На 13 март, 2020 година, се случи нещо абсолютно немислимо – България обяви извънредно положение заради една болест! Немислимото стана факт, след като всъщност това се случи в цял свят. Едва ли има и един човек, който да не знае за какво става въпрос – новият коронавирус SARS-CoV-2 и предизвикваната от него болест COVID-19.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
С влизането в извънредно положение беше дадена възможност на изпълнителната власт да въвежда бързо мерки за овладяване на заразата, които звучат определено екстремно, особено за общество като българското, което не е често подлагано на големи катаклизми, близки до военно положение: да бъдат затваряни училища, детски градини и университети; да се отменят спортни събития и конференции; да бъдат ограничени пътуванията до и от държави с интензивно разпространение на коронавируса; да се дава възможност на службите за сигурност да издирват, задържат и държат принудително лицата, нарушили поставената карантина; глоби до 5000 лв за неспазена карантина; затваряне на барове, дискотеки, заведения.
Право или не?
След като и през тази година въпросът със законността в България – по-литературно казано върховенството на правото, пак е на дневен ред, на дневен ред излезе и как точно се вземат мерки против заразата. Защото основна фигура се оказа здравният министър – с негови заповеди влизаха в сила или се отменяха мерки. Националният оперативен щаб, начело на който застана генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, всъщност е със статут на работна група и може единствено да прави предложения, но само от изпълнителната власт в лицето на здравния министър зависи дали едно предложение ще стане норма.
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Оказа се обаче, че дори заповедите не са съвсем според правото. Надълго и нашироко това беше обяснено пред Actualno.com от адвокат Любомир Владикин, член на Контролния съвет на Софийската адвокатска колегия, който конкретно посочи защо най-важната заповед – тази, с която влязохме в извънредно положение, не е правно издържана. Същата позиция, малко над месец по-късно, сподели и юристът Ана Кръстева - че всичко е предпоследно, защото когато властта издава нищожни актове, санкциите и наказанията, базирани на неспазването им, лесно си отиват в съда и така всъщност не се създава правов ред за действие - единственият възможен и работещ в цивилизована държава! "Когато държавата издава актове, които будят у хората недоверие, това води до дискредитиране на нейната властова функция. Органите, овластени да издават общи правила за поведение, следва да ги формулират точно и ясно, така че те да бъдат разбираеми за адресатите им, както и да осигурят възможността за изпълнението на тези правила. Когато тези органи, облечени в държавна власт, издават актове, за които не са спазени определените процедури за въвеждането им в действие, общественото доверие още повече се разколебава", посочи г-жа Кръстева. И именно това показа най-явно къде се чупи нашата държава – когато го няма правото, няма гаранция, че избраните да защитават обществения интерес го правят наистина в пълна мяра и че няма да се стигне до хаос поради явни противоречия, които да сриват доверието. А хаосът скоро се възцари.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Заповеди и контразаповеди
Типичен пример какво точно се случи с курса за борба с коронавируса бяха заповедите за носене на маски – кога и къде да се носят, но най-вече защо? На 30 март, тогавашният здравен министър Кирил Ананиев, който стои вече ред години в управлението, но като финансист, издаде заповед да носим маски на обществени места, независимо дали е открито или закрито. Последва взрив от недоволство – най-вече защо на открито, и държавата клекна за часове – отмяна на заповедта "до постигане на обществен консенсус". Десетина дни по-късно пак стигнахме до това да се правим на държава – маски на обществени места, независимо на открито или закрито!
Тези завои обаче изобщо ги нямаше в поведението на хората, които налагат правилата и които трябва да служат за поведение за пример! Например – поведението на премиера Бойко Борисов в парламента, воглаве с поведението на (уж) яростната му опозиция Корнелия Нинова. И двамата в крайна сметка се заразиха с коронавирус, през есента. Борисов стигна дотам да обяснява на друг човек да си сложи маската, докато самият той не я носи! Дори лекарят генерал-майор професор-доктор Венцислав Мутафчийски, ръководител на Националния оперативен щаб (НОЩ), направи тотален гаф от пиар гледна точка – пред камерите на всички медии си бърса очилата с маска! Изобщо не беше чудно, че дори в присъствието на Мутафчийски, който публично беше в ролята на пазител на реда, но юридически е просто един съветник, Бойко Борисов носеше маската си като лигавник и нямаше последствия – при това положение как точно обществото да е мобилизирано да изпълнява? Редно е да отбележим, че Борисов, Нинова, а и Цветан Цветанов бяха глобени за нарушаване на противоепидемични мерки – но не в лично качество, а де факто техните партии и чак в края на септември, не в началото на пандемията, когато се поставяха основите на общественото поведение!
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
Показателно е и едно съдебно решение за отменена глоба от 300 лева за неносене на маска в градския транспорт – защото, според съдията, има пълно неразбиране на нормотворческия процес от страна на изпълнителната власт! По-просто казано – управляващите ни не знаят как и съответно не могат да правят закони! Пример за абсолютно непрозрачния начин, по който ставаха законодателните промени за извънредното положение – ТУК!
Маските бяха еманация на държавническата безпомощност – дори и през есента, когато имахме немалко дни с по 4000 потвърдено с PCR заразени на ден, беше въведена пак заповед да се носи маска на открито, при струпване на хора т.е. по чисто субективен критерий (какво значи струпване), а не при ясни правила! Но не беше само това – спомнете си например опакованите и дори махнати пейки в парковете през пролетта, лъкатушенето кога ще отворим детските градини и яслите, след като ги затворихме в края на ноември, приказките на Бойко Борисов как държавата няма да затваря и трябва да се научим да живеем с този вирус, но в крайна сметка трябваше да позатворим в самия край на годината! Друг безспорен връх на безпомощност беше да бъде затворена София точно по Великден, но с обявяване, че това става в типичния за комуникация на управлението от пролетта стил по нощите и то буквално час преди Разпети петък т.е. когато вече решилите да пътуват масово бяха излезли от столицата и съответно нямаше как с толкова късно затваряне да бъде спряно ефективно разпространение на зараза!
Такива решения често-често бяха вземани без обяснение на каква научна база се прави това – а за толкова месеци на пандемия, всъщност официално публикувано научно изследване от България за коронавируса има само едно и то е на ВМА, за протоколи на лечение. И ако в началото на пандемията можеше да има оправдания, че не знаем с какво се сблъскваме, че дори СЗО даваше противоречиви сигнали за маските например, то с течение на времето остана ясното усещане, че мерките в България се вземат на око. А те влияят пряко на хората и то в най-важни аспекти – като тези да могат да работят, за да могат да живеят нормално!
Здравен и психологически ефект
Едва ли някой съзнателен българин ще забрави пролетта на брифингите. Всеки ден живеехме в брифинг – за какво ли не! Личното мнение на пишещият този обзор е, че огромното мнозинство брифинги не носеха практическа полза на обществото в борбата с COVID-19 – нещо повече, психологическият ефект беше много по-жесток. Какви точно са щетите за психиката на куп хора, когато се обявява извънреден брифинг след 22:30 часа и в 23:30 часа бива съобщено, че има заразен с коронавирус и разболял се от COVID-19 депутат? Каква е информационната стойност за обществото и с какво съобщението щеше да е по-малко ценно, ако беше направено на следващия ден сутринта?
Това е само един от множеството примери на сбъркана комуникационна политика на правителството относно пандемията. Накратко, тя може да бъде разделена на пролетна и есенна. През пролетта, при много по-сериозното затваряне, използваният от властта език беше буквално брутален. Достатъчно е да припомним как по Великден премиерът Бойко Борисов обясняваше "да не стане да използват хладилните камери не за месо, а за съхранение на трупове или площадките, на които се пързалят децата, да станат морги", а в началото на ноември, при немислими през пролетта дневна бройка случаи – по 3000-4000 на ден официално, Бог знае колко неофициално, Борисов каза следното: "Знам, че здравите трябва да работят, заразените да се карантинират, болните веднага да се лекуват. Затова и усилихме болници, полицаи, огнеборци, всичко".
Понеже станахме толкова силни, да припомним и как през пролетта Делян Пеевски упорито беше пробутван като най-големия дарител в борбата с коронавируса – дори бъдещият здравен министър проф. Костадин Ангелов, който тогава ръководеше Александровска болница, се радваше, след като преди това отхвърли дарение на бизнесмена Ивайло Пенчев заради скандалното му искане дарените от него респиратори да се ползват първо за хора от фирмата му, ако имат нужда и независимо дали тези апарати в дадения момент се ползват в помощ на други пациенти. Пеевски официално такова нещо не поиска – но когато журналистката Венелина Попова, дългогодишен кореспондент на БНР, тръгна да пита какви са тези пари, откъде идват, последва ответен медиен контраудар – от изданията на Пеевски. За сегашния ни здравен министър това не стана тема.
Основното оправдание за здравната политика на Борисов – пролетта не сме знаели какво идва, сега вече знаем и: "Страшно и гадно, спор няма. Преодолимо ли е? Преодолимо е. Заедно можеме ли? Можеме. Имаме ли всичко осигурено за следващите месеци? Имаме. Гладен няма да оставя никой. Ваксините почват да излизат. Февруари, март, април ще изправя ей така държавата". Колко точно подготвена се оказа здравната система може всеки да си спомни както от множеството репортажи какво се случва, когато тръгнеш да търсиш болница, защото COVID-19 те е настигнал. Факт е, че стигнахме дотам МВР да става "Спешна помощ" – и всичко заради недалновидни държавници, пример специално за линейките ТУК! В по-дългосрочен план, резултатът от работата на поредица управления през Прехода може да се обобщи със систематичното съсипване на най-голямата белодробна болница в България – ВИДЕО ТУК! Но през есента настоящият здравен министър проф. Костадин Ангелов многократно повтаряше как времето на криза не е време на реформа, след като докато беше ръководител на Александровска болница през пролетта питаше журналистите знаят ли какво било да поръчваш чували за трупове – понеже не беше време за реформа, нямаше например как законно частни линейки да помагат на държавните. Всичко за способността държавата да ни опази под ръководството на правителството на Борисов обаче може да бъде обобщено с брифинга на Борисов и Ловешкия митрополит Гавриил – ВИДЕО ТУК!
Числата показаха резултатите – защото пред тях и боговете мълчат. В късна есен България успя да стигне на първо място по смъртност от коронавируса в света! От това "постижение" по-красноречив отговор за способностите на управляващите ни няма – както и за подготовката на държавата, след като през пролетта се опазихме от сценарий като в Италия или Испания. Но и документално имаше какво да се види – според заповед РД-01-159/27.03.2020 на предишния здравен министър Кирил Ананиев, т.е. от края на март, в България има 7473 легла за заразени в некритично състояние и още 1347 интензивни легла - т.е. за болни в тежко състояние. Но само 4 месеца по-късно, т.е. към края на юли, наследникът на Ананиев Костадин Ангелов казва в своята заповед № РД-01-439/27.07.2020, че разполагаме със 7307 легла за некритично болни от COVID-19 и 1108 интензивни легла – видимо е ясно как още през юли ни намаляват леглата и причината е само една – че няма достатъчно персонал да ги обслужва! Оттук вече следват въпросите колко точно защитени са нашите медици на работа и можеше ли да се направи повече в това отношение!
За финал припомняме пророческите думи на генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, ръководител на Националния оперативен щаб (НОЩ): "Очаквам да измрат много хора! Яко да измрат!". Припомняме ги заради следното: Вие, генерале, бяхте ли наясно още в средата на май, че държавата при настоящето политическо ръководство е работила и продължава да работи така, че да не бъде осъществена най-добрата подготовка за втората вълна на COVID-19 наесен? И ако сте бил наясно, какво още правите в служба на това правителство? Като офицер можете да отговорите – ако не на нас, поне някъде на някой брифинг и без да чакате да ви питаме!
Икономическите мерки и ефектът им
Да започнем с това, което изрази като очакване вече бившият финансов министър Владислав Горанов относно икономическата криза COVID-19. Неговият най-черен сценарий беше за 3% свиване на БВП. Много бързо, още в началото на април Световната банка каза, че ще е по-зле, а в края на ноември икономическият министър Лъчезар Борисов призна, че ще се радваме, ако свиването е 5%! Само че държавният ни бюджет за 2021 година беше направен при най-черния сценарий на Горанов - оптимисти докрай!!!
Още през пролетта правителството си подсигури таван за нов държавен дълг от 10 млрд. лева и възможност да изтегли външен заем за 10 млрд. евро! Но основната помощ за българската икономика идва с европари! Представители на две работодателски организации – БСК и АИКБ, посочиха именно това и как заради специфичните процедури по ОП "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) всъщност минават месеци, преди помощта за кандидатствалия бизнес да дойде, а това е все едно нуждаещ се от спешна помощ да бъде прегледан и лекуван някога си.
Освен това – безвъзмездната помощ за икономиката ни се заключи в грантове между 3000 и 10 000 лева. Всичко друго са кредити – безлихвени или нисколихвени, но това са заеми, които трябва да се връщат! Как почнаха да помагат съседните ни държави още като стана ясно каква криза идва – ПРИПОМНЕТЕ СИ В ТОЗИ МАТЕРИАЛ!
Предвид и последния посочен с отделен материал пример, нека се спрем и на най-шумно прокламираната мярка от правителството – 60 на 40. Реакцията на счетоводител веднага като се разбра за нея: "Какво всъщност правите? Давате обезщетението за безработица на работодателя, но си спестявате осигуровките, които бихте платили, ако лицето отиде на борсата (не сме тъпи все пак). За работодателя остава задължението да плаща заплата за неизработен труд, включително осигуровки върху цялата сума. На който и клиент да казах за възможността, отговорът беше "аз от къде да взема останалите пари?", и още "по-добре да ги съкратя, пак ще взимат същото, но аз няма да се товаря". Мярката беше променена на 80 към 20, но само за туризма и то чак от началото на юли.
Все пак, "60 на 40" наистина се оказа доста ползвана мярка за опазване на работни места. Но пък и впечатление направиха някои от имената, които взеха пари – като едно от скандалните имена в сагата "КТБ" Едоардо Миролио или ФК Лудогорец, шампионът по футбол на България – ПОДРОБНОСТИ ТУК! А в края на годината хотелиери от Банско се оплакаха от бюрократичен трик, който пречи да бъде получена помощ по "60 на 40", но светкавично социалното министерство отрече, че трябвало да се подават нови отчети. Според Рая Вълкова, член на УС на туристическия бизнес в Банско обаче: "В края на месец октомври, т.нар. удължаване на мярката до декември, изведнъж включи срок за подаване на отчетни документи, който по никакъв начин не кореспондира с останалата нормативна база – нито с решение , нито с постановление на Министерския съвет. Идва отведнъж с едно съобщение на Агенцията по заетостта. Този срок е до 20 октомври всички трябва да предаде отчетите си за месеците до септември. Това обаче няма как да се случи за секторите Туризъм и Транспорт, защото едно от изискванията на програмата е първо те да са получили тези 290 лв. на човек, когато мярката стана 80/20, и след това те могат да кандидатстват за останалите 60/40. Сега се оказва, че голяма част от фирмите все още не са получили парите – по 290 лв. на човек, и реално те дори още не знаят, че са изпуснали срока до 28 октомври. И в момента, в който си подадат вече пълният отчет, той ще бъде отхвърлен, както се случи вече с много фирми."
Най-показателно обаче беше как точно в седмицата преди Коледа парламентът измени закона за извънредното положение така, че за безвъзмездна финансова помощ ще могат да кандидатстват и засегнатите от кризата фирми, който са били санкционирани за нарушения по Кодекса на труда и по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. С други думи вместо спазващите закона да имат предимство, има едно хубаво изравняване – и едва ли е само изравняване, като погледне човек всички възможни индекси за корупция!
И да не забравяме - популизмът на депутатите със заплатите им, както и с тези на правителството, които уж спряха да вземат пари през извънредното положение! Най-добре е илюстрирано ТУК как се разминаха приказки и действия за съпричастност с възнагражденията им!
А как НАП се погрижи да помага да не се разпространява вирусът по темата "данъчни декларации" за гражданите - като дойде ред за данъци от работещите, пандемия нямаше, благодаря на НАП и тук!
Планът за възстановяване
Безпрецедентната криза заради коронавируса предизвика реакция на ниво Европейски съюз. Беше прието в следващата многогодишна финансова рамка на Съюза (2021 – 2027 година) да има специално отделени пари за икономическо възстановяване. За целта, всяка страна-членка трябва да представи национален план за реформи за одобрение от Брюксел – ПОДРОБНОСТИ ТУК!
Планът ни има четири основни стълба - Иновативна България, Зелена България, Свързана България и Справедлива България. Бяха проведени и четири дискусии – за всеки от стълбовете, но мнението на поканените експерти може да се сумира в думите на енергийния експерт Калоян Стайков, който говори пред Actualno.com: "За съжаление, администрацията се отнася към този инструмент като към нова оперативна програма – още пари за усвояване". А идеи има – например тези с адрес "президентството" за нови източници на ток! Но след като има критики дори от проправителствени организации като КРИБ, бъдещето от гледна точка успешно и полезно за обществото реализиране на плана не изглежда розово!
За финал относно контрола – при зададени от Actualno.com въпроси по Закона за достъп до информация (ЗДОИ) МВР призна към края на октомври, че не води отчет за събраните от полицията пари от глоби за нарушаване на мерките срещу COVID-19! Оправданието – финансовият министър не им наредил да правят отчет и да се отчитат! Така не е ясно колко пари са събрани, при минимална глоба 300 лв. за административно нарушение, нито е ясно къде точно са отишли! А БАБХ докладва за малко над 35 000 лв. събрани глоби от ресторанти и заведения – до края на октомври! Това е още един повод за размисъл за държавното управление!
И понеже личният пример говори най-силно, ето и какво говореше през цялата година премиерът Бойко Борисов - сами го оценете!
