Отливът на вложителите в банкови депозити продължава на фона на високата инфлация и нулевите лихви. Срочните депозити на домакинствата у нас намаляват с близо 150 000 броя през първите три месеца на тази година, като това се дължи почти изцяло на закриване на влогове със сравнително ниски суми по тях, става ясно от данните на Българската народна банка.
Депозитите за суми до 1000 лева, които са най-масовите у нас, са намалели с близо 98 000 броя за първите три месеца на годината до малко над 5 млн. броя. Общата сума при най-дребните влогове се свива с 37.1 млн. лева спрямо края на миналата 2021 година, като достига 808.7 млн. лева.
Изтеглянето на спестяванията се наблюдава най-масово при влоговете, съхраняващи суми между 1000 и 20 000 лева, но подобен процес започва да се забелязва и при депозитите от най-високия сегмент - тези за над 200 000 лева нагоре.
Така например, броят на депозитите за суми между 5 000 и 10 000 лева е намалял с около 8 500 броя за първите три месеца на годината, като сумата по тези влогове отчита понижение от 53.6 млн. лева. В същото време, депозитите за суми между 200 000 и 500 000 лева намаляват с 1241 броя на тримесечна база (спад от 7.6%) до общо 15 165 броя. Сумата по тях се свива с близо 342 млн. лева за първите три месеца на годината до общо 4.2 млрд. лева към края на март.
За разлика от спада при депозитите от най-високия сегмент, тенденцията за закриване на срочните депозити, със сравнително ниски суми по тях, стартира още в средата на миналата година. От една страна, лихвите по депозитите поддържат устойчиво нулеви нива, а от друга - инфлацията у нас се намира на 14-годишен връх. Това означава, че спестяванията в банките се обезценяват на практика с темпа на инфлацията, който се ускори до 12.4% на годишна база през месец март.
Паралелно с това, през миналата година стана ясно, че някои банки са започнали да отказват разкриването на срочни депозити, тъй като обемът на общата депозитна маса не спира да расте, въпреки нулевата доходност.
Закриването на депозити може да се дължи и на обединяването на различни влогове в един общ, но понижението на общите суми в отделните сегменти, по-скоро не подсказва това. Възможно е и спестяванията да се пренасочват и към други финансови инструменти, като безсрочни влогове.
Макар закриването на близо 150 000 депозита (точно 148 332 броя) за три месеца да представлява спад от едва 1.6% на общия брой на депозитите на домакинствата, броят всъщност е висок. Това е така, защото за последните 12 месеца, закритите срочни депозити на домакинствата в банковата система, достигат малко над 366 000 броя. Тоест над 40% от закритите депозити в рамките на последните 12 месеца, всъщност са били закрити през първото тримесечие на настоящата 2022 година.
Общият брой на срочните депозити на домакинствата в българската банкова система достига 8.93 млн. броя към края на март. За сравнение, в края на миналата година влоговете достигаха 9.08 млн. броя, а през март 2021 г. броят бе 9.3 милиона. Така, спрямо март миналата година, броят на срочните влогове записва спад от 3.9%.
Въпреки, че броят на срочните депозити намалява, сумата по тях продължава да се увеличава, благодарение на влоговете за суми в диапазона 20 000 - 200 000 лева, където не се наблюдава понижение.
Към края на март тази година, депозитите на домакинствата достигат 66.9 млрд. лева, сочат данните на БНБ. Сумата нараства с 379 млн. лева за първите три месеца на годината, което представлява увеличение от 0.6%. На годишна база спестяванията на домакинствата скачат с 4.06 млрд. лева или 6.5%.
Броят на депозитите за суми над 1 млн. лева също отчита спад през последната година. Към края на март, милионерските депозити достигат 1022 броя, като намаляват със 132 броя на годишна база или 11.4%. На тримесечна база понижението е 2.9% или 30 броя по-малко. Общата сума по тях се свива с 374.2 млн. лева или 11.8% спрямо март миналата година, като достига 2.79 млрд. лева към края на първото тримесечие на настоящата година.
*Сектор Домакинства и НТООД включва срочните депозити на физически лица, самостоятелни предприемачи (в т.ч. еднолични търговци и самонаети лица) и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД).
