Всички изследвания показват, че вирусът няма как да се предаде чрез дрехи, повърхности, пейки, седалки. Ако имах малко дете, без никакъв проблем щях да го пусна на детска градина. Няма доказан случай на предаване на коронавируса от дете на дете. Всички доказани случаи на позитивни деца са станали след предаване на вируса от възрастен човек. Затова по думите му не е необходимо да се мери температурата на децата при входа в детските градини.
Дистанцията и броят на деца в група - основен проблем и в инструкциите до градините
Това каза пред BTV доц. Андрей Чорбанов от Лаборатория по експериментална имунология към БАН, който подчерта, че е поддръжник на Швейцарския модел на реакция на COVID-19.
"В любимата ми Швеция, където не спряха детските градини, разпространение сред малките на практика нямаше. Заразяването при тях идва от възрастните в семейната им среда", подчерта той. Коронавирусът не се предава чрез дрехи, повърхности, седалки на градския транспорт и т.н.
По думите му най-важният въпрос е колко време вирусът живее извън нашия организъм. "Дезинфекциите в детските градини и училищата са нещо хубаво, полезни са срещу всякакви патологични бактерии и хлебарки, но не и срещу вируса. Вирусът не живее в ъглите на стаята, не се разпространява там. Той не живее навън, не се движи извън нашия организъм. Вирусът е особен патоген, който се прехвърля от човек на човек в изключително интимен контакт", обясни инумонологът и повтори: "Вирусът не живее извън нас. Той се предава при много личен и интимен контакт".
Доц. Чорбанов предупреди, че разпространението на коронавируса може да стане и в етнически малцинства, които живеят на гъсто и често не се спазват хигиенни норми.
"В света се доказа, че този вирус засяга възрастните хора. В Западна Европа починаха най-много по домове за възрастни хора, които в България не са толкова разпространени", каза още той.
Бързите тестове могат да се подвеждащи, подчерта имунологът. Ето защо: "Всички ние до един може да се позитивни за коронавируси, които сме срещали някога през живота си. Така че някакво ниско ниво на антитела могат да бъдат засечени. Огромният брой хора, които се срещат с вируса, но не боледуват, изобщо не изграждат антитела. Човек, които е в контакт с болни, той със сигурност има изграден имунитет, който не е на базата на антитела. Широкият кръг хора смятат, че антителата са нещото, което е имунитетът. Те са един, смея да кажа, не толкова голям сегмент от нашата защита. В много заболявания, най-вече вирусните, антителата изобщо пък не са защита. В най-добрият случай са маркер, че човек има някакво заболяване, но не са никаква протекция. Това че човек има антитела не значи, че е защитен, а това че няма антитела пък не значи че не е защитен“, обясни имунологът.
Според доц. Чорбанов по-малко старчески домове у нас и на Балканите са причините за по-ниската смъртност, спрямо Западна Европа, където има концентрирани големи групи от възрастни хора.
От медицинска гледна точка се справихме добре с вируса. Като общество обаче, според мен не се справихме успешно, каза той.
Според него трябва да се замислим промени ли ни коронавирусът или открои доста от страховете, психичните и социалните проблематични характеристики.
Мога да дам пример - имаше млади хора, които не са сред рисковите групи, развиха параноичен страх и не излизаха на улицата. И точно обратното, най-рисковата група, възрастните хора, не спряха да излизат по улиците, отчете доц. Чорбанов.
Пети ден излекуваните са повече от заболелите от COVID-19
