Точно преди три години, на 30 септември 2017, Милена Матева се завърна в България, за да открие първата си самостоятелна изложба. След двадесетгодишно отсъствие от артистичния ни живот всички я откривахме наново. Непозната за младото поколение и изненадваща за тези, които добре помнеха и обичаха нейните картини. Изложбата тогава беше събитие.
Тази есен Милена отново е тук чрез своето изкуство. Само че този път носталгичната нотка е още по-силна поради невъзможността за физическо присъствие на художника. И поради естеството на времето, в което са работени трите представени в изложбата серии- времето на Изолацията от 2020, разбира се.
„Всъщност аз първо рисувам картината и след това мисля защо съм я направила точно по този начин... Или по-скоро, когато рисувам, мисля на един език и след това я превеждам на друг. Много ми се иска крайният резултат да няма нужда от обяснения, още повече, когато става дума за изкуство.
Тази изложба включва последните ми работи, правени в периода на Изолацията. Оказа се неизбежно темите да са свързани с новата реалност.
Серията „Всеки ден е неделя“ е предизвикана от личния ми опит. Карантината в Испания беше много строга и всеки беше сам със себе си повече от нормалното. Изведнъж животът спря. Благодарение на технологиите, все пак бяхме в контакт с близките ни хора. В тези включвания ми се стори интересно, че почти винаги бяхме в легнало положение. Така че в тези картини полегналите жени са моите приятелки, аз самата, а и всички, които са имали тези моменти на почивка, меланхолия или просто усамотение.
Серията „Фасади“ донякъде също е повлияна от изтеклия период. По принцип фасадите на сградите винаги са ми били интересни. В последните месеци всеки беше свързан с дома си повече от друг път. Улиците бяха празни, но сградите станаха по-живи. Нощно време светеха повече, виждаха се хора по прозорците и терасите, което обикновено не се случва често. Тези картини могат да се свързват в различни композиции, хоризонтални или вертикални, така че всеки зрител може да участва в създаването на крайния резултат.
Каквото и да се случва, каквито и промени да стават, любимата ми тема през последните години не е забравена. В серията „Пейзажи“ сега природата е с още по-засилено усещане за отдалеченост. Може би по-точно заглавие на серията би могло да бъде „Далечни пейзажи“; в урбанистичния начин на живот природата е все по-далечна и все по-желана.“, споделя Милена Матева.
В новата си изложба, наречена на името на един от циклите в нея - „Всеки ден е неделя“, Милена показва около 20 произведения (акрил върху платно или дърво), разделени в три цикъла. Общото в тях е не само отрязъкът от време, в който са рисувани. Темата за особената чувствителност на градския човек, отдалечен от корените си, е засегната от различни ъгли. От дръзкото наблюдение на личността (Всеки ден е неделя), погледът преминава през средата на обитаване (Фасади) , за да достигне тотално физическо и духовно освобождаване (Пейзажи). Вкусът на възможната свобода, независимо къде и как, е осезаем.
Милена Матева е роденапрез1962 в Габрово. Завършва Училището за приложни изкуства в Трявна, а после и специалностживописвъвВеликотърновскияуниверситет “Св. св. Кирил и Методий“.
Избрани самостоятелни и групови участия в изложби:
2018 - Ферия FLECHA 2018 (Maдрид,Испания)
2017 - Самостоятелна изложба Галерия АСТРИ (София, България)
2016 - Колективна изложба Галерия Feedingart (Мадрид , Испания)
2016 - изложба Културен център Julio Cortazar (Maдрид, Испания)
2015 - Колективна изложба Културен център Gloria Fuertes (Мадрид,Испания)
2010 - Колективна изложба Галерия Aspekt (Пловдив, България)
2003 - Самостоятелна изложба Галерия Мaes (Мадрид, Испания)
2002 - Колективни изложби Галерия American Prints (Maдрид,Малага,Барселона)
Самостоятелни изложби в България в периода 1981/1998: Галерия Макта ( София), Приз (София), Буларт (Варна ), Аруид (Русе), Галерия Етнографски музей Боженци, участия в национални изложби и пленери.
Повече от 20 години живее и работи в Испания.
