение дали има или не направления за това. Ако е необходимо, всички диабетици да се диспансеризират при ендокринолозите. В момента само диабетиците с тежки усложнения са диспансеризирани при ендокринолозите, другите се наблюдават от личните лекари. Смятаме за много по-успешен модел наблюдението да е от ендокринолози, това ще е от полза както от пациентите, така и ще намали разходите за лечение.", призовават от пациентските организации.
От там обръщат внимание и на факта, че в България профилактика за диабетно стъпало се провежда рядко и по изключение. Лечението на болните с диабетна полиневропатия често е закъсняло, когато раните се появят в 3-5 стадий на болестта. Има поне 15 000 български диабетици, диагностицирани с това диабетно усложнение. Счита се, обаче, че броят на болните, които получават рани вследствие на диабетно стъпало, са около 5 на сто от всички диабетици, това означава, че около 26 000 души получават язви, рани. Около 140 души годишно претърпяват ампутация поради диабетно стъпало. За пациентите в първи и втори стадий на диабетна полиневропатия е показано приемането на медикаменти, но много от диабетиците не ги купуват, защото не могат да си го позволят. Във 3-5 стадий диабетиците получават рани и язви, които се лекуват трудно и скъпо, причиняват огромна болка, затруднение в придвижването, проблем в работоспособността, ампутации. Поради загубата на сетивност при пациентите с диабетна полиневропатия нараняванията по краката могат да останат незабелязани и да доведат до улцерация, тежка инфекция и ампутация в по-късен етап.
За своевременна диагностицирани и патогенетично лечение на диабетната полиневропатия, включително формите с отпадна симптоматика и загуба на сетивност са необходими повече скрининги и повече апарати за диагностика в клиниките, се казва още в становището.
