„Ние сме това, което дишаме“: Как се отразява мръсния въздух на здравето ни

Ние сме това което дишаме. Белият дроб е филтър на замърсителите на въздуха. Доказано е, че всяко нарастване на твърдите прахови частици води до спад на белодробната функция. Ето откъде идват и многото случай на белодробни болести в големите градове. У нас има 480 000 души, диагностицирани с хронични белодробни болести. Ние сме отговорни за това което дишаме и трябва да подобрим качеството на въздуха. Това заяви проф. д-р Коста Костов, консултант по белодробни болести на УМБАЛ „Света Анна“, на пресконференция за проблемите за човешкото здраве, свързани с мръзния въздух и възможните мерки за профилактика и превенция.

Още: Грипна епидемия в три области

Още: Влиза в сила забраната за износ на определени лекарства

По данни на Световната здравна организация (СЗО) мръсният въздух причинява 11 000 смъртни случая годишно в България, съобщи Елена Цонева – Папуджиева от „Портал на пациента“.

ОЩЕ: Кметът, амбициозно: Нивата на вредните емисии в София да бъдат намалени с 80% до 2030 г.

Според експертите от сдружение „Въздух за здраве“ подобряването на качеството на въздуха може да намали смъртните случаи при болните от диабет с 18%, от исхемична болест на сърцето - с 14%, с 15% ще се намали смъртността от инсулт, а с 6% - смъртните случаи при новородените.

Още: Край на кризата в детско отделение в Перник

Още: Грипна епидемия във Видин, в сила са временни мерки

До какви заболявания води мръсния въздух?

„Ясна е връзката между мръсния въздух и сърдечно-съдовите заболявания. Нашата страна е на челно място по смъртност по този показател“, заяви от своя страна доц. д-р Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България.

Алергологът д-р Тихомир Мустаков обясни, че се увеличават алергиите и алергичните реакции заради мръсния въздух при децата.

„Инсултът упорито отказва да предаде водещото място по смъртност у нас. Причините са много, но едната е, че ние живеем в доста урбанизирана среда. Прекарваме голяма част от времето си в големите градове“, заяви доц. д-р Росен Калпачки, председател на Българското дружество по инсулт.

ОЩЕ: Как да се предпазим от замърсяването на въздуха?

Още: За две години: Какво свърши държавата по Националния план за борба с рака?

Още: Заради липса на лекари: Болни деца от Перник ще бъдат транспортирани до София

„Ясна е връзката между мръсния въздух и сърдечно-съдовите заболявания. Нашата страна е на челно място по смъртност по този показател“, заяви от своя страна доц. д-р Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България.

Алергологът д-р Тихомир Мустаков обясни, че се увеличават алергиите и алергичните реакции заради мръсния въздух при децата.

„Инсултът упорито отказва да предаде водещото място по смъртност у нас. Причините са много, но едната е, че ние живеем в доста урбанизирана среда. Прекарваме голяма част от времето си в големите градове“, заяви доц. д-р Росен Калпачки, председател на Българското дружество по инсулт.

Росина Тодорова, председател на Сдружение "Жените в бизнеса и професиите – София" коментира, че в интерес на всички е да растат децата ни здрави. „Много е важна профилактиката и навременната информация. Общината няма достатъчно станции, които да измерват финните прахови частици и ние не знаем какво реално е качеството на въздуха“, добави тя.

„В големите градове, особено през зимата, вдишването на мръсен въздух се отразява негативно на здравето на децата. Целта ни е да променим политиките, за да имаме една по-здравословна среда. Като лекар и майка се вълнувам много от това какъв въздух дишаме“, заяви доц. д-р Снежина Лазова, педиатър и детски пулмолог.