Не в наредба, а в закон трябва да бъдат записани критериите за разделяне на здравната помощ на основен и допълнителен пакет. Това е един от мотивите на Конституционния съд, които бяха публикувани на страницата на съда, аргументиращ отменения закон на министър Петър Москов.
От мотивите става ясно, че направената в края на миналата година законова поправка е неясна. Освен това, според съда, съществува и несъответствие на тези разпоредби с международното право и с международните договори, по които България е страна.
„Не са дадени легални определения на новосъздадените “основен” и “допълнителен” пакети, които да дадат представа какво е същностното им съдържание и каква е разликата между тях. Не се съдържат разграничителните критерии между двата пакета”, се казва в мотивите.
Според съдиите не е ясно в кои случаи осигурените лица ще имат право да ползват дейности от медицинската помощ, включена в “основния” пакет, а в кои случаи ще “попадат” в “допълнителния”, както и по какъв начин и при какви обстоятелства те ще преминават от единия пакет в другия. На практика чл. 45, ал. 2 дава само наименованията на новите пакети без уредба на съдържанието им. На законово ниво остава неясно какви ще бъдат последиците за осигурените лица.
КС е категоричен, че Наредба № 11 от 9 декември 2015 г. на здравния министър за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, също не съдържа критерии за разделение на медицинските дейности между основния и допълнителния пакет. Единствената посочена разлика е, че дейностите от основния пакет се планират за изпълнение без отлагане във времето, докато дейностите от допълнителния пакет в зависимост от състоянието на пациента по медицинска преценка могат да бъдат планирани за изпълнение или преоценка с отлагане във времето, но не по-късно от два месеца.
С особено мнение се е подписал под тези мотиви единствено конституционният съдия Филип Димитров. Делото бе образувано по искане на шестдесет и двама народни представители от 43-то Народно събрание.
