В препълнената зала на художествена галерия „Христо Цокев“ кандидатът за кмет на община Габрово Николай Косев от коалиция „БСП за България“ откри срещата с габровци. По негова покана и в негова подкрепа проф. Иво Христов и Тома Томов бяха сред участниците.
Срещата откри Николай Косев – кандидат за кмет на община Габрово, който се обърна към присъстващите с думите
”Темата на днешната дискусия е изключително важна и навременна! Местната власт е най-близо до проблемите на хората и те очакват от нея компетентност, съпричастност и бързина при решаването на наболелите въпроси, честно и открито управление. Но живеем в свят на нарастващ риск и несигурност и не можем да останем безучастни на случващото се. В последните години България се е превърнала в информационен резерват, в който се въртят всевъзможни конспиративни теории, днес ще имаме възможност да чуем анализа на случващото се в света от двама безспорни авторитети и познавачи на световните процеси.“
Представяме ви някои фрагменти от разговора за поредицата от кризи и международни събития, довели до конфликта между Израел и Палестина.
Проф. Иво Христов за филма на Тома Томов „Разказвачът и тъмнината“:
В дълбините на историята се крият лицата на пророци, лицата на месии, образите на хора, посредници между тоя и оня свят, на нашественици, на завоеватели, на Салах ад-Дин или, да речем, на Мойсей, на Соломон, на Мохамед. На тая пустинна, камениста земя, която видяхте, която съдържа и задава смислите на света вече 2000 години. Тук не става дума, както казва и самият писател, за прокарване на реална или мислена линия в пустинята, която след това да бъде фиксирана с ограда. Тук не става въпрос за това кой кладенец къде ще бъде или кой град на кого принадлежи. Тук става въпрос за това, могат ли хората да надскочат историята, да надскочат обидите, да надскочат кръвта, да надскочат жертвите и да се опитат да живеят по начин, в който тази история да не ги дърпа назад, а тази история да даде възможност да живеят заедно и да задават смисли за бъдещето. Това е отворен въпрос, той не е решен и досега. Това е опит и ракурс да се погледне към тази история не през дежурните, прощавайте, банални клишета на коментатори, на анализатори, на експерти. Това място поставя огромни изисквания, не само към тези, които го коментират или наблюдават, не говоря за жестокостта и за кръвта, то изисква особено усещане за история, което ние все повече губим, историзъм, който налага определен начин на живеене тук и сега и респективно, залагане на смисли за бъдещето.
Тома Томов в отговор на въпроса за българските евреи в Израел и тази война:
Идеите на Амос Оз вече не са модерни в Израел. На власт са тези, които са против разбирането за мирно съществуване между евреи и араби, те искат Израел да заеме целия Западен бряг, искат да няма Палестинска държава. Толкова дълбоко е разделено еврейското общество, че те не си говорят един с друг в семейството, ако са от различни партии. Има един голям човек, Виктор Шемтов, български евреин, той ми каза преди години: „Толкова е разделен Израел, че ние ще си убием министър председателя“. И това ми го каза една година, преди да убият Ицхак Рабин. Той беше член на неговия кабинет. Виждате как завършва и този филм - български евреи пеят на български и плачат. Българските евреи имат огромен принос за създаването на тази, според мен, велика държава. В момента те (Израел) са на прага да направят съдбоносна грешка. Целият свят е настръхнал, че може да има бунтове на мюсюлмани в Европа, защото има милиони мюсюлмани в Европа. Омразата там е на генетично равнище, омразата там е непоносима. Ние сме на прага на световна война. И следим доколко са мъдри тези хора, които управляват този свят, в Съединените щати, в Иран, в Китай, доколко те ще могат да контролират този процес, защото вулканът изригва.
На въпрос за ционизма:
Филмът е направен за човек, който уважава страхотно ционизма, той е виден ционист. Аз съм правил филми за Шимон Перес, Ицхак Рабин, Виктор Шемтов. Уважавам тази философия, мисля, че е велика философия. Преди дни арабите избиха точно ционисти, които вярваха в мирното съвместно съществуване. И тогава Файненшъл Таймс написа: „Край на илюзията, че евреи и араби могат да живеят заедно“.
В Лондон еврейският и арабският квартал са един до друг, така е и в Париж, в Барселона. Как там могат да живеят заедно?
Тома Томов: Вие къде сте живели? В Лондон? Кой е кмет на Лондон? Пакистанец? Кой е министър председател на Англия? Кой е министър председател на Шотландия? А що се отнася до това дали евреите и арабите могат да живеят заедно, аз наистина вярвам, че могат. Както мисли и Амос Оз.
Проф. Иво Христов: Вижте, много бързо се променят нещата в световната политика. Моето лично усещане до 2019 – 2020 година беше, че всичко е застинало, всичко се движеше бавно, бавно, но от друга страна се усещаше нагнетяване на едно напрежение, което беше невидимо, във всички фибри на света - и културни, и цивилизационни, и военни. Това беше като някакво натягане на пружина, която се притискаше и притискаше и изведнъж тя се освободи. Датата, в която тя се освободи, беше през февруари миналата година, когато започна войната в Украйна. Не е нужно да си голям пророк, библейски пророк, за да разбереш, че това ще се случи. В момента пружината върви в обратната посока и тя ускорява своята скорост. Не само че се ускорява, тя се мултиплицира в световен мащаб. Аз, за разлика от моя приятел Тома Томов, няма да използвам „ще“ за война. Ние вече сме във война. За добро или за лошо, нашето, вашето, следващите поколения ще присъстват на драматичния финал на един исторически процес, който е почнал много отдавна, преди 500 години, както един френски историк казва: „Това беше епохата, в която Европа поглъщаше света“. Към 1400 година Европа е била едно нищо незначещо място, някакъв полуостров на великия континент Азия. Големите, великите цивилизации са в Китай, Индия, Близкия изток, Северна Африка, Япония. И в тази малка, мизерна, нещастна Европа – оттам започва да се разтяга една пружина, учили сме го в училище като великите географски открития, тоест Европа започва да поглъща света. Това е една неумолима машина, която ускорява непрекъснато своите обороти, за да стигне в края на 19 век до всички точки на света, целият свят е обект на експлоатация – човешка, физическа, всякаква. Европа налага не просто своята военна доминация, тя налага своите картини на света. Нещо повече – това е битка за картините на света, за интерпретации на картините на света, налагани и доскоро наложени от този сравнително доминиращ, могъщ европейски център. И обратното, именно в този момент, в който сега живеем, този процес приключва. Имах приятел в Израел, когато му бях на гости му, казах: „Каква държава сте създали от нищо“, а той ми отговори: „Не ми завиждай, това е военен лагер, от който е направена държава. Всяка сутрин, когато си изпращам внуците на училище, не знам дали ще се върнат“. Израел и арабският конфликт е умален модел на това, което се случва и с нашата цивилизация, с обществата, към които ние принадлежим. Онези, другите цивилизации, отново се връщат към доминитета върху света. Само преди 200 години Китай е произвеждал толкова, колкото цяла Европа, само преди 60 години Китай не можеше да изхранва собственото си население. И сега този свят предявява сметката на Европа и нейното презокеанско продължение. Предявява сметката във всяко едно отношение – като се започне от чисто икономически, военни, политически плащания на цената и се свърши с последното нещо, което е много важно – с налагането на техните смисли, на техните религии, на техните картини на света, а не нашите. И ние пребиваваме точно в тази драматична точка.
Проф. Иво Христов на въпроса „А ако просто ги оставим да се избият. Да не се намесваме?“
Вие как си го представяте? Войник ходил ли сте? Ако сте ходил войник, чухте какво каза Амос Оз. Аз съм бил в армията, като танкист. И знам за какво става дума. Тук не става въпрос за конфликт между осем, вече са девет милиона евреи и седем милиона палестинци. От едната страна са милиард и триста милиона мюсюлмани. От тях има вече три ядрени държави, към тях можем да прибавим и Турция, която към средата на века ще наброява 120 – 130 милиона. Това не е ислямският свят от 19-ти век. Това дори не е ислямският свят от 20-ти век, който, с изключение на Турция, е колониален обект на европейските държави. Това е коренно различен свят, в който има държави, които са сред най-силно развитите десет икономически сили в света – Малайзия и Индонезия. Човешкото съзнание има способността да изостава от реалността – тя се движи със скоростта на бягащ кон, ние още си мислим, че конят е тука, а той вече е там. Ние все още възприемаме света в старите фотографии на този свят. Когато говорим за света на исляма, той не може да бъде отделен със зелена линия, както в Западния бряг. Защото тези мюсюлмани са тук, сред нас, те са в Европа. В една Франция, по неофициални данни, 40% от населението са преки или косвени наследници на емигранти, а Испания с огромната си мароканска общност, а Белгия?
Проф. Иво Христов за Европа и възможността сега краят да беше по-различен, ако европейците се бяха държали по друг начин по пътя на техните завоевания:
А как мислите, светът на исляма как се е държал? Петстотин години присъстваха тук, нали? Въпросът не е кой как се е държал. В областта на геополитиката действат хладни закони, които нямат никакво отношение към нашите емоции. Много често мен ме обвиняват в това, казват „ти не влагаш никаква емпатия в твоя анализ“. Извинявайте, във физиката няма никаква емпатия. Същото е и в геополитиката. Там действат безлики закони, които нямат никакво отношение към щастието или нещастието на тези хора, които гледахме преди малко. Така че, когато говорим за този конфликт, който е драматичен, който е човешки, зад него се крият други сили, които имат съвършено други желания. Давам пример – Близкият и Средният Изток е много важен, защото е крипто бойно поле между Съединените Щати и Китай.
Проф. Иво Хистов за влиянието на Турция на Балканите при евентуална загуба на Израел:
Аз обичам ветроходство, като тръгнеш нощно време от Царево за Истанбул, излизаш в открито море – няма никакви светлини, но на юг като погледнете, има едно огромно зарево. Плавате още пет-шест часа и тогава пред вас изниква Истанбул – 25 милиона в момента. Как мислите, в историческа перспектива - един град от 25 милиона просто ще стои до една територия, която има всички предимства, географски и климатични, и която се изпразва от хора?
Тома Томов за чувството на богоизбраност на евреите:
Те действително са богоизбран народ. Техните постижения са колосални. Погледнете какъв е приносът им към световната цивилизация – те реално ръководят световните медии, световната финансова система. Те имат над 2000 стартъпа годишно.
