Днес ще Ви разкажем историята на най-голямата белодробна болница на Балканите, тази в село Радунци, община Мъглиж.
Тази история започва през далечната 1935 година, когато по искане на цар Борис III Висшият медицински съвет назначава комисия за търсене на подходящо място за изграждане на нов санаториум за лечение на туберкулоза. Проучванията продължават 20 месеца.
Строежът стартира през пролетта на 1939-та, но санаториумът е официално открит на 1-ви ноември 1955 година, заради прекъсване по време на Втората световна война.
Проектант на внушителното здание от няколко сгради е една от първите жени архитекти у нас Виктория Ангелова-Винарова, починала само на 45 години, по ирония на съдбата от белодробно заболяване.
Някога това е бил най-големият санаториум на Балканите, разполагащ със 700 легла.
Разположен сред зелените склонове на южната част на Тревненска Стара планина на 670 метра надморска височина в най-добрите си времена комплексът е разполагал с киносалон, сцена и гримьорни, богата библиотека, ателиета и учебни зали. Там са работили висококвалифицирани специалисти. Лекувани са хора не само от цялата страна, но и от чужбина.
През годините се разкриват множество отделения и лечебното заведението постепенно променя своя статут. Първо е категоризирано като туберкулозна болница, след това като Държавна белодробна, а през септември 2000г. е преобразувано в Търговско дружество – „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести – Радунци“ ЕООД с капацитет от 300 легла.
През юни 2015 г. болницата е обявена в ликвидация, заради неплатени дългове. Оттогава сградата не функционира.
Днес сградата в село Радунци тъне в разруха и забрава. Малкото останали вещи са обвити в прах и паяжини. Повечето прозорци са счупени, но в стаите все още стоят част от леглата, старите матраци и престилките на лекарите. По пода са разпилени кашони, документи и стъкла. В мрачните коридори все още мирише на лекарства и това е единственото, което напомня на лечебно заведение, а не за филм на ужасите по Стивън Кинг.
Срещаме се с Милко Димитров, последният управител на лечебното заведение и с д-р Душо Гавазов, зам.-кмет на община Мъглиж, за да разберем от тях причините за тъжната съдба на бившата първа по-големина белодробна болница.
През 1984 г. Милко започва работа като лекар ординатор в тогавашното държавно бюро на болница Радунци под ръководството на д-р Онуфри Владков. Шест години по късно за първи път става управител на болницата под ръководството на община Мъглиж. Вторият му мандат като е през 1999 - 2001 г. с назначаване от страна на Здравно министерство, по времето на д-р Илко Семерджиев.
"Това продължи 2 години до освобождаването ми по неясни за мен причини. Нещата не произтичат от моето управление, тъй като тогава оставихме около 140 000 лева като последна субсидия от Министерството на здравеопазването. Така или иначе през 2001 г. беше избран друг управител с конкурс", споделя Милко Димитров, последният управител на "СБДПЛПФЗР-Радунци" ЕООД.
Новият управител на болницата до 2014 година е д-р Маргарита Йонкова.
"Това са 12 години, през които болницата започна да натрупва задължения - около 600 000 за фонд "Работна заплата" и около 600 000 лв. към EVN, НАП, контрагенти, които снабдяваха болницата с лекарства, храни, продукти и консумативи. Бих казал, че причините за тези задължения идват от управление през този период и политиката, която е провеждана относно разходи и приходи", спомня си с болка Милко.
"Това беше една изключително успешна болница. Навремето това е било единственото място, където се е лекувала костно-ставна туберкулоза, така нар. извънбелодробни форми на туберкулозата. Сега, дали лошият мениджмънт, дали други условия, дали недофинансиране от Здравна каса, това са нюанси, които остават извън моето полезрение и знание. Останах изключително неприятно изненадан, че още от края на 2011г. и към средата на 2012г. показателите на тази болница бяха изключително влошени. И вече неофициално се говореше и сред персонала на самата болница и в община Мъглиж, че болницата отива към ликвидация", споделя д-р Душо Гавазов, зам.-кмет на община Мъглиж.
На 1-ви април 2014 година, почти като на шега, Милко Димитров отново става управител на болницата за трети път, след като 1 година по-рано е отказал.
"Първата ми задача беше да осигуря възнагражденията на персонала и това се получи. От април до края на ноември бях се издължил на всички служители, включително разходи за транспорт, текущо потребление и електроенергия, която беше 120 000 лева задължения, както и 200 000 лв. към НАП."
Питаме Милко защо и как се стигна до този фалит?
"Министерството на здравеопазването по това време в лицето на д-р Петър Москов дори не се трогна, да дойде негов представител да види какво е състоянието на болницата. Имаше нужда от някои текущи ремонти на покрива поради течове и така се похабяваше толкова добрата конструкция. Тогава капацитетът беше доста понамалял някъде около 180-200 легла бяха останали. Понеже цялата площ на болницата е толкова голяма, че не беше възможно да се захранва с пациенти ритмично, тъй като се наруши този принцип от преди, когато пациенти се насочваха с карти от диспансерите по белодробни болести."
"Практиката там беше следната - след 3-месечно активно лечение на белодробната туберкулоза, голяма част от болните ги изпращахме с направление за долекуване в тази болница в Радунци", споделя д-р Гавазов, работил като белодробен лекар в специализираната болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания в Стара Загора.
"Собственик на тази болница е Министерството на здравеопазването. Много пъти се обвинява местното ръководство, кметската управа и общинската администрация, затова нека направим този важен анонс, че община Мъглиж няма нищо общо в този случай. Тази болница, която е държавна, подчертавам изцяло държавна, със 100% държавно участие, само е ситуирана на територията на нашата община", уточнява д-р Гавазов.
А Милко Димитров е категоричен, че Здравно министерство е можело да реагира своевременно и да спаси болницата.
"1 200 000 лв. как се погасяват? Разчитах на финансова помощ от Здравното министерство за погасяване на задължения, натрупани от минало време. Разчитах, но не я получих. Аз затова приех управлението през 2014 г. с надеждата, че ще бъде помогнато. Опитам съм всичко. Как да не ме натъжава като на мен там ми е минал живота – 35 години".
В момента в село Радунци живеят около 30 души, някои от тях са работили за болницата и все още чакат да получат своите трудови възнаграждения.
Самият Милко, работил последните години не просто като управител, но и като охранител на лечебното заведение, чака търпеливо дължимите пари.
"От 23-ти юли 2015 година болницата не работи, като месец и половина преди това EVN спря електрозахранването, а това автоматично прекъсна и водоснабдяването, тъй като е на принципа на водоемите с електромотори. Ако ви кажа, че и по терасите сме настанявали пациенти, при хубаво време. До последно имаше пациенти, дори без вода и без ток. На 22-ри и 23-ти юли 2015г. изписах последните 3-ма пациента. Преди това вече бях освободил целия персонал", спомня си последният ѝ управител.
За съжаление обявената за продан изоставена сграда в старопланинското село Радунци безуспешно търси своя купувач. Бившата болница се продава като недвижим имот със застроена площ 4 000 кв. метра, на 4 етажа и разгънатата застроената площ на 15 000 кв. метра, с право на строеж, но без земята, върху която е построена.
По информация на частния съдия изпълнител Десислава Цветкова вече са проведени няколко публични търга, като в началото цената е била 1,2 млн. лв., колкото са задълженията за енергия, вода, данъци и заплати към персонала, след това сумата спада до 464 000 лв., малко над данъчната й оценка. Последната публична продан е приключила неуспешно на 21-ви февруари тази година, поради липса на участници в търга.
А ликвидаторите, чиято отговорност е да продадат цялото имущество на болницата и да се разплатят с бившите работници, непрекъснато се сменят. Наша справка показва, че от 16-ти ноември 2020г. има обявен конкурс за нов ликвидатор на болницата в село Радунци. От Здравно министерство отказаха да застанат пред нашата камера за коментар.
И сега, когато ви разказвахме тази история, остава само да чакаме… Дали ще се появи купувач, който да интубира болницата и да ѝ вдъхне нов живот, за да може после тя да спасява и да помага на много други? Дали Министерството ще даде втори шанс с финансова инжекция от държавния бюджет и ще използва наличната площ за лечение на Ковид-болни пациенти или сградата ще продължи да се руши в забрава?
И тук идва моментът за най-важния въпрос: Можеше ли болницата в село Радунци да бъде спасена и в момента да бъде използвана за лечение на Ковид-пациенти?
Отговорът - вижте във видео материала.
Автор: Габриела Андреева; оператор: Александър Македонски
