От 2016 година до момента вече два мандата проф. Георги Чернев е началник на отделението по дерматология, венерология и дерматологична хирургия към Медицинския институт на МВР, София. Изкарал е сертифицирани обучения по дерматологична хирургия в Германия и притежава завършена магистратура по здравен мениджмънт.
Actualno.com говори за пореден път с проф. Чернев относно патогенезата на кожния рак и връзката ѝ с контаминацията (замърсяване) с нитрозамини.
Проф. Чернев, последната ви статия за нитрозамините дефинира едно до момента на толкова ясно понятие - фототоксичността и фотокарциногенността на определени медикаменти. Бихте ли разяснил този проблем с малко повече детайли?
Благодаря ви за въпросите и възможността отново да съм отново ваш гост. Последният ни труд за 2024 година по темата за нитрозамините и рака на кожата излезе преди няколко дни. В него участват учени от водещи български университети, както и световно признат американски учен от университета във Вирджиния, Шарлотсвил - проф. Джеймс Патерсън. Макар и базирана на поредния клиничен случай, статията тематизира и фокусира вниманието на читателите върху няколко основни и неразрешими към момента проблема:
- Фототоксичността на лекарствата в световен мащаб и факторите, които я потенцират
- Фотокарциногеннният адитивен ефект на нитрозамините в лекарствата, който е некалкулиран по всяка вероятност към общия кумулативен карциногенен/генотоксичен ефект на тези субстанции
- И не на последно място статията поставя под въпрос адекватността/приложимостта и актуалните тестове на регулаторите в лицето на FDA и ЕМА за дефиниране на карциногенна активност на нитрозамините при хората в контекста ма контаминиарания лекарствен прием
Статията в цялост - ТУК!
Какво е посланието към пациентите и регулаторите, което отправя вашия колектив?
На първо място, че фототоксичността/фотокарциногенността на даден медикамент би могла да бъде дефинирана от наличието на съставки, каквито са нитрозамините. Това тяхно свойство е познато още от далечната 1972 година: ТУК! Но и препотвърдено при редица нови публикации като лекарствено обусловена фото и генотоксичност - това е и основното ни послание в научния труд.
Фактът, че този ефект се проявява спорадично и не след прием на всяка партида от определен медикамент, е индикация (макар и индиректна), че това би могло да бъде определено от разнородната концетрация или липса на съответния карциноген, познат и като нитрозамин. За съжаление регулаторите не задължават производителите на лекарства да обозначават дали продукцията съдържа карциногени или не. А това е объркващо и действа донякъде блокиращо на достоверността на различни анализи.
Още: Нови и нови данни и примери за връзки между лекарства и рак: Говори проф. Георги Чернев
Относно определянето на карциногенната потентност на тези субстанции, екипът ни откри някои интересни неща, а именно, че тестовете на регулаторите в лицето на FDA (Американската агенция по храните и лекарствата) и ЕМА (Европейската агенция по лекарствата) са не чак толкова ефективни. Благодарение на сравнителни анализи на базата на клинико-патологични корелации по време на приема на потенциално/реално замърсена с карциногени лекарствена продукция, установихме, че дори да се спазват границите за приема на карциногени с определена таблетка (а това не е обозначено никъде, но е позволено от регулаторите), туморите възникват, продължават да възникват, рецидивират. Имаме стотици такива аналогични наблюдения.
Международни данни са отново потвърдителни в тази посока, като споменават, че тестът на Еймс (за определяне на карциногенност при бактерии) не винаги съответства на CPCA test (за определяне на карциногенност при гризачи). Тези тестове са статични и резултатите от тях не би следвало да се определят като реципрочни и при хората. Това наше експертно становище е повече от показателно и категорично. Сега се потвърждава полека-лека и на международно ниво.
Контаминацията (замърсяването) на полимедикацията (прием на няколко лекарства едновременно) на пациентите в контекста на коморбидността е водеща за определяне на понятия като фотокарциногенеза, фото-нитрозокарциногенеза и онкофармакогенеза, свързани с рака на кожата.
Тестовете на регулаторите трудно биха могли да охарактеризират динамичното състояние на фото-нитрозокарциногенезата благодарение на статични тестове при бактерии и животни. Елиминационните режими за нитрозамини в лекарствата би следвало да останат водещи. Всяка друга стъпка, която е свързана с позволителни режими на карциногени в лекарствата, които дори не обявяват тяхната наличност и към момента (официално) бетонират върховите честоти на кожния рак, оповестени този път официално в етаблирани и добре разпознаваеми списания в световен мащаб, е неправилна.
Още: Проф. Георги Чернев: Меланоми и след антидиабетни лекарства - изпреварващи български данни
Впечатление напоследък прави и обстоятелството, че въпреки несравнимите успехи по отношение на диагностиката и терапията на рака в световен мащаб, неговата честота расте неимоверно. Това от своя страна би могло да бъде свързано с полимедикацията и поликонтаминацията с карциногени, познати и като нитрозамини. Те са фототоксични субстанции. Тук е и нашият, български принос, разгадал и оповестил тези зависимости. Това е другата гледна точка. Или неспонсорираната и подлежаща на цензура гледна точка - тази на обективната истина. На достоверността и на реалните медицински анализи.
Посланието на тази статията е и към крайните потребители, към здравната им култура, като самите те могат да следят за възможните контаминирани медикаменти самостоятелно на сайта на FDA: ТУК!
Листата за карциногенна наличност в генериците , които са разпространени и на българския пазар, се обновява ежедневно и е един добър първоначален ориентир, предоставен от FDA. Описана е и карциногенната активност на съответния медикамент, така че всеки пациент или клиницист донякъде самостоятелно да има възможността да добие представа за потенциалния риск от рак.
Още: Български прогнози се сбъдват: Стотици милиони, за да няма съд за лекарства с риск от рак
