Непоказвани досега наши съкровища ще бъдат представени за първи път пред публика от днес в Националния исторически музей. Сред предметите в изложбата „Българска автокефална архиепископия в Охрид 1018-1767" са уникална златна корона от XVIII век с инкрустирани скъпоценни камъни, епископска плащаница от 1298 г., множество богато украсени дарохранителници и мощехранителници от сребро и злато.
Ценните артефакти са били съхранявани близо век в секретен фонд на НИМ. Те попаднали у нас през Първата световна война.
През 1916 г. директорът на тогавашния Народен музей проф. Богдан Филов моли да бъде създаден специален разузнавателен отряд от историци, който да събере всички движими културни ценности по фронтовата линия в Македония. Задачата била изпълнена блестящо, но България се оказала от губещата страна във войната и трябвало да предаде находките на Сърбо-хърватско-словенското кралство. Това било вписано и в клауза № 126 на Ньойския договор, но страната ни не го спазила.
Предметите били укрити в специалния фонд до 1992 г., когато са разсекретени с решение на Министерството на културата. Недокосвани с години, те се нуждаели от реставрация и консервация, приключили наскоро, разказа проф. Божидар Димитров. Малка част от тях вече са представяни в други изложби, но за първи път се показват заедно и в пълния си блясък, изтъква още той.
Експозицията се открива днес от служебния премиер Георги Близнашки като част от инициативите, с които страната ни отбелязва 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил. Сред акцентите е златна корона от XVIII век, която е инкрустирана със скъпоценни камъни. Съвременни специалисти я оценяват на над 40 млн. лева заради украсата с 329 камъка - част от тях са рубини. Короната е била подарена на охридските свещеници от Венеция.
Сбирката включва и над 100 предмета от 7-вековната история на архиепископията - църковна утвар, ценни кръстове, олтари, обясни Божидар Димитров. Сред останалите акценти той отбеляза и епископска плащаница от 1298 г., която пък била специален дар за охридския епископ Григорий от византийски военачалник. Върху плата, който за първи път излиза от фонда на музея е написано „На българския пастир, за да си спомня в молитвите си за императора", разкриват специалисти, работили по сложната й реставрация. Тя отнела 6 години работа на екип, включващ руски, швейцарски и родни експерти, пише в."Преса".
В изложбата интерес привличат и множеството богато украсени дарохранителници и мощехранителници от злато и сребро. Внимание заслужава и красив обков на евангелие от XIV в., изработено от ковано сребро с черен и червен емайл. То било намерено в охридската църква „Св. Климент", а като негов автор е посочен майстор Никола.
