Ако сегашните демографски тенденции се запазят и не се предприемат реформи в публичните финанси, България ще утрои задлъжнялостта си до 2045 година и ще мине прага за дълг спрямо БВП от 60 на сто, а към 2050 година задлъжняването ще е почти 80 на сто от БВП. Това прогнозира Световната банка за България в Преглед на публичните финанси, обхващащ периода от 2016 до 2022 година, представен от старши икономиста в офиса на институцията в София Десислава Николова.
Още: Федералният резерв на САЩ намали лихвените проценти с четвърт пункт
Още: Германското правителство призова UniCredit да продаде дела си в немска банка
В момента държавният дълг е едва 21 на сто от БВП и страната ни е на второ място в ЕС по най-нисък дълг след Естония.
Според документа обаче, липсата на реформи ще забави икономическия растеж до 1,25 на сто годишно, което е недостатъчно за догонване на жизнения стандарт в икономиките със средни и високи доходи в Европейския съюз.
Още: България е втора в ЕС сред държавите с най-нисък дълг
Още: БНБ отчете разширяване на дефицита по текущата сметка
Още: Тук театър няма: ПроКредит Банк руши клишетата в новата си реклама (ВИДЕО)
"Здравата фискална позиция позволи влошаването на фискалната ситуация да се ограничи и да не нанесе вредни последствия за икономиката. През 2022 и 2023 г. имаше продължаваща подкрепа за частния сектор и в резултат България вече е втората държава в Югоизточния Европейски регион с най-голяма фискална не-гъвкавост. Показателят измерва негъвкавите разходи - такива, които не могат да се отменят лесно като процент от целия бюджет и по този показател страната ни е втора с 60 на сто, след Република Северна Македония“, посочи още Николова, цитирана от БТА.
Събираемост от ДДС
За да се компенсират вредните влияния, държавата трябва да търси подобряване на събираемостта от ДДС.
Още: Турската лира се срина до исторически минимум спрямо долара
Като пет сектора с относително висок риск при отчитането на ДДС се посочват селското стопанство, добивната промишленост и производството на електроенергия, преработващата промишленост, строителство и търговията, допълни старши икономистът в офиса на Световната банка в София.
"В същото време при определена политика за повишаване на акцизите върху цигарите (с наблягане върху специфичния компонент), както и върху алкохола, ще може да се постигне положителен фискален ефект за бюджета с увеличение на постъпленията, така и оздравяващ обществен ефект поради спад на продажбите на цигари и алкохол", каза още Николовa.
Още: КЗП даде двуседмичен ултиматум на банките
Още: Еврото се движи в близост до психологическа граница спрямо долара
Още: Лоши новини за българската икономика: Какво прогнозира Световната банка?
