"Лекари в помощ на пациентите": Имунитетът, алергиите и защо се разболяваме

В началото на есента идва и периода на настинките и грипа. Затова днес с алергологът д-р Диана Христова в рубриката "Лекари в помощ на пациентите" ще поговорим за това как работи имунитетът и защо се разболяваме.

Още: ПП-ДБ: Министърът да вземе мерки срещу напрежението в болниците

Още: Здравният министър: НЗОК да каже как ще плати 146 млн. лв. надлимитна дейност на болниците

Вирусите и предизвикваните от тях инфекции се различават по своята клиника в зависимост от отговора на имунната система. Свързаните с обикновените настинки и боледувания, остро протичащи инфекции осигуряват елиминирането на патогена за няколко дни до седмици. Така протича имунният отговор при нормална имунна система.

Вирусите са патогени, които трябва да навлязат вътре в клетките, защото те се развиват там и в последствие да излязат и да заразят нови клетки. Когато навлязат в клетката, те трябва да останат там "маскирани, скрити" от клетките на имунната система, които имат способността да ги елиминират.

ОЩЕ: Лекари в помощ на пациентите: Алергиите – невидимата заплаха

Още: Лекари: Опитват се да унищожат кардиологичната болница

Още: В България лекари убийци няма, те дават здраве: Д-р Брънзалов за оставките в Сандански

Това определя двете нива на противодействие на имунната система - ефекторни механизми срещу свободните вирусни частици (преди да навлязат в клетката или след като излязат от нея с цел да заразят нови клетки) и ефекторни механизми срещу собствените вирус инфектирани клетки. Тези механизми са бързодействащи и са форма на естествена защита, която предшества появата на силно специфичния адаптивен имунен отговор. Той е свързан с производството на антитела, много по- бавен е и отнема поне седмица.

Тези бързи естествени механзми са широкоспецифични т.е те разпознават компоненти от структурите на вирусите и бактериите, които са видово характерни т.е. типични за много и различни патогени. Процесът е свързан основно с елиминирането на патогена още на входната врата. Такава функция имат молекули, наречени интерферони и особено интерфероните от тип I. Тези молекули имат директен потискащ ефект върху вирусите, а от друга страна стимулират клетките на имунната система – клетки – убийци, В-клетки - тези, които произвеждат антителата, дендритните клетки - тези, които правят разпознаваем патогена за останалите клетки, Т-клетките - подпомагат производството на антителата, свързано със защита при повторна среща със същия патоген. Интерфероните се произвеждат от различни клетъчни типове, но обикновено произвеждащият ги тип клетка е на мястото на контакт на организма с околната среда и патогена, идващ от нея - например епителните клетки, учатващи в изграждането на лигавиците.

ИМУНИТЕТ ПРИ ДЕЦАТА

Имунният статус може дори да варира сред децата от различни възрастови групи. Тежко протичане на вирусните инфекции може да се очаква основно сред деца под 1 година предвид характерните по-ниски нива на IgG (бел. ред. - Имуноглобулин G е вид антитяло. Представлява приблизително 75% от серумните антитела при хора, IgG е най-често срещаният тип антитела, открити в кръвообращението. IgG молекулите се създават и освобождават от плазмените В клетки) и IgA (бел. ред. - Имуноглобулин A. Антителата IgA представляват 10-15% от всички антитела и се намират основно в секрети /слюнка, сълзи, стомашен секрет, бронхиален секрет, уринарен секрет/, като осъществяват защитата на лигавицата) в тази възраст. С нарастването на възрастта както вроденият, така и придобитият имунитет постепенно узряват.

Още: След смъртта на бебе: 29 лекари в болницата в Сандански напускат

Още: Здравният министър за парите за инвитро: При необходимост тези 2 млн. лв. ще ни бъдат върнати

НЕДОНОСЕНИ И НОВОРОДЕНИ

Естествени/вродени механизми на имунния отговор:

• Нисък комплемент. Ниска функционалност/зрялост на неутрофилите и повишен риск от бактериални инфекции.
• Незрели моноцити и макрофаги, ниска експресия (наличност) на рецептори за разпознаване на компоненти (антигени) на вируси и бактерии; нисък цитокинов отговор; слабо тъканно възстановяване, слаба фагоцитоза и ниска секреция на биоактивни молекули.
• Цитолитичната функция на NK клетките при новородените е само наполовина от тази на нивото на възрастен.
• Неонаталните NK клетки са по-малко реагиращи на активиране от IL-2 и IL-15 и произвеждат ограничено концентрации на IFN -γ.
• При новородените обаче има една допълнителна популация от клетки, позната като клетки с γδ T-клетъчен рецептор (TCR). Те произхождат от тимуса, могат бързо да продуцират голямо количество IFN-γ и се наричат мукозо- асоциирани инвариантни T (MAIT) клетки.
• Те намаляват с възрастта.

Придобити механизми/ адаптивен имунен отговор

• Нисък серумен IgG
• Т-клетките се развиват в тимуса, който е най-голям при раждането и през първите години от живота.
• Т клетки се откриват за първи път в тимуса на 15-та седмица и в изобилие в периферията много преди раждането.
• Феталните наивни Т-клетки са склонни да се развиват към регулаторни Т-клетки (Treg), които от своя страна подсигуряват толерирането на средата. Периферните Treg персистират за продължителен период от време, придавайки противовъзпалително действие на ранния имунен отговор.
• Чуждо антигенно активиране на късни фетални или неонатални Т-клетки води до отговор, изкривен към Th2 имунитет, В1 клетки спонтанно секретират
• IgM с ограничен диапазон от антигенни специфичности (включително обикновени бактериални полизахариди), имат по-малко соматични
• В1 клетки,секретират
• IL-10 и TGF-b и по този начин насърчават Th2 отговор.
• При раждането B1 клетките съставляват 40% от В-клетките на периферната кръв и тази честота остава висока за няколко месеца.
• Конвенционални В клетки (означени като В2 клетки) - се намират във вторичните лимфоидни органи (лимфни възли - познатите ни сливици) и в костен мозък, където са активни участници в хуморалния отговор на адаптивната имунна система. За активирането им обаче е нужна среща с патоген/ антиген.

Описаните характеристики свидетелстват за един "притъпен" хуморален имуннен отговор с непълно имуноглобулиново класово превключване и ниски нива на имуноглобулините. При новородени и кърмачета на възраст под 2 месеца е намалена и соматичната хипермутация в сравнение с възрастните, което е свързано с ограничаване на афинитетното съзряване на антителата, което като процес определя "точността", "съответствието към патогена" на образуващите се антитела след антигенния/ патогенен стимул.

ИМУННАТА СИСТЕМА

Имунната система постепенно съзрява през ранна детска възраст. Защитата от много инфекции се осигурява от пасивния трансплацентарен транспорт на IgG антитела от майката. Подобен транспорт се осъществява и чрез кърменето.

Забележително е, че една майка може да прехвърли достатъчно антитела за защита на нейното бебе, дори и ако срещата ѝ с патогена е била 20–30 години преди това. И парадоксално, майка, която е избегнала опасна детска инфекция чрез групов имунитет, може всъщност да излага детето си на риск, като не може да прехвърли конкретни защитни антитела.

ОЩЕ: "Лекари в помощ на пациентите": Алергичният ринит

Обикновено IgG остава нисък до двегодишна възраст. Децата, обаче в сравнение с възрастните, имат по-мощен вроден отговор на назалната лигавица, характеризиращ се с по-силен антивирусен отговор, включително IFN-γ и IFN-α, което предполага, че те са по-добре подготвени от възрастните за контрол репликацията на вируса още в ранните етапи на инфекцията. Този факт е пряко свързан с по-бързото преболедуване на децата, свързано предимно със симптом от страна на горни дихателни пътища (на мястото на контакта с патогена) - хрема, кашлица, запушен нос.

Основните рискови фактори, свързани с по-тежкото протичане на риновирусните инфекции:

Най-общо Th1 и Th2 представляват две поляризирани форми на Th-медиираните имунни реакции, като Th1 клетките защитават срещу вътреклетъчни патогени като вируси и някои бактерии чрез насочване към клетъчно-медиирания имунитет, а Th2 клетките насочват хуморалния имунитет (реализиран от антитела), борещи се с извънклетъчните патогени и иницииращи алергични реакции.

Здравата имунна система е динамична и балансирана между Th1 и Th2 активността, като превключването в описаните две посоки става съобразно стимулите/патогените, с които се среща. Въпреки това, когато генетични и/или фактори на околната среда причиняват възникване на Th1 или Th2-доминиращ отговор, може да се развие заболяване, протичащо преимуществено по някой от тези основни пътища. Има много теории, които могат да обяснят поляризацията на Th1/Th2 баланса към Th2. Тук се включва намаляващата честота на инфекциите в индустриализирания свят – концепция, известна като хигиенна хипотеза. Тя е свързана с намаляване на сигналите за развитие на Th1 имунен отговор; повишено замърсяване или излагане на протеази - ензими, които активират Th2 клетките. Нарушаването на баланса в Th подгрупите към поляризиран Th2 отговор е типично за атопичната (алергичната) дисфункция и е причината за голямото увеличение на алергичните заболявания през последните 3 десетилетия.

АЛЕРГИИ

Атопията е генетична склонност да се развиват класически алергични заболявания като ринит, астма или атопичен дерматит.

Алергичните респираторни заболявания са се увеличили по разпространение и тежест през последните 30 години във всички индустриализирани страни. Алергиите са 6-та водеща причина за развитие на хронично заболяване.

Както вече изяснихме, децата имат по-добре работещи механизми на вродения имунен отговор, което е свързано и с по-бързото елиминиране на патогена и по-лекото клинично протичане, но алергичните деца имат по-слаб интерферонов отговор предвид превалирането на имунния отговор в посока Th2 - всички алергични състояния са свързани с превес на цитокините (факторите), определящи този превес. Това е и причината, поради която тези деца боледуват по-често от връстниците си. От друга страна клинични прояви могат да бъдат провокирани и при излагане на провокиращия алерген. А алергените в закритите помещения като домашния прах, алергените от домашните любимци и плесените са част от домовете ни и обществените сгради целогодишно.

Така честотата на дните с налични симптоми на хрема значително се увеличава. 

ПРОФИЛАКТИЧНИ МЕРКИ

1. Влажно почистване на помещенията и проветряване;
2. Механично очистване на натрупалите се назални секрети (сополи) – назални спрейове;
3. Създаване на механична пречка за контакт на алергена/патогена с назалната лигавица;
4. Неспецифична профилактика на често боледуващите деца с бактериални лизати с цел естествено стимулиране на Th1 – медиирания отговор;
5. Провеждане на тестове за доказване/отхвърляне на подлежаща алергия към инхалаторни алергени;
6. Хранене - пълноценно хранене с достатъчно витамини (А, Е, С, микроелементи, биофлавоноиди и полиненаситени мастни киселини.