Смолян си има момче, което го разкрасява и вдъхновява – с неизменна усмивка, невероятно желание, ентусиазъм и стремеж.
Валентин Кехайов вече е 30-годишен, семеен, има си две прекрасни деца. С второто се сдобил едва преди седмица и е невероятно щастлив. Но самият той е роден да носи щастие на другите.
Прави го по интуиция, от сърце. Всячески се стреми да допринесе радост и на общността, в която живее.
Завършил туризъм във Варненския икономически университет преди няколко години. Връща се в родния му град Смолян, но вижда среда, която не му харесва. И решава да остави свой отпечатък върху нея. Затова ние решихме да разкажем за него в рубриката ни "Добро за споделяне".
Валентин Кехайов винаги се стреми да променя средата, в която живее
По природа активен, деен, инициативен, неуморим. Винаги се опитвал да променя средата, в която живее, да даде добър пример на околните.
Разсъждавал, че има избор - или Смолян да го промени, или той да промени Смолян. Решил да е второто. Другата алтернатива не била за него.
От там създава неформална младежка група. След това тя се разраства като движение "Млади изследователи за младежко развитие" (МИМР), което започва да работи по програмата "Еразъм+".
Така младежите получават възможности да пътуват много по чужбина и да обменят опит. Обикаляйки из цяла Европа, той вижда неща, за които си казва: "Това може и в Смолян да стане. Какъв е проблемът!?".
И започва. Въвлича след себе си десетки младежи.
От началото на този месец например са се заели да облагородят единствения подлез в областния град, който се намира до кръстовището със светофари в кв. Райково. През него би следвало да минават жителите на квартала и учениците от художествената и математическата гимназия.
Почистването на подлеза отнема дни упорит труд, но той вече се възнаграждава
Съоръжението от години обаче тъне в забрава. Превърнало се едва ли не в градска тоалетна – мръсно, тъмно, отблъскващо. Хората го заобикалят и с риск за себе си пресичат кръстовището.
Младите изследователи решават да променят това.
Събират се всички и започват да чистят – дни наред, с препарати, с шпатули, лопати, маркучи, парцали, бормашини, метли. Измиват го, почистват паяжини и всякакви мръсотии в подлеза и помещенията към него.
Част от младежите, заели се с трудната задача да облагородят подлеза на Смолян
Канят художника Цветан Узунов от Пловдив, специализиран да прави изкуство в подлезите. Неговото сдружение успява да облагороди изолирани градски пространства, които са били забравени в цяла България.
Сега младежите са амбицирани да го превърнат в своеобразна открита градска галерия. Рисуват осем прекрасни пана.
Една от рисунките
„Вече не е тъмно и неприятно. Има две пространства в подлеза, които искаме да превърнем в неформални младежки кътове, в които младите хора да се събират, да правят изложби. Благодарение на това пространство учениците от художествената гимназия ще имат достъп до изкуство. Смятаме да го направим като градска галерия. Време е да покажем, че град Смолян може да си пази тези пространства“, казва младежът.
Смолянчани се спират да гледат как твори художникът Цветан Узунов
А жителите на град Смолян им поднасят вече своя респект към направеното от тях. С малко, но достатъчно ценно – като не го рушат.
По-ранната им инициатива бе да разкрасят множество подпорни стени, които бяха „оплескани“ с всевъзможни графити – един върху друг, грозни, неприветливи.
Те почистиха стените, шпакловаха ги и ги изрисуваха така, че хората да се спират край тях и да им се възхищават. Даже да се снимат за спомен. Всъщност, вече същото се случва и в Райковския подлез – преминаващи туристи си правят селфита пред картините.
В далечината се виждат част от подпорните стени, които младежите изрисуваха
Валентин казва, че откак са се погрижили за подпорните стени над каскадите в Смолян, по тях няма вандалски прояви.
„Не е пипано. Не обвинявам младите хора, защото нямат поле за изява и вандалстват. Това е сигнал, че проблемът е и в институциите, че не се дава място на младите хора да се изявяват. Може би по този начин те показват, че средата не е много благоприятна за младежки дейности. Сега се спря този момент. На два пъти успяхме да говорим с ъндърграунд среди. Дадохме им материали и те успяха да си направят собствени графити на различни места в Смолян“, припомня инициативният младеж.
Творбите станаха привлекателни за фон на снимки не само за туристи, посещаващи Смолян, но и за младоженци
През лятото с приятелите от сдружението разисквали над дилемата какво да направят, че хората да спрат да хвърлят безогледно боклуци.
Сътворяват забавни табели с текстове като: „Каквото повикало – такова се обадило“, но рисунката показва как човек, разхождащ куче, хвърля боклук зад себе си. Кучето прави същото. Друга пък е с надпис „Капка по капка... вир става“, но е изобразена жена, която хвърля отпадък и се е събрала купчина.
За младежите от сдружението няма нерешими предизвикателства
Трета казва: „Не всички семена покълват“ на фона на тревички между които един фас, забит в земята. Четвърта – „Бащина поука, синова сполука“ – с баща, който води детето си, и хвърля боклука в кош.
И до днес нито една не е свалена. Той очаквал да бъдат хвърлени, премахнати, но си стоят. Доволен е да види, че смолянчани успяват да пазят това, което се опитват да оставят младите за града.
„Наистина е радостно, че показват грижовност и солидарност към труда и амбицията ни. Дава ни надежда, че това, което правим, има смисъл“, допълва родопчанинът.
Изтъква, че не винаги са им трябвали пари, дори и разрешение, само заряд.
„Това ни беше двигателят да започнем. После нещата се нареждат, когато има желание. Имам две деца. Миналата седмица ми се роди прекрасна дъщеря и съм още по-щастлив. Това ми дава още по-голям хъс да работя. Искам моите деца да бъдат горди, че живеят в такъв красив град. Този район си заслужава. Виждам подкрепа от всички и съм щастлив, че досега е нямало някой, който се опитва да ни спре. Напротив, помагат ни, искат нещата да се случват“, споделя Валентин.
Той се опитва да запали искрата в много хора от Смолян, включително в общината.
Зам.-кметът на Смолян Марин Захариев се включва активно в инициативи на сдружението
„Виждам, че им се работи, но не са си вярвали. Последните години наистина се подобряват нещата във всеки един аспект, което е похвално“, обобщава той.
Репортаж на Анита Чолакова
