Легендата на Бристол Роувърс Иън Александър с трепет разглежда фланелката на своя бивш тим, която е носил преди 34 години, опитвайки се да възкреси спомени за съотборниците си, с които е споделил най-великия ден в кариерата си. Спомените от финала за трофея "Лейланд Даф" на "Уембли" през 1990 г. са размити и неясни. Единственото, което остава в съзнанието му, е моментът, в който е изнесен на носилка преди полувремето след жестоко влизане на противников играч. Но в сравнение на тежките травми, които е преживял по време на 13-годишната си кариера, тази контузия изглежда дребна и незначителна.
"Остават ми от 2 до 6 години живот"
Александър започва кариерата си като централен нападател под ръководството на бившия капитан на Англия Емлин Хюз в Ротердам и има кратки престои в Матуел и в Песопорикос Ларнака, преди да се превърне в клубна легенда на Роувърс. Там мениджърът Джери Франсис го превръща в десен бек, но понякога играе и в предни позиции, където сблъсъците с противниковите централни защитници са често срещани. Медицинските му бележки показват, че в кариерата си е претърпял четири сериозни сътресения на мозъка, включително един шокиращ инцидент в мач от първия кръг на ФА Къп срещу Фишър Атлетик през 1988 г., когато си глътва езика.
🧠 CTE, la enfermedad cerebral que amenaza a exfutbolistas
— MARCA (@marca) October 14, 2024
⚽ "Me quedan entre dos y seis años de vida"
✍️ Una información de @ecorbella 👇 https://t.co/uCvFcR835n
През май Александър е диагностициран с хронична травматична енцефалопатия - неврологично състояние, за което се смята, че е причинено от повтарящи се удари в главата по време на кариерата му като футболист. А лекарите му дават между две и шест години живот. След като научава диагнозата си, Александър се присъединява към група от около 60 бивши футболисти, които завеждат съдебни дела срещу Футболната асоциация за мозъчни травми, получени по време на кариерата им. Повечето от тях са запазили правото си на анонимност, но Александър, който говори пред Guardian, стана вторият бивш играч, който излиза в публичното пространство след носителя на Европейската купа на Астън Вила през 1982 г. Колин Гибсън.
Рискът на професията
61-годишният шотландец размишлява с умиление за футболния си живот, макар и с привкус на тъга за това, което му е коствало. "Имах добър живот, но като погледна назад, си мисля, че сега бих могъл да имам по-добър", казва той. "Сега плащам цената за това."
Проблемите на Александър започват преди няколко години, когато отслабващата му памет прави работата му като бояджия и декоратор почти невъзможна. Честите посещения при личния лекар засилват разочарованието му. Неведнъж са му казвали, че симптомите му са просто признак на старостта, въпреки че е на 50 години. Оттогава състоянието му се влошава значително и той се осланя много на помощта на съпругата си Джанет. Любовта, подкрепата и доброто настроение в дома им в Бристол са осезаеми, като двойката се грижи и за дъщерята на Джанет - Карла, която е регистрирана като инвалид поради хроничен артрит. А самата Джанет има неврологично заболяване - фибромускулна дисплазия, което означава, че е сляпа от дясната си страна.
"Лекарите ми дават от две до шест години, но казват, че съм съвсем здрав", разкри Иън. "Няма да се предам. Ще се боря докрай. Имам добър екип около себе си, с жена ми и децата ми. А щом стане дума за феновете на Роувърс, те също ще са зад мен."
ОЩЕ: От 11-та дивизия на Англия до Серия А: Историята на 18-годишния Джак Нън, която е "една на милиард"
