Диана Овчарова е кмет на община Ивайловград от десет години, за трети мандат. От януари 2000 до октомври 2011 г. е била секретар на общината. По-рано е работила е в Бюрото по труда като началник отдел „Активни мерки на пазара на труда“. Има специалност “Предучилищна педагогика” от Пловдивския университет и специализация по “Дефектология”.
Г-жо Овчарова, как се прие от вашите съграждани решението за виртуално отбелязване на празника на Ивайловград?
С разбиране се прие. Ивайловград е доста отдалечен от всички възможни болници - над 60 километра отстояние. Това беше водещо при вземането на това решение, защото здравето, сигурността и живота на хората са по-важни и по-скъпи от всякакви празници. Разбира се, всеки в сърцето и душата си отпразнува този ден. Аз обичам да казвам, че Ивайловград не е само сгради, улици и спечелени проекти. Той е пространство, в което всеки влага сърцето си. Усещането за дом дори и в този ден не ни напусна. Разбира се, беше отслужен храмов празник и служба за празника на града. Отправени бяха видео послания. Ученици рисуваха, деца от детската градина правиха картички. Смятам, че го отбелязахме подобаващо. Още повече, че този ден беше толкова снежен и бял, като в приказка. Обичаме да казваме, че Ивайловград е южната приказка. В случая бяхме една невероятна бяла приказка и смятам, че хората в семействата си го отпразнуваха подобаващо.
Получили сте от Министерството на отбраната безвъзмездно правото на собственост върху 30 апартамента в жилищен блок, каква е историята на това прехвърляне?
Много е дълга. Мисля, че още във времето на моя предшественик имаше искания за предоставяне на тези апартаменти, които обслужваха Министерството на отбраната във времето, в което имаше поделение в Ивайловград. След закриването му тези блокове останаха руина. Повече от 20 години те не са обитавани и това ги превръща в грозна гледка на самия център на града. Затова се радваме, че опитите ни в годините успяха да намерят положително решение сега. Идеята е общината да придобие в собственост тези апартаменти, които са повече от 30 на брой, да бъдат обновени и санирани по програмите, които предстои в следващите години да се реализират. Така ще можем да задоволим нуждите на жителите на общината, предоставяйки им ги под наем или след решение на Общинския съвет да ги закупят.
Преди дни обявихте поръчка за изграждане на лесокултурни прегради и минерализовани ивици. Подобни дейности извършват горските стопанства, защо вие го правите?
Спомням си времето, в което общината ни гореше в едни невероятно големи пожари. Тогава липсата на достъп до горските масиви и липсата на просеки затрудниха гасенето им. Повече от осем денонощия едва се справихме с доста тежката ситуация. Точно поради тази причина в мига, в който Държавен фонд "Земеделие" обяви тази процедура, решихме, че можем да се възползваме. Така, в терени, в които имаме общински гори, да изградим прегради и минерализовани ивици, за да можем да опазим природата. Това е богатството, с което общината ни се гордее.
Имате няколко решения на Общинския съвет за поемане на част от разходите за ПСР-тест за ваши съграждани, от какъв казус е възникнала идеята?
Ще започна с това, че в годините назад болницата в Ивайловград беше закрита. Трудно е хората да отидат на 120 километра, за да си направят тестове. Обикновено това са разходи за транспорт. Едновременно с това и самото плащане на ПСР-теста. Поехме да плащаме 70% от разхода преди държавата да даде възможност за безплатно тестване. Така смятахме, че ще намалим броя на хората, които ще боледуват в Ивайловград, защото едно е да поемеш разходите, отивайки на место и знаейки, че това ще бъде поето от общината. Друго е да стоиш вкъщи, защото нямаш финансовата възможност да изминеш километрите и да платиш целия разход. Смятахме, че подаването на ръка на местните хора, които имат тревоги и притеснения и в такава трудна ситуация да бъдем заедно, беше добро решение, подкрепено и от кризисния щаб, и от общинските съветници. Някъде около 28 теста бяха платени на хора преди да започне това да се прави с направления. В това виждам реалната грижа за хората.
Имахте ли много тежки случаи на бедстващи хора в най-кризисните периоди на пълно затваряне?
Не сме имали тежки случаи. Изградихме своите екипи от доброволци, но не се наложи да стигнем до ползването им, тъй като с усилията на общинските служители, работниците от социалните предприятия, които са изградени, съумявахме да реагираме навреме. Доставяли сме храни и медикаменти. Там, където е имало нужда, винаги сме реагирали. Дори и сега, в ситуацията със снегонавяванията, смятам, че със създадената добра организация усилията на всички колеги дадоха резултат.
Миналата година бяха правени археологическите разкопки към антична вила “Армира” и крепостта “Лютица”, излязоха ли находки?
Да. Имаме достатъчно обекти, които могат да бъдат показани - крепостта „Балък дере“, "Лютица", вила "Армира" и "Родостица". И в момента продължаваме с археологическите разкопки, каквито от доста години не бяха правени. И на "Лютица", и на "Балък дере" миналото лято имаше разкопки, както и зад двора на антична вила "Армира". Диана Кабакчиева - археологът на обекта, заедно с нейни колеги археолози, разкопаха едно огромно дворно пространство зад античната вила. Искам да благодаря на всички спомоществователи и дарители, които откликнаха на предложението на община Ивайловград и дариха средства, за да можем да продължим с разкопките. В днешно време това е рядко явление. Смятаме да продължим в следващите години с разкопки в този регион. В Ивайловград където и да копне човек, излизат артефакти. Радвам се, че живеем в изключително интересен и кръстопътен район.
Как предстои да се надгради проектът за антична вила "Армира"?
Доста неща предстоят за нея. Имаме спечелен проект по Оперативна програма "Региони в растеж" на стойност над 8 млн. лева. Надграждането е както в посетителски център, така и върху самата антична вила. Предстои направата на нови покривни конструкции, ново осветление, нови атракциони. Посетителската кула ще бъде обновена. Смятаме, че ще бъде интересно. Предвиждаме паркоместа за туристите, място за обръщане на автобуси с оглед големия туристически поток, но нека първо да ги направим. Смятам, че до началото на 2022 година проектът ще приключи.
Кои са най-мащабните ви проекти, изпълнени миналата година или предстоящи?
Антична вила "Армира" е най-мащабният ни проект. Току-що приключи отчитането на проект за пътища по т. нар. "селска програма". Приключихме също и улици по нея. В момента сме в процедури за избор на строители за изграждане на многофункционална спортна площадка в училищния двор на село Железино. Предстои доставка на обзавеждане и оборудване в рамките на близо един милион лева за училището в Ивайловград, минерализованите ивици и горските пътища, които споменах. Трансграничните проекти също са в ход - между България и Гърция, между България и Турция. Смятаме да превърнем в атракцион местността Пещерата или „Дупката", язовирното селище, където смятаме да реализираме зона за отдих. Това са основните инфраструктурни проекти. Имаме, разбира се, и социални - топла кухня, трапезария. Всичко това е насочено към жителите ни и тяхното добруване.
Как ще коментирате факта, че за последните 10 години от правителството сте получавали само два пъти подкрепа – през 2018-та с малко над 1 млн. лева и през 2020-та с 1 470 000 лева?
Общината съумява с екипа си да реализира проекти, за да разреши парещи проблемни сектори и области и не се налага да търсим финансиране от Министерския съвет. Реално това са двете финансирания, които сме поискали. Едното беше за асфалтиране на улици след направата на водопроводи и канализации, които с усилията на общината и с подкрепата на Министерството на регионалното развитие изградихме. Другото е за изграждане на спортен комплекс в кв. "Лъджа" с волейболно, баскетболно и футболно игрище, за да може хората, които живеят в тази част на града да спортуват.
Тоест, не сте искали повече?
Да, защото сме съумявали да си покрием нуждите чрез финансирания, спечелени по европейски проекти и международни програми.
Обичайно кметове, рядко получавали подкрепа, смятат, че е недостатъчно. Често в подобна ситуация са добре справящи се общини, като кметовете твърдят, че това не е справедливо и че пари се дават на недобре работещи общини. Вие не смятате ли така?
Ние сме взели в ръцете си съдбата на своя град. Да, разбира се, ние разчитаме на държавата, но осъзнаваме доколко средствата в държавния бюджет са крайно недостатъчни. Затова всъщност усилията ни са насочени към възможните финансирания, които се предоставят под формата на грантове от европейските програми, защото с тях решаваме немалко проблеми.
