Ако не се вземат значително по-сериозни мерки, ще се изправим пред много сериозна ситуация. Това на практика каза вирусологът проф. Радостина Александрова от БАН, визирайки скорошна публикация в списание Science.
В тази публикация се разглежда разпространението на британския вариант на коронавируса (B.1.1.7) във Великобритания. Авторите правят изчисления докъде може да стигнат нещата, ако няма по-строги мерки и конкретно разглеждат като двигател на епидемията отворените училища и детски градини. По думите на Александрова обаче, учените не успяват да докажат с категорични данни тезата си, че по-големите деца успяват да разпространят заразата експоненциално, като заразяват семействата си и оттам вирусът се разпространява още повече. Но тя даде за пример пред БНТ точно това изследване като съпоставка накъде е тръгнала България без мерки.
Клетъчният имунитет, който изграждаме при прекарване или ваксинация срещу коронавирус, би трябвало да ни пази, каза Александрова, позовавайки се на нови научни данни, но без да цитира точната публикация. Тя говори това в светлината на втората голяма вълна на зараза в бразилския град Манаус, където се очакваше, че е достигнат колективен имунитет – оказа се обаче, че мутациите на вируса преодоляха в голяма степен колективния имунен отговор.
Още: Математикът Лъчезар Томов показа с графики как гимназистите подхранват заразата с коронавирус
