България е на едно от последните нива по ваксинация срещу човешки папиломавирус. Три процента от момичетата на 15 години у нас са ваксинирани с HPV ваксина, според данни за 2020 г. Това посочи проф. д-р Иван Костов, изпълнителен директор на СБАЛАГ „Майчин дом“ – София на дискусия „Работи ли програмата за превенция на HPV - свързаните ракови заболявания в България?“.
Смята се, че човешкият папиломен вирус причинява около 5 процента от всички нови случаи на рак в света, отбеляза проф. Костов. Според данните, които представи, около 690 000 случаи на рак, свързан с HPV, се диагностицират при мъже и жени по света всяка година, около 23 милиона са случаите на цервикални преканцерози. Според проф. Костов основни препятствия за покачване на ваксиналното покритие при рутинните имунизации у нас са проблеми при комуникацията, дезинформация, фалшиви новини, липса на политическа единност.
Създаване на национална имунизационна програма за профилактика на рак на маточната шийка за момчета и момичета от 10 до 14 г., включване в задължителния ваксинационен календар на безплатна HPV ваксина и осигуряване на безплатни програми за скрининг и за по-зрялото население у нас, предлагат от Националната мрежа за децата, каза Ванина Кирова от организацията, цитирана от БТА. Това е залегнало в меморандум на НМД, внесен през декември миналата година в Министерството на здравеопазването, чиято задача е създаване на национална стратегия за елиминиране на човешкия папиломен вирус.
Профилактиката на заболяванията, предизвикани от HPV, да станат част от националния раков план на България, искат още от НМД. Важно е да се възстанови националният раков регистър, което е заложено като ангажимент в коалиционното споразумение и трябва да се случи в рамките на шест месеца, отбеляза още Ванина Кирова. Кирова акцентира на важността от превенция и на профилактиката. В по-голямата част от финансирането за детското здравеопазване у нас отива за болнично лечение, а не за профилактика и доболнична помощ, сочи анализ на финансовите инвестиции, които държавата прави за децата в областите здраве, образование и социална подкрепа в периода 2017-2020 г., направен от Института за пазарна икономика, отбеляза Ванина Кирова.
През 2020 г. и 2021 г държавният бюджет предвижда над половината от средствата, отпускани от НЗОК да бъдат отпускани за болнична помощ, лекарствата и медицинските изделия са следващият по големина разход в бюджета на НЗОК и надхвърлят една четвърт от общия бюджет, като за някои години достигат и до 30 процента, посочи Кирова. Проф. д-р Тодор Кантарджиев, съветник на Столичната община по здравните въпроси, изтъкна че е важно да се сведат до разумния минимум заболяванията, причинени от HPV с ваксинация на момичетата и с максимално разясняване за ползите от ваксините, което според него трябва да се прави от общопрактикуващите лекари. По думите на Кантарджиев силата на антиваксърското движение у нас се моделира от НПО, които се борят да не са задължителни ваксините.
Д-р Александър Симидчиев, заместник-председател на парламентарната комисия по здравеопазване, посочи важността от изграждане на работеща технологична платформа в здравеопазването, но това, което по думите му истински липсва в момента, са хора, които да я пълнят с информация. В момента всяка една структура в българското здравеопазване се държи като феодал и не споделя информацията, която има. Всяка болница самостоятелно си съхранява информацията, НЗОК и тя, и това е една от причините, поради които това не се случва, посочи Симидчиев.
