Интервалното (или периодично) гладуване не е по-добро за отслабване от обичайното ограничаване на калориите, установиха китайски учени. То също така няма ползи в понижаването на кръвното налягане, подобряването на метаболизма и други здравни показатели. Но изследователите не са открили и изразени отрицателни страни на периодичното гладуване - и може би то ще бъде удобно на тези, на които им е твърде трудно да броят калориите.
Интервалното гладуване стана много популярно през последните години. При него се отделят строги периоди от време за хранене, докато през останалото време човек не се храни. В най-разпространената схема яденето е разрешено в продължение на осем часа, а през останалите 16 не се приема храна. Някои привърженици на този подход смятат, че той позволява да се оздрави организмът, като се задействат процесите по самопочистване в клетките, но повечето хора се придържат към въпросния режим просто за да отслабнат.
Макар че при много привърженици на интервалното гладуване теглото действително се снижава, не беше напълно ясно дали този подход действително има преимущества за отслабването и подобряването на здравето в сравнение с обичайното ограничаване на калориите.
Интервално гладуване – що е то?
За да разберат това, китайски учени от Южния медицински университет в Гуанджоу поканили 139 доброволци със затлъстяване, които на случаен принцип били разделени в две групи. Първата приемала храна само във времевия интервал от 8:00 до 16:00 часа, втората ограничила дневния прием на калории до 1500-1800 ккал за мъжете и 1200-1500 ккал за жените. От участниците се изисквало да снимат всяко парче храна, което изяждат, и да водят дневник на храненето – през първите шест месеца ежедневно и три пъти седмично през следващите шест месеца. По време на експеримента участниците били консултирани от здравни специалисти както по телефона, така и лично – два пъти по-често през първото шестмесечие, отколкото през второто. След това изследователите изяснили как са се променили телесното тегло на доброволците, делът на мастната тъкан и метаболитните рискови фактори. Получените резултати са публикувани в статия в New England Journal of Medicine.
Участниците в първата група загубили по време на изследването средно 9,4 кг през първите шест месеца и 8 кг през вторите, във втората – 8,9 кг през първите шест месеца и 6,3 кг през вторите.
Освен тази малка разлика изследователите не открили никаква друга – интервалното гладуване нямало по-добър ефект от обикновеното ограничаване на калориите върху нивата на кръвната глюкоза и липидите, инсулиновата чувствителност и кръвното налягане. Също така нямало забележима разлика в намаляването на индекса на телесната маса и обиколката на талията. Не била открита и съществена разлика и в загубата на мастна маса, включително висцерална мазнина. Дори и броят на оплакванията от слабост, гадене, болки в корема и други симптоми бил еднакъв и в двете групи.
Ползите от постите и гладуването
„Сред пациентите със затлъстяване режимът на интервално гладуване не беше по-ефективен за намаляване на телесната маса, телесните мазнини или метаболитните рискови фактори от ежедневното ограничаване на калориите – пишат авторите. – Тези резултати показват, че ограничаването на калориите обяснява голяма част от ползите, наблюдавани от диетата с ограничаване на времето."
Резултатите обаче също така предполагат, че периодичното гладуване може да се използва като алтернативна опция за контрол на теглото, ако някой намира този метод за по-удобен.
„Почти всяка диета ще работи за някои хора – казва д-р Кристофър Гарднър, директор по изучаването на храненето в Станфордския център за профилактични изследвания. – Но основният извод, който може да се направи от това изследване, е, че интервалното гладуване не е по-полезно за снижаване на тегло и подобряване на здравето, отколкото простото намаляване на ежедневно употребяваните калории.“
Периодичното гладуване може да се използва от тези, на които им е трудно да следят дневния си прием на калории, смята диетологът Луис Арон – някои хора се справят по-лесно с преяждането, ако приемат храна само в определен период от време.
С какво е полезно периодичното гладуване
„Въпреки че този подход не е доказано по-добър, изглежда, не е по-лош от броенето на калории – казва Арон. – Това дава на пациентите повече място за постигане на успех."
Тъй като резултатите могат да се различават в зависимост от пола, ефективността на периодичното гладуване за мъже и жени трябва да се изследва отделно, отбелязват изследователите. Също така в изследването не са взели участие хора с диабет или сърдечносъдови заболявания, така че не е известно как интервалното гладуване може да повлияе на тяхното здраве. Освен това изследователите не са оценявали физическата активност и общия разход на енергия, но това е важно да се направи в бъдеще.
Нарастването на популярността на интервалното гладуване се дължи на изследването на японския микробиолог Йошинори Осуми, за което той получи Нобелова награда през 2016 г.
Осуми открива механизмите на автофагията – процес, при който ненужните, дисфункционални компоненти на клетката се доставят в нейните лизозоми и вакуоли, където се утилизират. Това прочистване се засилва в условия на недостиг на хранителни вещества. Именно това поражда мита, че гладуването може да стимулира вътреклетъчното „събиране на боклука“ и да оздрави организма. Самият Осуми по-късно многократно напомня, че никога не е твърдял, че гладуването в диетичното му разбиране може да насърчи автофагията в клетките на организма - в края на краищата той е експериментирал с хлебна мая, а не е подлагал на глад хора.
Според друга хипотеза гените, за които се предполага, че ускоряват метаболизма, са активни през дневните часове. Въз основа на това може да се предположи, че преяждането през този период е по-малко вредно, отколкото вечер и през нощта. Това изследване обаче, както и редица по-малки предишни, показва, че основна роля в контрола на теглото играе не времето на хранене, а съдържанието на калории.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Апатията дойде, тлъстините останаха. Сериозни причини да кажете НЕ на интервалното гладуване
