Очевидно от данните на НОЩ се вижда затихване на епидемията. Но броят на заразените зависи и от броя на изследваните - колкото повече изследваме, толкова повече положителни намираме. Последните дни процентите на новозаразените с COVID-19 в България е нисък. Какво означава това? Броят на изследваните не е достатъчно, трябва да се изследват значително повече. СЗО казва изследвайте, изследвайте, изследвайте. Само така ще се открият заразените, много нисък е процента в момента. Така коментира развитието на коронавируса в България и борбата с него имунологът акад. Богдан Петрунов пред БНТ.
Думите на Петрунов обаче не кореспондират съвсем със статистиката. По статистиката на НОЩ, за седмицата между 11.05 и 17.05 са открити 256 болни при 8343 PCR теста, но за периода 18.05 - 24.05 са намерени само 216 случая при 8521 PCR теста! За миналата седмица има 86 случая при 7252 теста, но тогава бяха празниците покрай 24 май и има логично обяснение за направените по-малко тестове.
Най-точно може да се проследи развитието на болестта като се наблюдават броя на заразени и броя на починалите на 100 000 или 1 милион души. Но броят на тестовете трябва да е достатъчно голям и постоянен, за да имаме ясна представа за статистиката и развитието на болестта, коментира още академикът.
Според него изграждането на колективен имунитет е трудно и това са го доказали страни, тръгнали по този път на борба с коронавируса като Швеция, Англия и Белгия. Имунитетът срещу COVID-1 не може да се изгради така както си представяхме, каза той и допълни, че това е бъдещ проблем за медицината, особено от гледна точка на ефективност на метода. "До момента между 5 и 10% от хората по света са го изградили, а това е важно за създаването на една бъдеща ваксина".
Механизмите на естествения имунитет трябва да се задействат, това е най-важното, коментира акад. Петрунов. Имаме и два други основни типа – придобит и клетъчен имунитет, обясни той. "Най-важно е да използваме естествения имунитет – стимулирайки го с всякакви познати средства."
"Антителата не са категорична протекция, трябва да разчитаме на клетъчния имунитет т.нар. T-лилмфоцити – клетки на имунологичната памет, която може да бъде реактивира имунитета. Според проучвания в Китай 6 години след преживяна болест тези клетки могат да се реактивират и да задействат имунитет. Освен това те могат да създадат още по-голяма сила на имунния отговор на организма.", подчерта той най-добрият път за намиране на ваксина срещу COVID-19. "Ако създадем ваксина на база Т-лимфоцитите, ще можем поне 5-6 години да поддържаме добър имунитет, но за момента антителата не показва добри прогнози"
БЦЖ ваксината стимулира точно тези паметови клетки и позволява реактивация след време. Оказва се, че тя стимулира естествения имунитет – особено фагоцитозата, която унищожава вируси и бактерии. Сега се правят изследвания в Австралия, Белгия, Холандия, Япония – търсят дали няма и друг ефект тази ваксина, освен, че всички с нея показват по-леко преминаване през COVID-19, обясни той.
Моноклоналните антитела – те са голямо бъдеще. Това е друга възможност за успешна ваксина. Идеята е съществуващите антитела да бъдат заместени от моноклонанлни антитела, и те да неутрализират вируса. Те са много по-мощни от естествените. В момента с кръвната плазма антителата, които се преливат нямат дълъг живот – 4-5 месеца. А моноклоналните тела за имунотерапия имат много по-дълъг живот., обясни имунологът.
Витамин Д и Д3 и неговата липса в организма е колосален проблем в съвременната медицина. Около 400 единици на ден трябва да приема всеки, защото е важно за функционирането на организма. Те са и важни антиоксиданти, подчерта експертът.
