Лекари и пациенти настояват за Национална програма за борба с диабета, която да включва профилактика, съвременно лечение и методи за самоконтрол. Те искат и да се създадат екипи от специалисти, които да обучават пациентите как да "управляват" болестта.
Още: Доц. Кунчев: Разбирам чувствителността към "Китай" и "вирус", но е малко несправедливо
Още: Безплатни инвитро консултации с репродуктивен специалист в София!
Съществува обаче огромен брой недиагностицирани пациенти и съответно те не се лекуват и не контролират заболяването си, мотивират исканията си пациентите. По данни на Световния диабетен атлас реалният брой на диабетно болните в България е 520 хиляди души. Официалните статистически данни на Диабетния регистър сочат, че броят на заболелите от диабет в България за 2018г. са 424 192. Само в София диагностицираните с диабет са около 200 000.
Министерство на здравеопазването няма да създава отделна Национална програма за борба с диабета, тъй като вече има действаща програма, която изцяло покрива модерната политика за грижа за диабетиците, съответстваща с изискванията и на ООН и на ЕП. Това става ясно от писмен отговор на здравния министър Кирил Ананиев към депутати, предава репортер на БГНЕС.
Здравният министър посочва, че профилактиката и лечението на захарния диабет и сега са сред приоритетите на водената от него политика. Според Кирил Ананиев с приетата Национална програма за превенция на хроничните незаразни заболявания (НППХНБ) 2014-2020 г. са предприети необходимите мерки за гарантиране на съвременна профилактика, диагностика и лечение на захарния диабет и усложненията му.
Още: Бюджетна комисия не подкрепи намаление на ДДС за лекарствата (ВИДЕО)
Още: НЗОК се източва: Управителят на Касата се закани да запуши дупките
Добрата новина, която става ясна от написаното от здравния министър е, че от догодина болните ще имат достъп до сензори за измерване, заплащани от Касата. В момента хиляди българи с диабет сами си купуват сензори за кръвна захар. Устройството е изключително важно за следенето на показатели и контролирането на болестта. Здравната каса плаща частично един вид сензори. Те обаче работят с помпа, която НЗОК не покрива, разказва един от водещите ендокринолози в страната пред Нова телевизия. Според доцент Радка Савова проблемът е голям за болните над 18 години, защото държавната помощ за пълнолетните е силно ограничена. Освен това някои производители на сензори не предлагат продуктите си на българския пазар. Вижте повече за проблема в тази статия.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Лекарите от болницата в Сандански оттеглиха оставките си
Още: Грипът ще набира скорост: Проф. Ива Христова каза кога ще ни удари и докога ще продължи
От 2020 г. НЗОК ще поема и сензорите за продължително измерване на нивото на глюкозата. Те ще бъдат прилагани при интензифицирано лечение с инсулин по определени медицински критерии и указания от 01.01.2020 г. Четците на сензорите ще се осигуряват безвъзмездно от заявителите.
Сензорите дават възможност за непрекъснато следене на кръвната захар за разлика от еднократното отчитане на глюкозата в кръвта. Те ще предоставят динамична информация за скоростта, посоката и тенденцията към по-високи или по-ниски нива на глюкозата в реално време.
80% от смъртните случаи в България са причинени от т.нар. незаразни хронични болести – сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания, хронични белодробни болести и диабет.
Още: Безплатен транспорт до Истанбул и медицински прегледи на специална цена – запишете се сега!
Още: 2024: Година на чудеса и постижения в Acibadem Турция
В отговора на здравният министър-финансист подробно е описано и какви са сумите, които държавата плаща за страдащите от инсулинозависим и неинсулинозависим диабет – тип 1 и тип 2.
„Действията за борба с диабета изискват комплексен подход към заболяването, разбира се в рамките на възможния финансов ресурс, следвайки принципите на равнопоставеност за всички болни с различни заболявания”, заявява министър Ананиев.
За 2018 г. за наблюдението на пациентите с диабет в извънболничната помощ са отделени 12.3 млн. лева, а за изследвания – 6.2 млн. лева. Болните с декомпенсиран диабет, лекувани в болнични условия по клинична пътека, са били 33 810, за които НЗОК е платила над 26 млн. лв.
Общо за болните от диабет НЗОК е платила 135 430 500 лв., от които 127 474 996 лв. за лекарства и 7.9 млн. лв. за медицински изделия.
