От рушащата се къща с пробит покрив, която е близо до новата магистрала към новия стадион за световното в Натал, Мария Иванилде Оливейра чува всичко. Мелодиите на националния химн на всеки отбор се носят във влажния въздух и влизат в дневната й стая, където черният й диван е изтърбушен, а металната секция за книги е вързана с тел, за да не се разпадне. От рева на 40-те хиляди зрители на стадиона, тя разбира кога има гол. Без работа и с малко пари, 62-годишната Оливейра не може да си позволи пари за билет, за да гледа някой от 4-те мача, които се играха на струващия $450 млн. "Арена дас Дунас". Това е един от 12-те стадиона за световното в Бразилия. За да преживява, Оливейра обикновено продава сладолед пред къщата си, най-вече на хората, които отиват към плажа. Заради строителството на новата магистрала, тя е останала без доставките на лед преди 4 месеца.
ФИФА публикува 420 стр. упътване за новия стадион, а в него пише, че арената "ще донесе много печалби на местните хора". Там пише, че около новите стадиони ще има зали, магазини и други места, на които местните ще ходят или ще работят. ФИФА не задължава страните домакини да строят нови стадиони, но за всеки случай казва какви са изискванията за стадионите и за останалите неща около тях - тръбите за дренаж, телефони със записващо устройство поне на дузина места наоколо.
Оливейра обаче е доказателство, че нов стадион невинаги води към подобряване на живота на хората. От тавана в къщата й висят голи кабели, където преди са били крушките. По стените има такива цепнатини, че можеш да бръкнеш с ръка в тях. А Оливейра слуша шума от стадиона на свещи.
- Нямам ток от година и половина, защото е прекалено скъп - казва тя, а по пода има кофи, които събират течащата от тавана вода. Около тях се трупат комари.
- За всичко това не е виновно световното, а политиците ни. Но мога да кажа, че парите, дадени за мондиала, можеха да бъдат похарчени за доста по-добри неща - казва тя.
И е права. 7 града трябваше да строят нови стадиони, а другите 5 поправиха старите. За това бяха похарчени милиарди, които можеха да подобрят живота на хора като Оливейра, която е с високо кръвно и не може да си купи лекарства. Част от тези пари можеха да помогнат на 20-годишния й син Луис Андре Лузейро, който не може да си намери работа, след като е завършил гимназия.
От години в Бразилия има протести, които казват на властите, че домакинство на световно първенство по футбол е възможно най-лошата идея. А за капак Рио де Жанейро приема и олимпиадата през 2016 г.
Дори от ФИФА да са чули за тези протести, остава неясно дали въобще им пука. Подобно на шефовете на МОК те избират домакините все едно са с вързани очи.
Когато Бразилия предложи на ФИФА да направи световно по футбол, националния спорт, звучеше като страхотна идея. Кое е по-добро място за мондиал от Бразилия, където футболът е свещен? Играе се дори с кокосови орехи по плажовете. Хлапетата във фавелите пишат номерата на любимите си играчи на голите си гърбове, защото нямат пари за фланелки. Фенове ще дойдат, телевизионните кадри ще са спиращи дъха.
Нито ФИФА, нито Бразилия се поучиха от миналото. Толкова много градове съжаляват, че са били домакини на голям спортен форум. Атина затъна в дългове след олимпиадата през 2004-а. Повечето съоръжения, включително отделната арена само за таекуондо, се използват рядко. Идеята за олимпиада в родното място на игрите беше прекрасна, но не практична.
- За какво ще използваме този стадион след световното? - пита Мариля Суели Ферейра, която работи в канцеларски магазин срещу стадиона в Натал. - Световното е направено за туристи, не за местните. А скоро туристите ще изчезнат.
Феновете вече започнаха да напускат Натал след последния мач тук във вторник. Стадионът няма да приема редовно десетки хиляди, защото в града живеят по-малко от милион души, няма голям отбор, а местните тимове играят в долните дивизии и събират по няколко хиляди души само за дербитата. Без гарантиран наемател, стадионът има мрачно бъдеще. Същата е съдбата на стадионите в Манаус - насред джунглата, Куяба, близо до Боливия, и столицата Бразилия. Нито един от тези градове няма отбор, който да пълни техните стадиони. А само тези 4 стадиона струват близо $2 млрд., най-вече обществени пари. Освен това общо 9 работници загинаха по време на строежите им. Историята ни показва, че тези стадиони имат страшно бъдеще.
Миналата есен платих 4 долара за обиколка на стадиона в Кейп Таун, построен за мондиала в ЮАР през 2010 г. Там е тихо като в пещера. Може би 100 души седмично плащат, за да разгледат за какво са прахосани толкова пари. Стадионът се отдава под наем за сватби и други събития като модни ревюта например. Местата, където са били партитата по време на световното, сега са прашни и тихи. Съблекалните, които са произведение на изкуството, си стоят празни. Хиляди малки лампички светят над ВИП входа. Но всички 55 000 места стоят празни в по-голямата част от времето, с изключение на някои мачове на местния тим и концерти като този на Джъстин Бийбър наскоро. Теренът е чист и зелен.
В началото от ЮАР искаха да построят стадион в бедната част на Кейптаун, но от ФИФА се притесниха, че телевизиите ще покажат бедността на хората и настояха стадионът да е на брега. Местните власти очакваха стадионът да бъде нает от ръгби отбор, но той се отказа заради високия наем. В Бразилия ще стане същото.
Ето какво ще научат тези градове: скъпо е да строиш огромен стадион и е почти невъзможно той да се издържа, ако няма голям отбор в този град. Проблеми има дори голям град като Кейптаун. И виновни за всичко това са от ФИФА. Като световен посланик на футбола, ФИФА трябва да спира градовете да строят нови стадиони и да ги окуражава да правят временни такива или да разчитат на тези, които вече имат. МОК трябва да прави същото.
Но страните домакини никога не се учат. Управляващите също. Може би на тези 420 страници, в които описват стадионите, от ФИФА трябва да отделят една глава, за да опишат колко тъжни са хората в Кейптаун, които обмислят да срутят иначе прекрасния си стадион и да направят жилищен комплекс там.
В Натал някои от недоволните показват гнева си с графити по стените. На стената на една къща пише: "Искаме работа по стандарта на ФИФА. Искаме здравеопазване и образование по стандарта на ФИФА."
ФИФА не публикува упътване за това. Иначе има парите. Според "Форбс" световната централа ще има 4 млрд. долара приходи с $2 млрд. чиста печалба.
Оливейра казва, че би искала част от тези пари да отидат за хората в градовете домакини. Но засега се чуди как да намери пари за следващия преглед при доктора. Напоследък се чувства зле. А това притеснява сина й, който живее с нея. Понякога тя не може да диша добре, не може да става. Докторите са й казали, че трябва да й бъде направена операция за изчистване на артерия. Но семейството не може да си я позволи.
Дори и да може, здравеопазването е пълна скръб. Веднъж отишла на преглед за сърцето си, но вместо това я пратили на ортопед. Друг път диспечерът в спешна помощ й казал да си вземе такси до болницата.
- Тук не говорим за футбола - казва сина й Лузейро. - Говорим за политиците, които трябва да дават публичните пари в помощ на хората в нужда. Но знаем как върви светът. Политиците ни ограбват, прибират си пари за тях и нищо не се променя за нас. Световното не направи нещата по-добри, но не ги прави и по-лоши. Просто показа нашите проблеми на света.
Все пак световното малко помогна на семейство Оливейра, поне временно. За строежа на хотел близо до стадиона и на път за хората до арената бяха наети местни работници. Хотелът все още прилича на бетонен скелет, а част от пешеходната зона може да пропадне. Един от съседите на Оливейра сочи мястото и ни казва: "Снимайте го. Скоро ще пропадне." Лузейро е толкова отчаян да си намери работа, че приема да доставя храна на работниците. Печели по около $450 на месец, които са за него и майка му. Носи храна вкъщи, която трябва да изядат веднага, защото нямат хладилник. Освен това спестява за операцията на майка си. Какво ще стане, когато строежите около празния сега стадион спрат и работата изчезне? Той не знае.
- Никой няма да ни обърне внимание повече. Както винаги - казва той.
Същата съдба ще имат и още няколко нови стадиони в Бразилия, а и в други страни. Следващата спирка на световното е Русия, където ще е Мондиал 2018. Там турнирът също ще се проведе в 12 града. Няма изненада: повечето стадиони ще се строят от нищото. Да видим какво ще стане.
Джулиет Макур
"Ню Йорк Таймс"
