Засегнатата от санкциите руска икономика се очаква да се забави през следващата година, а лихвеният процент по заемите може да се покачи до 23 на сто към края на тази година. Това прогнозира Андрей Костин, главен изпълнителен директор на ВТБ - втората по големина банка в Русия в интервю за Ройтерс.
Ръстът на руския брутен вътрешен продукт ще се забави до 1,9 на сто през 2025 г., прогнозира Костин, докато правителството очаква икономиката да нарасне с 3,9 на сто през 2024 г. Според банкера също така инфлацията ще се забави до 6,4 на сто спрямо сегашното ниво от 8,5 на сто.
"Една трета от бюджета е за военни нужди"
"Войната продължава почти три години и бяха наложени огромен брой санкции. Ние живеем в абсолютно необичайна ситуация, като една трета от държавния бюджет е за военни нужди", посочи Костин.
Още: Bloomberg: Оръжие или храна – изборът пред Русия предстои
По думите му новата администрация на Доналд Тръмп в САЩ може да направи опит да намали напрежението с Москва, но западните санкции едва ли ще бъдат вдигнати скоро.
Костин разкритикува предпазливо паричната политика на централната банка, като заяви, че сегашното ниво на инфлацията не изисква референтен лихвен процент "три пъти по-висок от това ниво". "Смятам, че инфлация от 8,5 на сто не е толкова критична за Русия, като нивото ѝ е допустимо", допълни той.
Западните санкции, високите разходи за военните, държавните заеми (за компаниите) и повишените високи инфлационни очаквания са направили референтния лихвен процент, който е на най-високото ниво от 2003 г. насам, по-малко ефективен, заяви той. "В контекста на високи военни разходи и санкции, инструмент като основния лихвен процент може да не е напълно ефективен при управлението на инфлацията", каза още Костин.
Още: Руската централна банка: Санкциите на САЩ удариха рублата
Според него валутата на страната ще се стабилизира на ниво около сто рубли за долар след период на нестабилност. Тя загуби 15 на сто от стойността си спрямо щатския долар след последния кръг от санкции на САЩ от миналия месец, когато мерките засегнаха "Газпромбанк" - третия по големина кредитор в страната, който управляваше енергийната търговия на Русия с Европа.
