След първите си три мача от Шампионската лига, английските "грандове" от "най-силното първенство" са с актив от 0 точки и 0 отбелязани гола. Напук на непрекъснатото пудрене на Висшата лига и издигането му в култ сред българската аудитория. Пропагандата даде своя резултат и днес децата с фланелки на английски отбори са в пъти повече от тези, подкрепящи българските. Същото е и съотношението фенове пред телевизора - такива по стадионите у нас. За кеф на едни и ужас на други, напоследък митът отново е развенчан. А глупостта е повсеместна.
На първо време глупостта е на тези, които определят английското като най-силното първенство. Както се вижда, то е всичко друго, но не и силно. Всичко на всичко в Англия има един отбор, който е над средното европейско ниво и това е Челси. Все пак, за да има утешителна награда за заклетите албионци, не може да не признаем, че английското е най-равностойното първенство. Равностойно слабо обаче. И глупаво.
Не може да си дал над 1 милиард за трансфери през последните няколко години и максимумът ти в Шампионската лига да е 1/16-финал. Ама как иначе, когато си хвърлил тези пари за играчи като Мартин Демикелис и Гаел Клиши. С по-малка инвестиция ПСЖ направи отбор за чудо и приказ, който днес е сред скритите фаворити в Шампионската лига. И най-важното - назначи нормален треньор. А не като тези в Англия. Пелегрини, Венгер и Мойс. С тях провалът в Европа е гарантиран. А най-абсурдното е, че Сити и Арсенал пак се борят за титлата в Англия. Което само потвърждава какво е нивото там.
Стартът на серията от излагации беше даден от Сити. Да загубиш от Барселона не е срамно. Срамен е начинът, по който това се случи. Без грам тактическа идея, без отборен дух, без подкрепа от публиката. "Етихад" днес е една куха, изпразнена от съдържание дупка, в която са изсипани чували с пари. Които никога няма да направят Сити велик. Просто защото този клуб няма фундамента, няма харизмата. Няма как да претендираш за каквото и да било, когато агитка като тази на Барселона, се чува на стадиона ти. Но "гражданите" дори не са интересни, за тях или добро, или - нищо.
По-жалко е случващото се с типично английски отбори като Арсенал и Манчестър Юнайтед. Случващото се при "артилеристите" е изключително странно. Футболен клуб, който от години не е помръднал и на крачка в развитието си, но това сякаш му харесва. Хвали се с разни финансови баланси, все едно е индекс на фондовата борса. Гордее се с треньор, който записа 2:8 от Юнайтед, 3:6 от Сити и 1:5 от Ливърпул. Както и традиционно присъствие на олимпийския принцип в Шампионската лига. Решението на проблемите в Арсенал е огромно предизвикателство към този момент. Но налице са недобри предпоставки - слаби играчи и изхабен треньор. Така че промяната трябва да е радикална и шокова. За да се върне Арсенал на земята. За жалост с тези собственици едва ли това ще се случи скоро. И с тези фенове, които продължават да повтарят в унес колко правилно се развива любимият им клуб. И вместо да изискват, в края на сезона пак ще броят калъфките.
Случаят с Юнайтед е по-различен. Там преди началото на този сезон се случи нещо безпрецедентно. Сър Алекс взе грешно управленско решение. Не като напусна, това е негово право. А като настоя точно Дейвид Мойс да го замести. Клоп, Де Бур, Блан щяха да са в пъти по-добър избор. Бившия треньор на Евертън не е нужно да го анализираме. За него говори статистиката. Когато в близо 50 мача срещу отборите от т.нар. "Топ 4" нямаш нито една победа, ти просто не ставаш. И това няма да се промени никога. За да са толкова плачевни резултатите на Юнайтед, разбира се, има и други фактори. Пренаситените с успехи футболисти, лошата трансферна политика на сър Алекс в годините, непосредствено преди да напусне, слабата работа на директорите в клуба и т.н. Но фактите са си факти - за половин година на "Олд Трафорд" сринаха това, което сър Алекс изгради за 27. За да покажат колко безценен е човешкият фактор във футбола.
И тук идва щастието на Челси. Да притежава Жозе Моуриньо. А англичаните, които по принцип го плюят, днес чакат на него. За да не е резилът им пълен. И той пак ще ги отсрами. Жозе може да е всякакъв, но тази игра просто я разбира. И през настоящия сезон вече си поигра с Пелегрини, Мойс и Брендън Роджърс. За да им покаже колко са малки. Особено категоричен беше срещу Сити и Ливърпул. Когато се видя, че и още 2 дни да се играят мачовете, Челси няма да допусне гол. И затова накрая на сезона Челси ще триумфира. Засега само на местна сцена. Но рано или късно Моуриньо ще се върне на върха и в Европа. Засега само той е способен да превърне английските ботушари в красиви лебеди.
Футболната посредственост пълзи като проказа и към средата на таблицата в Премиършип. Отбори, които финансово са безкрайно по-облагодетелствани от еквивалентите си в испанския, италианския или германския шампионат, не създават нищо. Нито качествен продукт, нито собствени кадри. Хвърлят чували с пари за непрекъсната върволица от недоказани чужденци, които изобщо не са подходящи за Острова. Дори само като манталитет.
Така английският шампионат постепенно се превръща в едно голямо шоу. Фабрика за пари, съпоставима с кеча. Капсулирано общество, пудрено за пред света от медийни слуги и чуждопоклонници. А когато излезе да премери сили в Европа, балонът се пука. И настава мълчание. С което, всъщност, сме свикнали. Защото сериозните успехи, които английските тимове имат в Европа през последните години, са с нечуван късмет. Затова, българи, по-кротко! Да не се прехласваме по чуждото. Особено, когато е пропито с глупост. Глупост, каквато има само в Англия.
