"Има обосновано предположение, че т.нар. Национален оперативен щаб (НОЩ) е организирана престъпна група и дори да не е такава, с действията си в нарушение на чл. 326 от Наказателния кодекс е създала обстановка за масова смърт". Това заяви пред журналисти професорът по медицинска физика и по биофизика Лъчезар Аврамов и съобщи, че ще сезира главния прокурор за смъртността в пандемията.
Посоченият член от НК гласи: "Ал. 1: Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години. Ал. 2: Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева".
"Това са действия на една група, по мое мнение - организирана престъпна група с ръководител бившия министър-председател, който във връзка с обявяването на пандемията не пусна Националния план за готовност за пандемия, който е изработен по европейски модел още през 2006 г.", посочи професорът. Аврамов упреква бившите управляващи освен за пренебрегването на съществуващия план и за създаването на НОЩ, което, според него, е било за всяване на паника "с користна задача - да се управлява населението". Има обаче съдебна практика, която сочи, че не може да се счита за всяване на паника съобщаването на неблагоприятна информация, която касае живота и здравето на обществото.
Самият факт, че за двете вълни на коронавирусната епидемия в края на 2020 г. и в началото на тази година са починали около 40 000 души, от които само 35% са позитивни за COVID, е показателен, че проблемът е огромен, подчерта професорът, коментирайки резултатите от извършения по разпореждане на новия здравен министър анализ на управлението на здравната криза. "20 000 души са убити от управлението на държавата", изтъкна Аврамов. Той е категоричен, че това е катастрофа, предизвикана от управлението.
Той е категоричен и, че борбата с пандемията е трябвало да се води по съвсем друг начин и посочи, че това е описано от професионалната общност в "Декларация Грейт Барингтън", подкрепена от около 20 000 лекари, вирусолози и специалисти по обществено здраве. За тази декларация обаче има основателни съмнения, че е чисто лобистки продукт - например в британското издание The Guardian има специална статия как декларацията е подписана хора като "д-р Джони Бананас", "Макарена", "Университета на майка ти", както и 18 хомеопати и 100 специалисти по дейности като "масаж" и "хипноза", според Sky News.
Иначе основният акцент на декларацията е, че в началото на пандемията не е трябвало да има затваряния, а срещу още непознатия (и до днес в немалко отношения) вирус да бъдат пуснати младите и активни хора, които по естествен път т.е. чрез преболедуване и на принципа "който оцелее" да изградят колективен имунитет. "Най-състрадателният подход, който балансира рисковете и ползите от достигане на стадния имунитет, е да позволим на тези, които са изложени на минимален риск от смърт, да живеят нормално живота си, за да изградят имунитет срещу вируса чрез естествена инфекция, като същевременно по-добре защитават тези, които са с най-високия риск", гласи основата на декларацията. Концепцията за колективния имунитет при COVID-19 обаче вече се отрича от все повече големи експерти, заради появата на нови и нови, по-заразни варианти на вируса. Най-актуалният такъв е Делта, а един от най-именитите учени, които казаха, че с появата на този вариант вече няма шанс за колективен имунитет и изчезване на COVID-19 от човешката популация, е ръководителят на ваксинационната програма на Оксфордския университет Андрю Полард.
Припомняме и друг всепризнат научен факт - коронавирусът мутира, когато се размножава, а се размножава когато ни заразява. Колкото повече заразени, в чийто организъм вирусът се развива за по-дълъг период, толкова по-голяма вероятност за мутации. Мутациите представляват "случайни грешки" при размножаването - вирусът не може да създаде абсолютно точно свое копие, а го прави малко по-различно и именно с натрупването на огромен брой "случайни грешки" някоя от тези грешки всъщност се оказва полезна за вируса да става по-устойчив и по-заразен.
"Това са фокусирани мерки за ограничаване на заплашени групи", поясни Аврамов за "Грейт Барингтън" и отбеляза, че при приемането на документа още не е имало ваксини.
За самите ваксини неговата позиция е: "Ваксините също са фактор за ограничаване на заболяването, макар че досега нито една ваксина не е официален медикамент и едва единствено ваксината на Pfizer вече се води ваксина и то само в САЩ (бел. ред. - ваксината получи пълно одобрение в Съединените щати, а преди това се ползваше "под условие". Уточнението "под условие" означава, че са налице достатъчно убедителни данни за качеството, безопасността и ефикасността на ваксината. При това положение компанията-производител ще продължи да предоставя резултати от основното изпитване, което продължава 2 години. Това изпитване и допълнителни проучвания ще предоставят информация за това не дали, а колко дълго трае защитата, до колко добре ваксината предотвратява тежко протичащото заболяване COVID 19, доколко добре защитава имунокомпрометирани хора, деца и бременни жени и дали предотвратява асимптоматични случаи. Всички официално разрешени за употреба ваксини срещу коронавирус в ЕС са пуснати към момента на написване на материала "под условие"). Всички останали са медикаменти за спешна употреба, но тъй като бяха ваксинирани милиони хора, по всяка вероятност щетите, които нанася ваксинирането, са по-малки от щетите, които нанася заболяването". Проф. Аврамов обаче е категоричен, че ваксинацията не може да бъде основният инструмент за борба с пандемията. "Отхвърлени бяха редица методи, които са много по-ефективни и досега не се прилагат в здравната мрежа", каза още той, упреквайки бившите управляващи от ГЕРБ.
Като позитивни той определи мерките, свързани с пренасянето на борбата срещу COVID от болничните заведения в извънболничната помощ, но смята, че тези мерки трябва да бъдат много по-интензивни.
Какво още каза проф. Аврамов пред Actualno.com, можете да прочетете ТУК.
По материала работи и Ивайло Ачев, главен редактор
