Две неща ме притесняват най-много за коронавируса - високата смъртност в България (на второ място сме като брой починали на 100 000 души на Стария континент, общо към днешна дата са починали 749 души) и многото заразени медицински служители, преминахме над 1000. Това заяви националният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.
По думите на Кунчев, особено силно се усетило това в "Пирогов", защото 14 дни минимум карантина пречат много на работата. Ръководителят на "Пирогов" проф. Асен Балтов обаче уточни, че досега 96 медици в болницата са с установена зараза от COVID-19, от над 2000 души персонал т.е. при такава ситуация болницата се е справила - но трябва да се отчита заплащането в структуроопределящите болници и в болниците, които са по-малко натоварени т.е. да има поощрение там, където болницата е по-натоварена. Кунчев даде и друг пример - от Видин и как кметът дошъл да моли Кирил Ананиев докато беше здравен министър да пратят лекари.
Най-големият въпрос сега е дали увеличението на откритите нови случаи на коронавирус в Европа е втора вълна, която "преля" от Балканите или е нещо, което ще дойде тепърва на Балканите, посочи още националният здравен инспектор.
"Важното е да правим каквото трябва, пък да става каквото ще", заключи Кунчев. И увери, че възможностите за прием в болници заради COVID-19 са огромни - още поне 1000 легла в специализирани лечебни структури.
Доц. Кунчев каза и друго - че официално 500 деца ще се обучават електронно, и то след като може де факто това да се пожелае не само по здравни причини, от хиляди ученици. По думите му, има "малка креслива група" от родители, които се противят на едва ли не на всичко, което се взема като мерки срещу разпространението на коронавируса - подробности за протест по темата ТУК!
Големият въпрос за бъдещата ваксина срещу COVID-19 е кой ще я направи, според Кунчев. Той е убеден, че бъдещата ваксина ще е доброволна и че ще има много проблеми с антиваксърските движения.
Същевременно "Галъп" представи допитване до 55 болници на тема "коронавирус" (Индекс на болниците), като отговорите са давани от мениджърите (ръководителите) на болниците. 91% от тези ръководители споделят проблеми с финансирането на ръководеното от тях лечебно заведение заради COVID-19, като при общинските болници процентът на практика бил 100 на 100. Държавните болници обаче проявявали повече оптимизъм за финансовото бъдеще. 43% от ръководителите на участвалите в анкетата болници смятат, че в бъдеще финансовото състояние на лечебното заведение, което ръководят, ще се влоши, а 24% - че може да се подобри. Останалите не очакват промяна. Най-спокойни за финансовото бъдеще изглеждат държавните болници - 50% сред тях смятат, че то ще се подобри.
Първан Симеонов, който представи акцентите в проучването, коментира, че 78% от отговорилите казват, че има достатъчно предпазни средства т.е. дезинфектанти и лични предпазни средства. Обаче половината от частните болници смятат, че имат нужда от още техника, а една трета - от още медикаменти за интензивните отделения. При областните болници тези числа съответно са 29% и 21%.
Но 62% от лечебните заведения твърдят, че изпитват недостиг на медицински персонал - 71% от общинските и областните болници и 62% при държавните, докато при частните болници процентът е само 44 на сто. Най-голям е проблемът с медицинските сестри, като тук 100% от общинските болници казват, че нямат достатъчно сестри, а при 75% от частните болници отговорът е същият. Затова и ръководителят на Медицинския университет във Варна проф. Красимир Иванов поиска от държавата ударно да увеличи капацитета на медицинските учебни заведения да приемат студенти за обучение.
Почти 90% от болниците имат от 0 до 2 инфекционисти! 27% от болниците са с 0 до 2 реаниматори. Най-голяма нужда от реаниматори смятат, че имат държавните болници – 62% от анкетираните, и областните – 57%. При инфекционистите най-голяма е потребността сред областните – 86%, и частните – 56%. А почти 2/3 от мениджърите на болниците допускат съпротива сред персонала, ако му бъде дадена задача да се грижи за болни от COVID-19. 24% от болниците признават, че не биха се съгласили да лекуват пациенти с COVID-19, ако нещата през есенно-зимния период се усложнят. Най-голяма част от тях са частни лечебни заведения. Все пак мнозинство от лечебните заведения - 76%, са с обратната нагласа.
Решения
По-добро финансиране на болничната помощ е сред основните решения, което са посочили мениджърите. Осигуряването от НЗОК на финансиране в размер на 100% от прогнозния бюджет за 2020 г. е решение на проблемите за 82% от анкетираните болници. Целево финансиране от здравно министерство за лечението на инфекциозните отделения е приоритет за 69% от болниците, а за пациенти с COVID-29 – за 56%. Сред останалите решения, които мениджърите са посочили е осигуряване на допълнителни предпазни средства и дезинфектанти (60%), провеждане на задължителен PCR на всеки пациент преди хоспитализация (49%).
Едва 35% смятат, че командироване на медицински специалисти от други лечебни заведения би могло да помогне, а 20%, че обучението на наличния медицински персонал за лечение на пациенти с COVID-19 може да помогне. Осигуряването на още медицински персонал е решение за 49% от болниците изобщо, но тежестта му не е пропорционална за всички видове лечебни заведения. Подобна мярка очакват най-вече областните (57% от тях), и общинските лечебни заведения (53% от тях).
Заключението на Първан Симеонов на база проучването е, че по-скоро болниците са готови за есенно-зимния сезон.
Още: "Спад на новите случаи на коронавирус у нас, 10 души са починали за денонощие"
