За мен Швеция доказа хипотезата за колективния имунитет. Смъртността е реалният показател при такава болест, а не позитивните. Това заяви доц. Андрей Чорбанов.
За кратко хората могат да се скрият, рисковите контингенти може да се скрият за две-три седмици и месец, но не и за дълъг период, аргументира се той при представяне на статистика, че в Швеция починали над 500 души на 1 000 000 души население, а в България – 110 на 1 000 000 души. Доцентът даде пример с домовете за стари хора – първоначално, през пролетта сме удържали, но неизбежно накрая вирусът е стигнал до тези домове.
Има две основни групи хора – едните искат да живеят максимално дълго, другите – максимално ползотворно, уточни Чорбанов своята гледна точка.
„Аз съм радетел на груповия имунитет”, каза Чорбанов, който уточни, че не иска да е „Ян Хус на държавната политика”. По-важно беше младите хора да контактуват изключително интензивно, а възрастните да бъдат скрити. Но в България това е много трудно, защото възрастните масово живеят с младите, обясни доцентът.
Според доц. Чорбанов, трябва да има карантиниране на болни от COVID-19 деца, но не и цели класове. Той не вижда резон и деца да носят маски.
Шведският модел
Според специализирано изследване, за което Actualno.com писа в голям материал, евентуално въвеждайки карантина, Швеция би би могла да понижи двойно броя на заразените и с една трета броя на починалите. По този начин тя дори нямаше да се доближи до показателите на Дания и Норвегия.
Някои учени отбелязват, че върху смъртността в Швеция са се отразили особени структурни обстоятелства. Първо, в тази страна през последните три години до пандемията е имало аномална ниска смъртност, като цяло. Според статистиката само за първите 11 седмици на 2020-та година в страната са починали 1,5 хиляди души по-малко, в сравнение със същия период през 2019 година, което много добре съответства на онази една трета смъртност, която би могла да бъде избегната, ако Швеция бе минала под карантина.
Мнозина обръщат внимание на особената роля, която изиграват в ситуацията шведската система за грижа за възрастните хора. Американският икономист Даниел Клейн по-рано посочва, че в шведските домове за възрастни като цяло живеят по-слаби хора, отколкото в Дания и в Норвегия. Ако средната продължителност на живота в домовете за възрастни в Дания Норвегия е 32 месеца, то в Швеция е само 16 месеца.
Забелязват се и големи разлики в цифрите по региони в Швеция, макар политиката навсякъде да беше еднаква. Докато стокхолмският регион пострада много силно, то броят на починали в други 3 региона на страната съответства на смъртността в Дания. Без карантина.
Още: "Спад в броя на на заразените с коронавирус в България, двама души са починали за денонощие"