"Тюрлюгювечът не е избистрен". Така бившият здравен министър Илко Семерджиев обясни по БНР защо според него Народното събрание ще върне Националната здравна стратегия до 2030 година. В началото на ноември стратегията беше качена на сайта на парламента. В следващите дни трябва да започне обсъждането в различните комисии. След гласуването й в парламента, тя би следвало да зададе посоката за развитие на здравеопазването в следващите 7 години. Реализирането на тази стратегия се базира на сума от над 101,5 млрд. лв.
Веднъж е връщана
"Основата на тази стратегия, която е внесена в НС, е онази, която беше върната в началото на годината. Не вярвам, че депутатите ще се примирят с подобно формално връщане на текстовете", каза Илко Семерджиев.
Още: Одобриха Национална здравна стратегия 2030
"За първата върната в началото на годината - нямам никакви колебания, че това е един недоносен документ, който въобще не прилича на стратегия. Но очаквах от тази на министър Хинков - малко по-различно да подходи. В тази стратегия отново не виждаме нито една таблица, нито една графика, нито една диаграма, нито една схема. Това е просто един текст, който не дава никаква представа откъде идваме, какво е състоянието в момента и къде искаме да отидем през 2030 г. Прогнозата ми не е добра", коментира той.
Според него за да се проследят процесите, тенденциите, да може да се постави реална "диагноза" и "да вървим към визия за бъдещето, на нас ни трябват сравнителни таблици и диаграми. На нас ни трябват данни от поне 20 години назад, за да видим какво се е променило и какво се нуждаем да променяме".
Немарлива и формална
Документът показва тежка немарливост и формално отношение към такъв стратегически документ, който би трябвало да бъде основа за приемственост между различните правителства, които ще управляват до 2030 г.
Още: По доклад: Здравето ни се подобрява, но още не е като нормалното в Европа
"През 2021 г. капиталовите разходи в бюджета на здравното министерство бяха 74 млн. През 2022 г. паднаха на 55 млн. За тази година са планирани 32 млн. За каква приоритетност говорим в здравеопазването? Имаме почти 3 пъти намаление в капиталовите разходи през МЗ", отбеляза бившият здравен министър.
Предвиждаше се през 2024 г. да бъдат заделени 5,1% от БВП за здравеопазване, а сега виждаме, че е 4,9%, добави още той.
Как може да искаме европейско здравеопазване при такова дефицитно финансиране, попита риторично Илко Семерджиев.
Най-отрицателното нещо в тази стратегия е, че въобще не се разглеждат проблемите и поуките от пандемията Covid-19, изказа мнението си той. Според него това трябва да бъде предмет на задълбочено разглеждане и вземане на мерки.
Още: Правителството одобри: Без договор с НЗОК при системни оплаквания от болница
