Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

От вейповете до TikTok: Могат ли забраните да спрат зависимостите?

12 февруари 2025, 12:45 часа • 358 прочитания

Какво се предлага - решение или илюзия за контрол?

Забраните са част от законите, регулиращи обществения ред – от социалното до индивидуалното поведение. Когато обаче става въпрос за ефективността на забраните – тоест тяхното спазване и прилагане, става по-сложно. В контекста на обсъжданата забрана на вейповете в България, от гледна точка на психологията на човека, трябва да се запитаме: Как реагират хората на забраните? Решават ли забраните в законите реалните проблеми? Водят ли забраните до изкореняване или поне до намаляване на вредните поведения или може да ги засилят?

В психологията има теза, че устойчивите решения на даден проблем се постигат не чрез забрани, а чрез осъзнати и добре обмислени стратегии за превенция, базирани на солидно разбиране на проблема, а в случая с вейповете - на образование от ранна детска възраст. А що се отнася до хората, които са развили зависимост – тук въпросът става още по-сложен. 

Забраненото като магнит

Всеки квалифициран психолог би потвърдил, че когато нещо бъде забранено, то става още по-желано. Това се нарича „ефект на забранения плод“ – особено валидно за младите хора и подрастващите, които са склонни да експериментират и са привлечени от онова, което не могат да имат, защото им е забранено. Вейповете, които са алтернатива на традиционните цигари, но са без тютюн, а с течност с никотин, се търсят от пушачите, които не могат да спрат пушенето, тъй като са зависими от никотина. За тях забраната им няма да спре търсенето – тя просто ще го изтласка в сивата икономика, където контролът върху качеството и безопасността изчезват.

Същото е и при TikTok – в много държави е забранен, други обмислят да го направят и дори предприемат стъпки за забраната на тази социална мрежа, но това не означава, че младите ще спрат да използват социалните мрежи. Те просто ще намерят други платформи или начини за достъп.

Подобен ефект се наблюдава и при забраните на алкохол. Например, Сухият режим в САЩ (1920-1933 г.) доведе не до отказ от алкохол, а до разцвет на черния пазар и организираната престъпност.

Какво се случва, когато даден продукт, за който има търсене бъде забранен? Той не изчезва, защото търсенето не може да бъде премахнато? Психологическите проучвания показват, че рязкото ограничаване на достъпа до даден продукт или навик води до компенсаторно поведение. Вместо хората да се откажат, те просто намират друг, най-често по-вреден заместител. Това е особено вярно при зависимостите – те не изчезват с натискането на един "забранителен бутон", а изискват работа върху причините, които ги пораждат.

По-ефективен подход е добрата регулацията вместо пълната забрана. Във Великобритания, например, вейпингът се разглеждат като част от стратегията за намаляване на вредите от тютюнопушенето и електронните цигари се продават под строг контрол. Да, Великобритания планира да забрани тази година еднократните електронни цигари (т.нар. вейпове), но не и останалите за многократна употреба, с които се намалява броят на пушачите на конвеционални цигари и оттам намалява ръстът на заболяванията, причинени от тютюнопушене.

Как младите хора реагират на забраните?

Зависимостите – било то към никотин, социални мрежи или други стимули – не се коренят в наличието на определен продукт, а в психологическите и социални нужди на индивида. Вейповете и TikTok например отговарят на основни човешки потребности: удоволствие, успокоение и социализация. Социалните мрежи дават допаминова награда - възнаграждение чрез лайкове, коментари и социално одобрение. Ако просто се забранят без да има реални алтернативи или стратегии за справяне с зависимостите, хората ще намерят други, често по-вредни начини да удовлетворят същите си нужди.

При тийнейджърите ефектът е още по-ясно изразен. Колкото по-забранено, толкова по-желано.  Психологическите механизми, които стоят зад този феномен, са добре известни – желанието за свобода, независимост, социален статус и идентичност, както и естественият бунт срещу „големите“.

Вейповете са доказано с по-малко вредни вещества от цигарите, и сега, когато се предлага тяхната забрана, възниква въпросът: дали това няма да доведе до връщане към конвенционалните цигари? В крайна сметка, когато една врата се затвори, хората намират друга.

Какъв е ефектът на забраните върху зависимостите?

Зависимостта не е просто навик, който може лесно и бързо да се промени – тя е психологическа и физиологична нужда. Борбата с нея изисква информираност, контролирани алтернативи и подкрепа, а не просто забрана с надеждата, че хората ще забравят за този навик.

Какъв е разумният подход?

Доказано е, че образователните кампании и строгият контрол върху продажбите дават по-добър резултат. Младите хора трябва да бъдат информирани за реалните рискове.  Необходим е по-стриктен контрол върху продажбите, но не и пълна забрана, която само ще стимулира нелегалния пазар. Засилени проверки в търговските обекти, санкции за незаконните продажби, отнемане на разрешителни, сваляне на сайтове за интернет продажби, високи глоби и санкции за нарушителите, контрол в училищата.  

Забраните ли са правилният път?

Пълната забрана на вейповете създава и друго опасно внушение – че всички никотинови продукти са еднакво вредни. Това може да обърка хората и да ги накара да се върнат към традиционните цигари, което ще бъде крачка назад в борбата с тютюнопушенето.

В крайна сметка, забраните могат да създадат илюзия за контрол, но в реалността те често водят до обратен ефект. Истинското решение е в баланса между регулации, информираност и подкрепа за онези, които искат да направят избор. 

Антон Иванов
Антон Иванов Отговорен редактор
Новините днес