Перник пази най-богатата нефритена колекция и най-дългата мънистена огърлица от времето на неолита в Европа

Перник притежава най-богатата нефритена колекция и най-дългата мънистена огърлица от времето на неолита в Европа.

Още: За политиката и за душата: Най-доброто от "Студио Actualno" за 2024 г. (ВИДЕА)

Още: Кризата с тока продължава: 30-метрови дървета са повлекли електропроводи в Стара планина

Това съобщи на БТА археологът от Регионалния исторически музей Анета Бакъмска. Находките са открити при разкопки на неолитно селище, датирано от началото на VI-то хилядолетие пр.Хр. край радомирското село Гълъбник.

Мънистеният гердан е дълъг почти 17 м. Той е направен от средиземноморски миди и минерални мъниста. Изглеждал е изключително шикозно и е бил много ценен накит в праисторията, уверява Бакъмска. Част от мънистата били оформени като буренца, други като копчета. В наниза преливали розово и бежово, бил удивително блестящ. До нас обаче украшението не достигнало в първоначалния си вид, защото горяло при пожар. Предполага се, че от огъня е била засегната много силно цялата праисторическа къща, в която е намерен накитът.

Край Гълъбник е открита и най-голямата нефритена находка от времето на неолита на Балканите - жезъл с 36 см дължина.

Още: Близо 3 милиона лева достигнаха даренията след благотворителния концерт за „Българската Коледа"

Още: Без ток: Боровец и други населени места в страната ще са без електричество заради обилния снеговалеж

Праисторическата сбирка съдържа стотици хиляди фрагменти. Част от намерените експонати са култови масички, антропоморфни фигури, каменни брадви. Според Бакъмска още много предмети свидетелстват за специфична култура, която е съществувала в продължение на 300 години само по долината на Горна Струма.

Най-ярко доказателство за уникалността й са керамичните съдове с биконична форма и високи крачета.

Неолитните съдове от поречието на Горна Струма днес стоят много модерно, твърди още археоложката. Според нея праисторията има модерно излъчване и съвременният човек, който търси уникати, тук лесно може да ги намери. Всеки, чийто вкус е формиран от изкуството на Пикасо ще се почувства много уютно в изложба с експонати от радомирското село, смята Бакъмска.

Археолозите открили и средновековен некропол в най-високата част на неолитното селище, която през Х-ХIв. е била използвана за гробище. Намерени са 29 скелета, погребани с обичайната за епохата християнска практика. Основна част от женските скелети са монголоидни и затова археолозите ги свързват с печенегите, които по това време обитавали този край.

Още: Кой има имен ден днес, 26 декември 2024 г. Честито!

Още: Най-важните новини за деня: 25 декември 2024 г.

Праисторическото селище край Гълъбник е знаково в световната археология, коментира доц. д-р Иля Прокопов, председател на Българската музейна камара. Културната група в радомирското село е обект на изследване на учени от цял свят. Част от находките край Гълъбник са включени в националната селекция "Златото на тракийските конници", показана с голям успех в Канада, Белгия, Испания и Швейцария.

Праисторическото селище е било открито през 70-те години на миналия век при изпълнението на мащабна програма за отводняване на Радомирското поле.

Обектът е разположен на брега на река Блато, която е ляв приток на Струма. При изправяне на коритото на р. Блато работниците от "Водно стопанство" попаднали в средата на селището. Те донесли откритите артефакти в музея в Перник и през 1979 г. археолозите започнали проучвателни дейности. До 1993 г. те установили десет селища, разположени едно над друго. Това са първите земеделци, разказа Бакъмска.

Богатството на серията в Гълъбник се допълва от още находки в региона - под бившата хокейна площадка в Перник и селата Прибой и Негованци.

******************

София и Югозападен регион кандидатстват за европейска столица на културата през 2019 г.