В една от книгите си ливанско-американският философ Насим Талеб описва термина Черен лебед така: (1) непредвидимо бъдещо събитие, (2) със сериозни последствия, което обаче, (3) може да бъде обяснено логично само ретроспективно. След наводненията в Карловско например научихме, че причините за това са непочистени дерета, лошо поддържана инфраструктура, незаконна сеч и екстремни валежи. Но преди това? Ако сме отчитали тези фактори, защо толкова малко от хората там бяха застраховани?
В професията си съм забелязал, че хората често мислят за бъдещето си със стиснати палци, фатализъм и умилителната надежда, че лошото може и да не се случи. Както много добре знаем обаче, Надеждата не е стратегия. Да се уповаваш на щастливата си звезда, на Съдбата, на нещо, “което да те сполети без твоето участие, което да ти се случи, но без твоя заслуга, като награда, която пада наготово от небето”, както обобщава Теодора Димова, е лош начин за предричане на бъдещето. По една проста причина.
Каквото и да се случи, то може да бъде обяснено с “лош” или “добър” късмет. Дали търсиш любовта на живота си. Очакваш криптото да се вдигне. Чакаш дама спатия. Или все още се оглеждаш за четирилистни детелини, макар шансът за това да е 1 : 10 000. Късметът е Съдба, съдбата е онова, което ти се случва, а да обясниш какво се е случило — добро или лошо — с късмет винаги е “вярно”. Затова независимо дали ще спечелим от лотарията или не, това е късмет, просто защото и двете събития са извън нашия контрол.
Албърт Айнщайн обаче не харесва идеята, че “Бог си играе на зарове със света”. Аз също скромно изповядвам вярата, че човек би трябвало да е субект, а не обект на съществуванието си и това елегантно ме води до причината за това отворено писмо.
От дълго време ме смущава един на пръв поглед незначителен факт, който обаче позиционира цялата ни индустрия “негативно” и оцветява психологически предразсъдъците на публиката.
Коренът на думата застраховане е “СТРАХ”, заради което и самият термин е обагрен с някак мрачни конотации. Страх. Сякаш се опитваме да уплашим клиентите си с едно “страшно” бъдеще, да ги стреснем, а не да ги успокоим. Самият психологически контекст на за-страх-оването у нас е песимистичен и по същество се представя като един вид секуларна индулгенция за предстоящи беди. А когато си песимист и лошото нещо се сбъдне, го преживяваш два пъти — веднъж, когато се тревожиш за него, и втори път, когато се случи. Умът ни не харесва лоши новини. Всяко нещо, представено негативно, се възприема като риск и трябва да бъде отбягвано.
На английски обаче коренът на думата INSURANCE e “SURE”, което означава “сигурен, сигурност”. Забелязвате ли как тази малка промяна изцяло променя гледната точка? СТРАХ срещу СИГУРНОСТ. Как бъдещето вече не е някакво си там плашило за лековерни, а резултат от разумни и логични наши действия да си го подсигурим. Вече не “стискаме палци”, не “плюем в пазвата си” и не “чукаме на дърво”, а взимаме нещата в ръцете си и можем да гледаме напред малко по-уверено и спокойно.
Тази промяна може да изглежда незначителна и чисто лингвистична, но не е така. Тя сменя гледната точка, самия психологически контекст, който така негативно оцветява подхода в нашата индустрия. Както вече споменах в началото, Надеждата е може би добър мотиватор, но като стратегия не струва.
Затова ние от ДЗИ предлагаме да заменим думата ЗА-СТРАХ-ОВКА с новия термин ЗА-СИГУР-ОВКА. Сами, разбира се, едва ли бихме могли да се справим и нека това писмо бъде покана към всички компании в бранша да се присъединят към тази инициатива.
От своя страна искам да заявя, че ДЗИ ще започне да употребява думата ЗАСИГУРОВКА във всички свои бъдещи комуникации, рекламни материали и корпоративна литература — навсякъде, където не сме ограничени от настоящия закон и подзаконовите нормативни актове. Успехът ни обаче би бил пълен единствено ако всички ЗАЕДНО застанем зад тази инициатива и поне за малко оставим яростната конкуренция помежду си на заден план.
И нека все пак завърша с една (полу)шега. При позитивен резултат от тази идея, мисля, че е крайно време да се заемем и с думата СЕДАЛИЩЕ — този път в полза не просто на нашата, а на всички индустрии в България.
До скоро.
Коста Чолаков
Главен изпълнителен директор