Случаите на морбили в Пловдив събудиха неочакван интерес към страницата на Филип във Facebook - заради твърдение, че е пострадал след поставяне на ваксината срещу морбили-паротит-рубеола. "Ще съм много щастлива ако поне половината от посетителите, видeли и другата страна на монетата, се "вразумят" и не се поддават на всеобщата паника. Нека да си припомним случая с Филип. Постът може да се окаже малко дълъг, но вярвам, че ще е полезен". Това написа на 22 март във Facebook страницата, призоваваща за помощ за детето ѝ, майката на 6-годишния Филип - Светла Пенкова. Случаят на семейството стана известен през 2012 година, когато по твърдение на майката синът им изпада в будна кома след поставянето на ваксина срещу морбили, паротит и рубеола (МПР).
Ето пълният текст на изказването на майката на Филип:
"Филип е детенце, родено мъничко (скромните 920 г), но здравичко. Без никакви последици от ранната си поява на белия свят. Развива се нормално, не изостава, дори напротив – наваксва бързо и настига връстниците си във всяко отношение. До злополучното разболяване, което се оказа фатално за неговата 1 годинка.
Като повечето съвестни, но дезинформирани родители, поставяхме задължителните ваксини на Филипчо по календар, спрямо неговата коригирана възраст. Дойде ред и на Приорикс (Priorix) – ваксината срещу МПР. Струваше ни се рано. Календарно Филип беше на 13 месеца, на каквато възраст се прави имунизацията при другите деца, но по термин би трябвало към онзи момент да е нямал и годинка. Попитах личният ни лекар, който убедително заяви, че няма причина да се отлага, тъй като е настигнал връстниците си и е физически и неврологично здрав, т.е. може да я понесе. Без протест го заведохме на уговорената дата, все още убедени, че правим най-доброто за нашия Палечко. Препоръките на мед. сестра бяха да следим за обриви по тялото, наподобяващи шарка около 14-тия ден след убождането.
Това беше и първото, за което се сетихме, когато 17 дни след ваксината започна зверско повръщане. Както си играеше и буташе проходилката смеейки се, изведнъж посърна. Взех го на ръце и след малко повърна като фонтан. След няколко минути повръщането се повтори. Грабнахме го и хукнахме към най-близката Детска неотложна помощ. Веднага съобщихме за ваксината, но никой не ни прие на сериозно. Постъпихме в болница. Освен повръщането се появи и диария. Седем дни ни лекуваха симптоматично – с прахчета против повръщане и диета. Записаха ни по грешна клинична пътека, само за да си оправдаят парите и Здравната каса да им плати. Това, според последвалата по-късно тройна медицинска експертиза "административно нарушение", доведе до пълно инвалидизиране и застрашаване на живота на Филип. Без да изпадам в излишни подробности, крайният резултат от цялата одисея, прекарана през дните, в които Филип вече беше заразен, но никой от лекарите не знаеше, е, че влизайки в болницата аз го водих за ръчичка, а седем дни по-късно излезе от същата болница на носилка, без собствено дишане, интубиран, за да постъпи в Интензивно отделение, където положиха нечовешки усилия да го върнат към живота. Благодарение на тях се сдобихме и поне с диагноза: възпаление на мозъчната тъкан, причинено от вирус или с други думи – енцефалит (бел. ред. - един от посочените от доц. Атанас Мангъров рискове при морбили е точно енцефалит).
Тук ще напомня, че тривалентната ваксина МПР съдържа: жив морбилен вирус – не по-малко от 10 на 3.0-та степен CCID50 3-та; жив паротитен вирус – не по-малко от 10 на 3.7-ма степен CCID50 3-та; жив рубеолен вирус - не по-малко от 10 на 3.0-та степен CCID50 3-та. Според вас дали ще са достатъчни, за да изградят имунитет, нежели да разболеят крехкия детски организъм, та се отрича причинно-следствена връзка между ваксината и заболяването? Причинно-следствена връзка може да се намери само тогава, когато е била търсена такава, но при условие, че всичко се замете под масата съвсем съзнателно, няма как да бъде установена. Питаха ни дали сме посещавали екзотични страни, да сме яли нетрадиционна храна, но не и да сме се надрусали с „екзотични“ вируси например, за които не е имало никакви пречки, попадайки директно в кръвта и преодолявайки безпроблемно една несъвършена към момента кръвно-мозъчна бариера.
Ще припомня също, че инкубационният период на шарките е между 9-тия и 21-вия ден. По думите на проф. Иванов тогава, цитирам: „Хубавото е, че такива случаи са много редки“. За кого е хубаво? За статистиката може би, но не и за пострадалия. Какво ни топли това, че се случва на 1 на 10 или 100 хиляди, когато ние вече сме в тая статистика? В момента Филип е с диагноза: Персистиращо вегетативно състояние (т.нар. будна кома), състояние в следствие органично поражение на Централната нервна система със смесена генеза. Синдром на вътречерепна хипертензия. Изоставане на НПР. Симптоматична мултифокална епилепсия. И с чиста съвест мога да заявя, че с изброените екстри се сдобихме в полза на така мечтания от лекарите „колективен имунитет“.
Ето така пази здравето на нашите деца милата ни родина. Имаме второ детенце. Заради нашето нежелание да ваксинираме, държавата не ни отпуска детски надбавки, РЗИ се опита да ни санкционира, най-вероятно и детска градина няма да посещаваме. Това е унизително!
Никой от невролозите в Пловдив не желае да наблюдава Филип. Рехабилитатор и логопед идват вкъщи – издръжката е за наша сметка. Алтернативни методи на лечение си самоназначаваме, защото никой не ни консултира и насочва в правилната посока. Не, не се оплаквам, а се опитвам да Ви запозная с реалността. Пет години минаха от тогава. Делото все още е на ниво Дознание. Докога ще продължава този ад ... Не знам. Моля се на Бог да ни дава сили, въпреки всичко и да пази децата ни."
През годините е имало и случаи, в които някои са се съмнявали в това, че именно ваксината е довела до състоянието на Филип. Фактите, обаче не може да бъдат пренебрегнати.
До деня, в който се разболява, Филип е наблюдаван от специалисти, които стриктно следяха физическото му и неврологично развитие. На година и един месец Филип се опитваше да говори, правеше стъпки сам, беше научен на гърне, и ред други неща, на които нормалните деца се научават доста по-късно, разказва Светлана. Тя е категорична, че никой от лекарите не свързва разболяването му с ранното раждане и последици от него. Неоспорим факт е, че непосредствено преди да се разболее, на Филип му е поставена ваксина срещу морбили, паротит и рубеола. Заболяването енцефалит, каквато диагноза му поставиха впоследствие, се причинява от вирус, а "енцефалитът е възпаление на веществото на главния мозък. Причинители са обикновено вируси, включително и тези на детските шарки." Не на последно място "Приорикс" ваксината съдържа три живи вируса на трите шарки!
На снимката: Част от листовката на ваксината Приорикс (Priorix), в която са описани нежеланите реакции.
България и другите
Междувременно на 22 март д-р Радосвета Филипова, и. д. главен здравен държавен инспектор в коментар за малкия Младен от Варна, пострадал след поставяне на "Пентаксим" (Pentaxim), заяви: „Няма такава ваксина, която да е пусната в употреба и да вреди”.
Припомняме, че България е една от малкото европейски страни, в които има задължителни ваксини. Миналата година дете пострада в Хасково след ваксина. На случая не беше дадена гласност и така и не стана ясно след коя точно ваксина е пострадало - Pentaxim (Пентаксим) или Synflorix. Задължителните ваксини са характерни за страните от бившия комунистически блок, макар че в Русия избор на родителите е даден още през 1998 г. През февруари излязоха данни, според които нивото на детската смъртност у нас е два пъти по-високо спрямо тази в Европейския съюз.
България е и една от страните, в които ваксини се поставят на новородени бебета - на 48-мия час след раждането - БЦЖ и Хепатит Б. У нас не съществува и регистър на пострадали от ваксини деца. Тези случаи просто не се признават.
Фонд за обезщетение също няма. По данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2011 г., 19 държави имат действащи програми за компенсации на увреждания от ваксини. Началото на тези програми е поставено през 1953 г., когато Германския върховен съд постановява, че хората, които са пострадали вследствие на задължителна ваксинация (в конкретния случай вариола), следва да бъдат компенсирани. Германия създава компенсационна програма през 1961 г. Франция изпълнява подобна схема през 60-те.
През 70-те загрижеността за нежеланите реакции вследствие извършени имунизации против дифтерит-тетанус-коклюш води до установяване на компенсационни програми в Австрия, Дания, Япония, Нова Зеландия, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия. През 1980 г. Тайван, Финландия, САЩ и Квебек (Канада) въвеждат такива програми. През 1988 г. Испания създава своята компенсационна схема (Programa de compensación por lesiones causadas por vacunas). Италия, Норвегия и Република Корея правят същото през 90-те. Последно създадени са компенсационните схеми в Унгария (2005), Исландия и Словения. Установен е значим обществен натиск в други държави, включително Австралия, Канада и Ирландия, да се основат подобни схеми. Към този момент няма програми, които да покриват развиващите се държави.
