34-годишната родопчанка Ася Кьорова, която от 30 години е парализирана, взе диплома за средно образование. Директорът на училището в Баните Пенчо Токучев връчи официално дипломата й на тържество, специално за нея.
„Г-н Токучев връчи дипломата на лъчезарната и жадна за знания Ася! Пожелаваме ти да си все така борбена, упорита и преследваща мечтите си!, написаха от СУ „Христо Ботев“.
Тя е прикована на легло от 4-годишна възраст, но преко сили се изправи, за да получи жадувания от нея документ, даващ й възможност да си намери работа, за да е полезна на себе си и на обществото.
Момичето не бе излизало навън до 26-годишната си възраст, когато трима журналисти от Смолян разбраха за тежката му съдба.
На 4 годинки по време на партиен митинг то паднало от стена около метър и половина височина. Намерили го в безсъзнание, с книжни синьо и червено знаменце в ръка. Закарали го в болница в кома. Опериращите го лекари установили голяма линеарна фрактура около корема ѝ. Имала и тежка компресия на мозъка, контузия на мозъчния ствол и черепни наранявания. По-късно ТЕЛК се произнася за пожизнена инвалидност 95,25% и необходимост от чужда помощ. Оттогава е на легло. За Ася се грижи майка й Дафина, която обслужва и баща й – също инвалид. До 4-ти клас тя носи дъщеря си на гръб до училище. После учители идвали у тях да й преподават, но до време.
За мечтата на Ася да има електрическа количка се разбра заради измама на стоматоложка. Д-р Венета Начкова лекувала зъбите на пациенти от Стърница, Загражден, Дебеляново и Давидково. Вземала им парите авансово и после се скрила, без да си довърши работата. Сред измамените била и тя.
Зъболекарката пилила зъбите на младата жена. Извадила й 5 зъба. Взела от нея 300 лева на няколко пъти и я зарязала. Въпреки че лявата ръка не й служи, към онзи момент има рингова количка, която може да се кара само с две здрави ръце. В нейния случай това е невъзможно, а е имала право на електрическа количка. Просто никой не й я осигурил.
Журналистите събраха необходимата документация - становище на ЛКК за уврежданията ѝ, експертиза и от психиатър - че е психически годна да управлява електрическа количка и ги подадоха в Социалната служба.
Държавата отпусна 3019 лева за момичето, което през зимата гледа света през мъничко прозорче на стаята си, а лятото майка ѝ изнася до двора.
Изборът на електрически колички в страната не е малък. Журналистите избраха скутер - моторче за инвалиди от Германия. Проведоха консултации с д-р Ангел Попов – ортопед и травматолог от болница „Люлин“, който обясни, че скутер не е подходящ за пациент с толкова тежко увреждане на горния крайник, защото и електрическото возило може да се управлява с две здрави ръце. По негова препоръка бе осигурена възможно най-подходящата за нея акумулаторна количка.
После със съдействието на местния и общинския кмет изключително стръмната пътечка до нейната къща се превърна в асфалтиран път, достатъчно широк за количката. На 26 години тя за пръв път излезе от дома и двора си.
„На стари години почнах да уча, защото нали има закон за хора с увреждания, на които се дава шанс да започнат работа. Звъннах на г-жа Елка Ашикова в Баните и тя ми каза, че трябва да имам средно образование. Затова започнах да уча, за да си намеря работа, да съм сред хора“, споделя Ася.
/Ася с Елка Ашикова/
Попитана дали има надежда, отговаря, че тяхното село върви на провал, защото са останали много малко хора, но надеждата все пак умира последна.
Записала се да учи преди две години в средното училище в Баните. Пътувала е до там многократно, за да си вземе изпитите. Учила си е сама от учебници, които й дал директорът Пенчо Токучев, и от интернет.
„Нищо не ми е трудно, всичко ми е интересно. Българския и литературата най-много ги обичам заради разказите в тях. Надали ще си намеря работа, но ще търся, ще положа усилия. Сега трябва да се запиша и в Бюрото по труда като безработна, за да могат да ме наемат по програма. За три години мога да завърша, бих могла и за по-кратко време, но не зависи само от мен“, казва упоритата млада жена.
В почивката докато учи, плете терлици – красиви, с шарки. Помага си с краката и едната ръка. Ходи със състава на Давидково да пее на съборите за инвалиди в Смолян. В Перник я завела кметицата на Давидково Севда Чолакова да плете на сцена.
(Ася с кметицата на Давидково Севда Чолакова)
Не спира да хвали количката, благодарение на която видя свят, различен от дотогавашния й. А сега вече е съвсем по-близо до мечтата си да работи, ако някой й подаде ръка…
