Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови, че ако на получател на кредит не е съобщена коректно общата дължима сума и/или годишния процент на разходите (ГПР), той дължи само главницата. Това съобщиха от "Активни потребители".
На практика това означава, че ако на потребителя са посочени некоректно разходите по кредита, той може да не плаща лихвите по него.
Решението
На 21.03.2024 СЕС излезе с Решение по дело C‑714/22, по запитване на Софийски районен съд по дело срещу фирмата за бързи кредити "Профи кредит България“ ЕООД. Ето в резюме въпросите и отговорите по казуса:
Още: Фирми за бързи кредити ви лъжат: Научете какво да правите и как да се защитите
Запитващата юрисдикция задава въпроси, относно определянето на ГПР, относно последиците от неточното посочване на размера на този процент в договор за кредит, както и относно пропорционалността на санкцията, предвидена в българската правна уредба при неточно посочване на този процент (съгласно ЗПК договор за потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, е нищожен, като потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви или разходи).
Тълкуването на СЕС е, че "разходите за допълнителни услуги попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите“
Софийският районен съд задава въпроса дали в случая договореното възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ представлява разход, който е трябвало да бъде включен във формулата за изчисляване на ГПР и дали неточното посочване на този процент в разглеждания договор за кредит може да се приравни на непосочване на споменатия процент. Освен това тя си задава въпроси относно пропорционалността на националната правна уредба, която предвижда санкция под формата на нищожност за договор, в който е посочен неправилен ГПР, и така лишава кредитора от правото му на предвидените в този договор лихви и разходи.
Още: КЗП проверява дружествата за бързи кредити, има 88 нарушения за три месеца
СЕС отговаря, че "когато не е посочен ГПР с всички разходи, този договор може да се счита за освободен от лихви и разноски, така че да води единствено до връщане само на главницата".
Запитващата юрисдикция задава въпрос дали клаузите на договор за кредит, отнасящи се до допълнителни услуги, попадат в основния предмет на този договор за кредит и евентуално дали имат неравноправен характер.
Тълкуването на СЕС е, че "клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит, по принцип не спадат към основния предмет и следователно подлежат на преценка за неравноправност".
Софийският районен съд пита и дали клауза в договор за допълнителни услуги към потребителски кредит, която предвижда възможност потребителят абстрактно да отсрочва и разсрочва плащане, за което дължи такса, дори и да не се възползва от такава възможност, е неравноправна?
СЕС отговаря, че "клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски, може да има неравноправен характер".
На последно място, Софийският районен съд задава въпрос относно разпределението на съдебните разноски, и по-специално дали съдебните разноски трябва да бъдат споделени, ако искът бъде частично уважен.
Отговорът на СЕС е, че "не се допуска национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато искането му е уважено само частично".
