Още: Медицинският хеликоптер транспортира жена в тежко състояние от Благоевград до София
Още: Близо 3 500 души са потърсили помощ в "Пирогов" по празниците
Никола Кереков е имунолог и микрообиолог, с докторска степен по експериментална имунология от института по микробиология към БАН. Има 11 годишен опит с научни изследвания в областта на човешкия автоимунитет, ДНК ваксините и разработването на животински модели на човешки заболявания. Кереков е също част от екипа на Ratio - платформа за комуникация на науката, организираща множество инициативи с цел представяне на науката, инженерството и технологиите на достъпен и популярен език език. Разговаряхме с Кереков за спешните действия, които трябва да се предприемат срещу коронавируса. Ето какво заяви той пред Actualno.com:
Г-н Кереков, натрупването на информация и дезинформация, свързана с ваксините, вече надвишава способностите за пресяване на факт от неистина. Като молекулярен биолог и имунолог какъв би бил вашият анализ на сегашната ситуация?
Ситуацията с пандемия с този нов, изключително опасен вирус, е много тревожна. И за съжаление, въпреки голямото технологично развитие на цивилизацията ни, не смятам, че се справяме особено добре с контролирането му. По официални данни до момента той е убил вече 5 милиона души, макар че множество специалисти твърдят, че реалната стойност е поне 2-4 пъти по-висока. Освен всичко съвсем не е ясно колко от преболедувалите ще имат трайни увреждания вследствие на заболяването. Броят и мащабът на засегнатите хора на планетата може да се сравни само със световна война – и ние в момента сме именно в състояние на такава война. Нещо, което много от нас комфортно забравяме или дори не си даваме сметка.
Още: От 7000 психиатрите у нас са намалели на 2700
Още: Надежда за децата с рак и техните семейства: Съвременни методи на лечение и грижа
От друга страна, макар и с известно закъснение, човечеството успя да се окопити и да се мобилизира, и за последната година и половина ние успяхме да опознаем врага и да изработим средства за борба и предпазване от него. Най-ефективното от тях са именно ваксините, които изработихме за рекордно бързо време и които вече над 3 милиарда души по света са получили. Вярно е, че те бяха изработени по-бързо от обичайно, но това не значи, че са направени каквито и да било компромиси с качеството. Но ние не бива да забравяме, че от тези ваксини имаме нужда сега, веднага, а не след 5-10 години, когато войната ще е свършила. За съжаление необходимостта от бързата ваксинация на голяма част от населението доведе и до много съпротива и нежелание, последствията от което са видими – навсякъде по света основната част от починалите или тези с тежко прекарване са неваксинирани.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Експерт: Употребата на имуностимулатори без нужда е „отворена врата” към автоимунните заболявания
Още: ПП-ДБ: Министърът да вземе мерки срещу напрежението в болниците
Има сериозни дебати около наличието на антитела, като свидетелство за прекарана инфекция и съответно предполагаема защита срещу коронавирус. Защо не могат да бъдат приемани като доказателство за зелен сертификат?
Хората рядко си дават сметка, че имунната система е една от най-сложните системи, с които някога сме се запознавали наред с устройството на мозъка и на Вселената. Ето например антителата - те са няколко различни вида, като всеки тип обслужва определен имунен механизъм. Освен това, антитела в организма ни не се изграждат срещу даден вирус, нито срещу определен негов компонент, а по-скоро към малка частичка от негов компонент. В този ред на мисли, не всички антитела, които изграждаме, са ни полезни срещу този вирус. Единственият доказан до момента фактор на защита от вируса са т.нар. обезвреждащи антитела, насочени срещу рецептор-свързващото място на печално известния спайк протеин (S протеин). Свързани на това място, тези антитела пречат на вируса да се свърже с човешките клетки и да инжектира зловредния си генетичен материал. Така че да кажем, че тест, измерващ общите антитела срещу вируса, с всичките му компоненти няма да ни отговори на въпроса дали сме защитени.
В последната година се появиха и тестове, за които твърдят, че измерват нивата именно на тези обезвреждащи антитела. Проблемът е, че за да се измери обективно тази им способност, трябва да се проведат тестове с клетъчни линии, които да се третират с вирус и да се види доколко антителата намаляват свързването на вируса. Такива тестове са доста скъпи и времеемки и изискват много опитен персонал, най-често учени. Затова клиничните тестове, които са налични за обикновения човек, са една доста опростена версия, която обаче отново не може да даде точен отговор. Референтните стойности, които виждаме там, не отразяват това, което обикновено сме свикнали да виждаме в лабораторни резултати - например до определена стойност нямаме защита, а над определена вече имаме. Референтната стойност в тези тестове е доста произволно сложена и отново не отговаря директно на въпроса доколко ефективен е имунният отговор, който сме изградили. Друг сериозен проблем е големият брой различни производители на тестове и трудното им стандартизиране, при което е много трудно да се прецени резултатите на кои от тестовете са най-правдоподобни.
Още: Здравният министър: НЗОК да каже как ще плати 146 млн. лв. надлимитна дейност на болниците
Още: Лекари: Опитват се да унищожат кардиологичната болница
Кой има (статистически, разбира се, като крупно число), по-добра защита срещу коронавирус: човек, прекарал вируса, но без да се е ваксинирал, и човек, който не е прекарал вируса, но има поставени ваксини?
Много трудно е да се отговори еднозначно на този въпрос. Имунитетът при някои от прекаралите вируса наистина може да е по-добър, отколкото при ваксинираните. Това е безспорно! Но ключовото тук е "някои" - каква част от прекаралите са такива никой не знае, но данните сочат, че не са толкова много, колкото ни се иска да вярваме.
Имунитетът от прекарването на вируса или ваксинацията може да се изобрази със следната аналогия. Представете си два източника на светлина с еднаква мощност - единият източник дава разсеяна светлина така, че като осветиш тъмна стена получаваш огромен неравномерно разпръснат сноп (това е имунитетът от прекарване на вируса). В единия край на снопа са хората, които са изградили слаб, нетраен или никакъв имунитет, в противоположния - тези с перфектен доживотен имунитет. Всичко между тези две крайности е разпределено в неравномерен спектър. Най-гъст е снопът светлина в средата, което отговаря на реакцията на средностатистическия човек, крайностите очевидно са много по-редки. Има съществена разлика и между тези в средата - някой са с по-добър, други с по-слаб имунитет срещу вируса.
Сега си представете имунитета от ваксина като фокусиран сноп от добро фенерче! Там пак има спектър, пак има хора и в двете крайности, но основната част от реакцията на хората е много добре фокусирана. Това е защото антигенът, който ваксините кодират, е модифициран така, че да отчита индивидуалните различия между голям набор от хора, така че по-голяма част от тях да реагират адекватно към вирусните антигени. Освен това е фокусиран върху най-важния протеин, споменатия по-горе спайк протеин, участващ в разпознаването и прикрепването на вируса към клетката.
Представете си огромния спектър на предишния източник на светлина, спрямо фокусирания лъч на фенерчето. Със сигурност някаква част от хората, прекарали вируса, ще имат по-добър и траен имунитет, но всичко там е лотария, докато ваксинацията е с много по-предвидим резултат при много хора.
Повечето изследвания до момента сочат, че продължителността и ефективността на изградения имунен отговор зависи пряко от степента на развитие на симптоми. Т.е. по-голяма част от хората с тежко прекарване и тези, при които се е наложил болничен престой, ще изградят силен имунитет срещу коронавируса. Докато при хората, прекарали инфекцията безсимптомно, отговорът най-често е слаб и нетраен и те са изложени на риск от повторно заразяване.
Независимо от всички спорове между специалисти, в последно време се изгради консенсус, че най-силен и траен имунитет се изгражда при хората, които са прекарали вируса симптомно и след това са се ваксинирали. Това е т.нар. хибриден имунитет, който е една от най-актуалните теми при научните и клинични изследвания в последните няколко месеца.
Иначе, по отношение на статистиката - има данни, че ако вече си бил инфектиран със SARS-CoV-2 и не си ваксиниран, рискът за реинфекция със симптомно прекарване на заболяването е около 2,5 пъти по-висок отколкото при ваксинирани (може да видите проучването тук)
С научните открития се случва особен преврат в публичната среда; възлаганите надежди често са блокирани от масово недоверие. Струва ми се, че този проблем далеч не се изчерпва с обяснението за дезинформацията, а има много повече причини. Какви според вас са те?
Най-неприятното в настоящата ситуация е, че темата с разпространението на вируса и ваксините срещу SARS-CoV-2 се политизира, което раздели обществото не само в нашата страна. Проблемът отдавна вече не е в самите ваксини – на първо място бих поставил недоверието на обществото в институциите и способността им да се справят с глобални кризи. На второ място бих поставил масовият отказ от поемане на отговорност на абсолютно всички нива – от лична, до тази на властимащите и се стигне до институции и цели държави. Всеки се оправдава и бърза да прехвърли отговорността другиму и в крайна сметка всички жонглираме с човешки съдби, включвайки се в жестоката лотария на статистиката. Липсват силни личности, които да поставят общественото благо над личния интерес и политическите си амбиции. Съответно институциите са по-заети да казват и правят това, което народът би искал да чуе, а не това, което е правилно.
Вероятно голяма роля имат и съвременните медии – класически и социални – които само засилват разделението между хората. Вместо да заемат отговорната позиция в ситуация, в която стотици хора губят живота си, основната цел на повечето от тях са по-високите рейтинги за класическите и повечето лайкове за социалните медии.
Но най-вече в настоящия проблем стана очевиден огромният проблем с нивото на образованието у нас. Наличието на млади хора със средно и по-високо образование, които вярват в меко казано абсурдни теории, като например чипове и отрови във ваксините, пагубното влияние на 5G мрежата и че вируси не съществуват, са срам и провал на цялостната образователна система у нас. Фактът, че сред студентите в университетите, нивата на ваксинация и на подкрепа за подобни безпочвени теории, е не по-висока от средната за държавата, е силно притеснителен. И дава изключително лоши перспективи за развитието на страната ни, която от десетилетия играе ролята на догонващ.
Ако не друго, ситуацията с пандемията с коронавируса днес е като лакмус за състоянието на съвременното общество. И ясно ни демонстрира, че ние, хората, не сме готови да посрещнем и да реагираме единно на заплахи от глобален характер, с каквито неизбежно ще се изправим в бъдеще. И докато това не бъде разрешено, над нас винаги ще виси Дамоклевия меч на следващата неизвестна заплаха.
Какъв би бил съветът Ви, като учен, в подобна ситуация?
Най-големият проблем е с доверието. В тази джунгла от мнения, моят съвет е да се доверявате именно на специалистите по разпространение на инфекциозни заболявания - това са епидемиолозите. Имайте предвид също, че нито една институция на планетата няма интерес ситуацията, в която сме, да продължава в този дух, но натрупващото се обществено напрежение никак не помага. Ако вместо да се караме помежду си, инвестирахме тази енергия в истинска борба с вируса, със сигурност щяхме да сме в по-добра позиция от сега.
Моят апел - ваксинирайте се! Ваксините ни не са идеални, но са най-доброто, което имаме. Не се страхувайте от ваксините – те са разработени от едни от най-умните и талантливи представители на човечеството с единствена цел да намалят страданието на всички ни. Шансът ваксината да ви навреди е пренебрежимо по-малък от шанса да прекарате заболяването много тежко с трайни последствия и дори да умрете. Само ваксините няма да решат ситуацията, но без тях съвсем няма да стане.
И докато ние се караме, врагът ни не се вълнува от политика, той не спи и не почива и има само една цел – да продължи да се размножава. Колкото повече заразени хора има в даден момент, толкова повече възможности има вирусът да се променя и да става по-устойчив на нашите опити да го контролираме. Първоначалното убеждение, че с времето той ще става по-малко опасен, отдавна беше изхвърлено на боклука след последователната поява на различни варианти, всеки от които по-заразен, по-смъртоносен и по-опасен от предишните. Колкото повече се променя вирусът, толкова по-малко ефективни пък ще бъдат ваксините и лекарствата, които разработваме срещу него.
Колкото по-дълго продължава тази пандемия, толкова повече човешки животи и съдби ще трябва да платим, а съответно и ефектите върху икономиката ще бъдат толкова по-тежки. Тук е мястото да си дадем сметка, че е крайно време за решителни и координирани мерки не само за ограничаване, ами за тотално изкореняване на заплахата. Крайно време е от глуха защита да минем в нападение.
Напоследък навлязоха много въпроси и идеи около възможността да се използват ДНК ваксини за много други заболявания: какво бихте разказали за тях и как биха могли да се прилагат в бъдеще?
С иРНК технологията, която беше масово приложена при хора за пръв път с навлизането именно на новите ваксини срещу Covid-19, настъпиха много вълнуващи времена за новите генетични технологии. Но има и една друга малко по-стара технология, а именно използването на ДНК молекули за лечебни цели. Първите опити да се приложи тази технология е именно в сферата на ваксините, т.нар. ДНК ваксини, чиято разработка беше много модерно направление преди около 20 години, но те така и не успяват да се докажат и наложат. Досега са лицензирани 4 ДНК ваксини, за домашни животни – сьомга, свине, кучета и коне, и нито едно при хора.
Сега, изправени пред предизвикателството на Covid-19 пандемията, редица изследователи отново се обърнаха към тази технология. Първата ДНК ваксина наскоро успешно премина клиничните си изпитания сред 22 000 участници и беше одобрена от регулатора в Индия за спешна употреба при хора над 12 г. Тя е демонстрирала висока ефикасност 67% срещу развитие на симптоми на коронавирус, включително и срещу новите по-опасни варианти.
Но каква е различното на ДНК ваксините спрямо познатите ни вече иРНК ваксини като тази на "Пфайзер" и "Модерна"? Отново се залага на подобен механизъм – във ваксината се кодира информацията за т.нар. шипчест протеин на вируса, който той използва, за да се прикрепи и атакува клетките ни. Вместо в РНК обаче, тя се кодира в ДНК, която е много по-здрава и устойчива молекула. Предимствата са, че ДНК ваксините са много по-евтини и лесни за производство в голям мащаб, напълно устойчиви са за съхранение на стайна температура, дават много добър клетъчен имунен отговор и са с много добър профил на безопасност. Разбира се, има и недостатъци – по-малката им имуногенност, т.е. имунната система реагира по-слабо на тях и по-трудното им проникване в клетката.
Новата индийска ДНК ваксина срещу SARS-CoV-2 вируса се доставя без игла, а чрез пластир, който се притиска до кожата. Това освен по-лесно и по-безболезнено, може и да е по-ефективно тъй като така ваксината попада подкожно, а не мускулно както са повечето сегашни ваксини.
Поне две други ДНК ваксини са в последната фаза на клиничните си изпитвания, сред които японската компания AnGes и американската Innovio. Тези технологии имат потенциал да се приложат и за редица други заболявания като грип, човешки папилома вирус, ХИВ, Зика и рак
Интервю на Райко Байчев
