Защо няма да бъдат обложени свръхпечалбите на банките? Този въпрос зададе на министъра на финансите Людмила Петкова депутатът от БСП Борислав Гуцанов по време на днешния блицконтрол в Народното събрание. Причината - само преди една седмица Петкова смяташе, че една от мерките за запълване на многомилиардния дефицит в Бюджет 2025 е въвеждането на данък върху свръхпечалбите на банките. Тя обаче странно изчезна от проектобюджета, който самият министър публикува.
Обяснението на Петкова
Министър Петкова разясни, че Министерството на финансите е провело срещи с Асоциацията на банките и ръководството на Българската народна банка (БНБ). В рамките на тези разговори е обсъдено как допълнителният данък би се отразил върху финансовите показатели на банките. Още: План: Заплатите в МВР и армията скачат до небето през 2025 г., рекордът е в ДАТО - със 75%
"Банките вече са обект на минималния глобален данък, който включва 10 процента корпоративен данък и допълнителни 5 процента. В резултат на това техните данъчни задължения за 2025 г. се очаква да достигнат 1,125 млрд. лева", отбеляза министър Петкова.
Тя подчерта, че това е приблизително два пъти повече от първоначално заложените постъпления в бюджета от данъка върху свръхпечалбите. "На база на тези данни прогнозата на МФ е, че почти 95 процента от очакваните приходи ще бъдат реализирани и без въвеждането на новия данък", обясни тя. Още: Нова идея как да се съберат повече приходи: Фирми взимат кредити от ББР, за да се възползват от амнистия
Петкова категорично отрече твърдения за външен натиск: „Решението не беше продиктувано от натиск от страна на банките. То бе резултат от анализ и консултации с БНБ, които акцентираха върху потенциалното въздействие на допълнителния данък върху финансовата стабилност на страната."
Данък подземни богатства
Идеята за въвеждането на данък подземни богатства отпада, стана ясно думите на Петкова. По думите й енергийният министър ще увеличи концесионните такси, за да компенсира поне частично очакваните от това приходи. Ще бъде въведена и еднократна такса, която да платят добивните компании.
"Друга част от приходите ще дойдат от влизането на България в Шенген", обясни още Петкова.
Какво ще се случи с резерва?
Ако има резерв в приходите на бюджета за 2024 година над тези от 3% дефицит от брутния вътрешен продукт (БВП), той ще бъде заделен, за да подпомогне бюджета за 2025 година, каза още Людмила Петкова в отговор на въпрос на депутата от "Има такъв народ" Павела Митова.
"В края на годината няма да бъдат изхарчени 10 милиарда лева, както се твърди. Изпълнението на бюджета сега е с 2% дефицит от БВП. Предвидени са плащания за капиталовата програма на министерствата и по капиталовата програма на общините. Към октомври дефицитът беше 2% от БВП, а към ноември - 1,9 на 100, тоест няма нарастване на разходите", обяви финансовият министър. Още: БНБ засипа с критики бюджета за догодина и предложи да не се приема
По думите на Петкова в приходната част на бюджета са заделени 75 млрд. лева приходи, а данъчно-осигурителните приходи, заложени в бюджета, ще бъдат изпълнени и дори преизпълнени.
"Второто и трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) бяха планирани, но парите не бяха дадени. Двете плащания са за 1,5 млрд. евро, което е неизпълнението, заложено в бюджета. Това неизпълнение не оказа такова влияние върху бюджета, а върху инвестициите, правени по ПВУ. Досега има едно авансово плащане, но за 2025 година планираме и спешно преструктуриране на плащанията, за да се осигурят пари по проектите, които са започнали", заяви още тя. Още: Защо няма да има данък за банките, а поскъпват ракията и бирата: Обяснения от финансовия министър
Петкова посочи също, че за 2025 г. е предвиден по-голям размер на дълга, не само който да покрие дефицита за текущата година. Има рефинансиране на стар дълъг, предвидени са средства за увеличаване капитала на Българската банка за развитие с цел подпомагане на малките и средни предприятия, както и в случай на необходимост, да се увеличи капитала на БНБ.
Проектите на общините
Тя посочи още, че в бюджета за 2025 г. има средства и за нови проекти на общините. По думите ѝ проектите в приложение 3 на закона за бюджета за 2024 година, където са проектите на общините, са подавани от всички общини и по предложенията три пъти е имало актуализация. Проектите първо са били за асфалтиране на улици, после се сменили за изграждане на ВиК мрежа и това забавило изпълнението на цялата програма. Още: БНБ се обяви против облагането на свръхпечалбите на банките с 10%
"В бюджета за 2025 година има пари за недовършените проекти и нужните плащания по тях. Направен е анализ на исканията на общините за проектите и тяхната степен на изпълнение. Плащанията не се правят по поредност на исканията по проектите, а според готовността на изпълнение", каза финансовият министър.