Вратарският традиционно е подценяван пост. За справка - единственият страж, печелил Златната топка е Лев Яшин. При наличието на десетки легенди на този пост. Вратарите традиционно остават в сянката на прожекторите, а славата обират нападателите и най-вече голмайсторите. Или поне досега беше така. До това световно първенство. Което спокойно може да бъде определено като вратарско.
В Бразилия на сцената излезе новият тип вратар. На мода вече не са двуметровите играчи тип Едвин Ван Дер Сар, Йенс Леман или Франческо Толдо. Новата вълна е далеч по усъвършенствана и многообразна в уменията си. пласиране, рефлекс, акробатични спасявания, игра един на един срещу откъснал се нападател, игра с крака - всичко това те го могат. Толкова са добри, че отнеха славата от останалите играчи. Любопитното е, че повечето от тях са от малки клубове, не струват скъпо и ще се оглеждат за нов отбор. Трансферният прозорец ще бъде интересен. Благодарение на героите на Мондиала в Бразилия. Ето ги и тях:
Гийермо Очоа
Къде бяха скаутите на големите европейски отбори и защо трябваше този играч да стане на 28 г. за да бъде забелязан. Немного висок - 185 сантиметра, но феноменално повратлив и с невероятен рефлекс. Това е Гийермо Очоа. Прекарва 7 години в мексиканския Америка, а през 2011 г. най-сетне преминава в европейски тим - скромният френски Аячо. Там впечатлява с изявите си, но отборът е сред скромните и допуска немалко голове. В пълна степен разкрива потенциала си на Световното. Отчайва бразилците в груповата фаза (0:0) със серия отлични изяви и е с основен принос за второто място в групата. Следва четвъртфинал с Холандия. Очоа отново е непробиваем - справя се добре един на един срещу Робен, стабилен е при центрирания и далечни удари. Грешка в защитата на Мексико дава шанс на Снайдер да отбележи изравнителния гол с точна тупалка. В последната минута Холандия побеждава след гол от дузпа. Очоа отново е най-малкият виновник, но тимът му отпада. Това вече няма значения, къдрокосият симпатяга е забелезан. Най-добре кариерата му би се развила в Испания или Италия. За радост Атлетико (Мадрид) го набеляза за заместник на Тибо Куртоа. Но със сигурност няма да е единственият претендент. Договорът на Очоа с Аячо изтече и сега той е свободен агент. Наддаването ще е жестоко. Всичко зависи от избора на играча. Ако е правилен, Очоа може да се нареди сред най-големите. Качества безспорно има.
Давид Оспина
Вратарят на Колумбия не изненадва с представянето си. Още в предварителния анализ на южноамериканския тим, акцентирахме върху класата на този играч. Оспина притежава сходни характеристики с Очоа и следващият в списъка Кейлор Навас. Добър е с крака, един на един, притежава отличен рефлекс, а освен това е стабилен при центрирания. И докато в предварителната група, Оспина нямаше много работа, то класата му си пролича в голяма степен в осминафинала срещу Уругвай. С много стабилната си игра Оспина не позволи на "урусите" да отбележат дори почетен гол. Той успява да организира добре защитата и придава цялостно усещане за спокойствие в дефанзивен план. За Оспина и голяма част от съотборниците му предстои най-важният мач в кариерата - 1/4-финала срещу Бразилия. При добро представяне този вратар със сигурност няма да започне следващия сезон във френския Ница. Лига 1 определено се радва на добри вратари в момента.
Кейлор Навас
Още един до този момент непознат на широката публика вратар. И потвърждение, че класата във футбола не е само в напудрените герои от рекламите или участниците в Шампионската лига. Потвърждение и, че при добър скаутинг не е нужно един клуб да е супербогат за да притежава качествени играчи. Костариканецът Навас премина през 2012 г. в Леванте за скромните 150 000 евро. В края на този сезон той е вратарят с най-много спасявания в Примера - 163. Беше напът да реши титлата, след като три кръга преди края отчая бъдещия шампион Атлетико (Мадрид) за победата на Леванте с 2:0 . Още тогава стана ясно, че този играч не е случаен. Световното първенство го потвърди. Звездният му мач - 1/8-финала срещу Гърция. Спасени редица положения на "елините", а когато се стигна до дузпите парира изстрела на Теофанис Гекас за да донесе успеха на родината си. Цената му вече е 10 милиона евро, а може да се покачи и още при добра
игра срещу Холандия. За да не се потретваме, просто ще кажем, че навас е от абсолютно същия тип вратари като Оспина и Очоа. И както тях едва ли започне новия сезон в настоящия си тим.
Райс М'Боли
Райс винаги е бил над нивото на "А" група и по неведоми пътища се задържа толкова време в ЦСКА. Алжирецът вече е на 28 години и сега е времето за голям трансфер. Например в посока Франция, където има работа за довършване. Райс играе за "Б" отбора на Марсилия в периода 2002-2005. След това кариерата му поема надолу, а сега същият тим го иска в състава си. Спорно е дали, ако този трансфер се осъществи, М'Боли ще се наложи в състава на Марсилия, защото ако трябва да сме обективни той има и своите слабости. Показателен в това отношение е вторият гол на Германия срещу Алжир, когато М'Боли се движеше по недопустим начин в наказателното поле. Това обаче бе единствената му грешка в мача. През второто полувреме направи спасяване, което малцина вратари могат при удар на Филим Лам. Стана играч на мача срещу германците, това е достатъчно показателно. Притежава добър рефлекс и игра с крака. Трябва да работи за повече стабилност и ще е сред много добрите вратари в Европа.
Винсънт Енияма
Енияма си остана вечният талант. Пази за Нигерия още от 2002г., изнесе три световни първенства, в които винаги впечатлява. Но кариерата му е осеяна и с много грешки, които развалят доброто впечатление. Като стабилност Енияма е по-близо до М'Боли и далеч от останалите в списъка, но е способен да направи еднократни феноменални спасявания. За цялостната му кариера добър пример е мачът срещу Франция на 1/8-финалите. Непробиваем до 80-ата минута, когато излезе при корнер и подари топката на Пол Погба за първия гол на "петлите". От 2011 г. е в Лил и му е време за ново предизвикателство.
Тим Хауърд
За класата на Тим Хауърд се знае отдавна, но както колегите си той до този момент оставаше в светлината на прожекторите. Не се наложи в Манчестър Юнайтед и бе пратен в Евертън, където реши в дългосрочен план проблемите на вратата на "карамелите". И те трябва да се гордеят, че имат такъв вратар, който допусна едва два гола във вратата на САЩ от 26 удара на белгийците във вратата в осминафинала! Този мач бе мачът на живота за
Хауърд, който показа, че за него няма тайни на този пост. С крак, с ръка, с плонж, по всякакъв начин Хауърд отчайваше белгийските нападатели, които неведнъж излизаха сами срещу него. На 35 години Хауърд още го
може. И нямаше как да не го отличим.
Няма да обръщаме специално внимание на Жулио Сезар и Мануел Нойер и Тибо Куртоа, които също правят страхотни неща, но са доказани играчи от световна класа. Те само допълват картинката - този Мондиал принадлежи на вратарите. 1/8-финалите го доказаха.
